Коя е първата жена, която се кандидатира за президент на САЩ?
Виктория Клафлин Уудхъл е родена на 23 септември 1838 г.
Майка ѝ е неграмотна, а баща ѝ е осъждан за различни престъпления. Виктория е едно от общо 10-те деца в семейството. Тя започва да посещава основно училище, чак когато навършва 8 години. Учи в продължение на три години, след което отпада от образователната система. На 15-годишна възраст се омъжва за лекар, като скоро след сватбата става ясно, че той е алкохолик. Година по-късно ражда син с умствени увреждания.
Като дете от селските райони на Охайо, Уудхъл твърди, че може да общува с трима от нейните братя и сестри, които са починали в ранна детска възраст, и че може да лекува болните. В търсене на добра схема за печелене на пари, баща ѝ кара нея и сестра ѝ Тенеси да гадаят и да "контактуват" с духове. Семейството се занимава с алтернативен лечебен бизнес, продавайки животински еликсири, масажи и различни "традиционни" лекове за заболявания, вариращи от рак до астма.
По-късно Уудхъл твърди, че е спечелила добри пари по време на Гражданската война като пътуващ ясновидец, но тя и Тенеси са преживели и редица премеждия и неуспехи. Тенеси, например, е обвинена за непредумишлено убийство в Илинойс, след като един от нейните пациенти с рак умира.
Виктория Уудхъл и нейната сестра стават първите жени брокери на Уолстрийт. След като се преместват да живеят в Ню Йорк през 1868 г., Виктория и Тенеси започват да работят като ясновидци за железопътния барон Корнелиъс Вандербилт, който не се доверява на лекарите и официалните медицински лица. Тенеси става и любовница на Вандербилт, като според някои източници дори е получила предложение за брак от него.
Информацията за търговията с акции на борсата, извлечена от тази връзка, се окава полезна по време на "златната паника" от 1869 г., по време на която сестрите твърдят, че са спечелили около 700 000 долара.
С финансовата подкрепа на Вандербилт Виктория и Тенеси откриват своя собствена фирма на име Woodhull, Claflin & Co., като стават първите жени борсови посредници на Уолстрийт. Те обаче така и не успяват да спечелят място на Нюйоркската фондова борса. Всъщност, нито една жена не успява да постигне това чак до 1967 г.
Уудхъл е и първата жена в Съединените щати, която се обръща към комисия на Конгреса.
Тя присъства на събрание за избирателното право на жените през януари 1869 г. и става ревностно вярваща в каузата на феминистките. Не след дълго се сприятелява с конгресмена от Масачузетс Бенджамин Бътлър, от когото приема поканата да свидетелства пред Съдебната комисия на Камарата на представителите.
На 11 януари 1871 г. Уудхъл заявява пред комисията, че жените вече са спечелили правото на глас съгласно наскоро приетите 14-та и 15-та поправки на Конституцията. Въпреки че комисията отхвърля петицията ѝ, нейната историческа поява веднага й осигурява лидерска позиция в движението на суфражетките.
През април 1870 г., само два месеца след откриването на своята брокерска фирма, Уудхъл обявява кандидатурата си за президент на Съединените щати.
Тя провежда кампания за избирателното право на жените, регулиране на монополите, национализация на железниците, 8-часов работен ден, пряко данъчно облагане, премахване на смъртното наказание и мерки за повишаване на благосъстоянието на бедните. Освен че се рекламира в седмичния си вестник, Уудхъл организира Партия на равните права, която я номинира на конгреса си през май 1872 г.
Известният аболиционист (противник на робството) Фредерик Дъглас е избран за неин кандидат за вицепрезидент, макар че самият той никога не признава този факт и всъщност води кампания за републиканеца Юлисис Грант. В крайна сметка името на Уудхъл се появява в бюлетините в няколко щата, но никой не знае колко гласа е получила, защото очевидно не са били преброени.
Любопитното е, че няколко дни преди президентските избори през 1872 г., спечелени от Грант, Уудхъл публикува статия в своя вестник, целяща да разобличи популярния проповедник Хенри Уорд Бийчър като лицемер и прелюбодеец.
Реакцията е незабавна, а поддръжниците на Бийчър помагат да се осигурят заповеди за арест на Виктория и сестра ѝ Тенеси по обвинения в изпращане на неприлични материали по пощата. Те са обвинени и в клевета заради друга статия, която обвинява търговец от Уолстрийт, че е напил две тийнейджърки и ги е съблазнил.
Какво са обичали да хапват президентите в Белия домМного от тях изобщо не са били претенциозни
Полицията задържа сестрите на 2 ноември и те остават в затвора около месец. Последват и допълнителни арести, включително и след като Уудхъл се опитва да се качи на сцена на публично събития маскирана, за да произнесе реч.
В крайна сметка сестрите са признати за невинни, но не и преди да бъдат "линчувани" в пресата.
Сред най-суровите им критици са Хариет Бийчър Стоу, сестра на Хенри Уорд Бийчър и авторка на романа "Чичо Томовата колиба“, която нарича Уудхъл „подла затворническа птица“ и „нагла вещица“, както и карикатуристът Томас Наст, който изобразява Уудхъл като „г-жа Сатана”.
Някои от най-известните представителки на движението на суфражетките, като Сюзън Б. Антъни и Елизабет Кейди Стантън, пподкрепят Виктория Уудхъл по време на нейната изява в Конгреса. Скоро след това обаче отношенията им с нея се влошават, до голяма степен заради политическите ѝ амбиции и любовта ѝ към светлината на прожекторите. Тя не е поканена да говори на конгресите за избирателното право на жените след първата си кандидатура за президент, а Антъни дори съветва британските лидери на движението за равни избирателни права да не се срещат с Уудхъл.
„И двете сестри се считат за развратни и неприлични“, пише Антъни в едно писмата си.
Уудхъл често говори за секса по време на своите изяви, поддържайки тезата, че жените трябва да имат правото да избягват лоши бракове и да контролират собствените си тела. Още по-шокиращо за викторианската епоха е, че тя подкрепя свободната извънбрачна любов.
„Искам любовта на всички вас, безразборно. Няма разлика кой си или какъв си, стар или млад, черен или бял, езичник, евреин или християнин - искам да ви обичам всички и да бъда обичана от всички", казва тя и всъщност практикува това, което проповядва. В един момент от живота си живее с бившия и настоящия си съпруг, както и с любовника си в един апартамент.
Когато Вандербилт умира през януари 1877 г., децата му започват съдебна битка за имуществото му на стойност 100 милиона долара.
Слуховете твърдят, че на Виктория и Тенеси е платена солидна сума, за да не свидетелстват в процеса. Така или иначе, през август същата година те заминават за Англия, където Уудхъл среща третия си съпруг, който е богат банкер. Тя живее там до смъртта си през 1927 г., посвещавайки по-късните си години на издаването на собствения си вестник и запазването на английския дом на предците на Джордж Вашингтон.
Уудхъл също става и автомобилен ентусиаст, дарява пари и услуги на гражданите около имението си, пътува в чужбина, за да се кандидатира отново за президент на САЩ през 1892 г., основава селскостопанско училище и става доброволец в Червения кръст по време на Първата световна война.