На българския пазар вече се предлага пълната палитра от инвестиционни възможности, каквато има на всички развити пазари - от доверителното управление през фондовете, в това число всички видове фондове (по-ниско рискови, по-високо рискови, ETF-и).

На пазара участват първокласни международни дружества.

Това заяви Явор Ачев, мениджър за България на Амунди Асет Мениджмънт, по време на панел Лични финанси от Шумът на парите 2022.

Остава въпросът как да инвестираме в тези фондове и как да постигнем най-добри резултати. Индустрията на фондовете се разви много бурно, особено през миналата година, повлияна безспорно от това, че лихвите по депозитите бяха ниски, а за по-големите влогове и отрицателни.

Тези, които имат много средства в банките, плащат и такса ликвидност в момента. Това помогна на индустрията на фондовете в България, която буквално се удвои през миналата година и сега възлиза на около 2 млрд. евро, каза още Ачев.

Според него има два основни елемента, за да бъдем успешни. Единият е да си подберем стратегии, които отговарят на нашия инвестиционен профил. Това звучи шаблонно, но е много вярно и доказано в практиката, смята Ачев.

Дистрибуторите на фондове и инвестиционните мениджъри, дружествата за управление на активи правят профили на потребителите преди да инвестират. Това не е случайно и е по европейска директива. Затова, когато подберем фондове и инвестиции, които отговарят на нашия профил, след това има две много прости стъпки – да държим емоциите си под контрол и да спазваме препоръчителните инвестиционни хоризонти.

Тези хоризонти са различни, но като цяло са две и повече години за облигациите и 5 и повече години за акциите, тъй като колкото по-доходоносен е един инструмент, толкова и рискът, и волатилността при него са по-големи. Затова акциите, при които има най-голяма доходност, се препоръчват за по-дълъг хоризонт, заяви Ачев.

Инфлацията

По отношение на инфлацията експертът каза, че този перид на повишена инфлация не е нещо ново и идва след един много дълъг период на спад на инфлацията. Буквално от 2008 г. досега бяхме в един суперцикъл на спад на инфлация и на спад на цените на суровините. Той даде за пример цената на петрола, която в последните дни е около 119 долара за барел, а в началото на 2008 г. беше 143 долара.

През 2007 г. също минахме през период на доста висока инфлация, така че това не е нещо ново. Ачев припомни още, че през 2020 г. петролът за няколко дни се търгуваше с отрицателна стойност. Това не беше отразено на бензиностанциите, но това беше цената на пазара.

Тъй като през 2020 г. икономиката беше затворена, тези, които произвеждат петрол, не можеха да го продават заради пандемията и трябваше да плащат за складирането му, поради което и цената на суровината беше отрицателна. Сега сме на цена от 120 долара на барел.

Централните банки заявиха доста ясно и твърдо, че намират тази инфлация за доста висока и ще се борят с нея, което в превод означава, че ще вдигат лихвите, каза Ачев. Това в исторически план винаги е работило и инфлацията е спадала и то доста бързо при повишение на лихвите, допълни той.

Има известни основания да се смята, че гледайки напред, до края на годината и през следващата година, с това повишаване на лихвите от страна на централните банки, инфлацията ще бъде намалена и може дори да бъде сведена за нормални граници за развитието на икономиката, смята Ачев.

В момента, поради очакванията за вдигане на лихвите и по-високия дисконтов фактор за всички видове активи, има спад на финансовите пазари от началото на годината. Индексът S&P500 е спаднал с 13.5% от началото на годината.

Ако държите емоциите си под контрол и спазвате препоръчителния хоризонт и примерно сте инвестирали в този индекс на върха през февруари 2020 г., точно преди две много големи кризи (пандемията и войната), въпреки всичко към 7 юни 2022 г. ще сте с 22% процента на плюс. Така че основите на инвестирането работят, посочи Ачев.

Всички основни финансови активи носят доходност над инфлацията особено за средносрочни и дългосрочни хоризонти. Освен първокласните доверителни управление и фондове, които развиват дейност в България, има и едни много удачни форми на инвестиране през т. нар. спестовни или инвестиционни планове. Това са малки вноски всеки месец, като по този начин се осреднява цената, на която купувате.

Купува се, когато пазарът пада, както е сега и след това обикновено доходността е по-висока. Интересното е, че ако на хората се предлагат някакви стоки или имоти с 13% намаление, те ще приемат това за много изгодно, но когато финансовите пазари минават през корекция и супер бизнес, държавни облигации, корпоративни облигации и т.н. са на по-ниски цени, хората се страхуват да инвестират, а това се оказват исторически подходящи моменти, отбеляза Ачев.

Прогнози за развитието на пазарите в следващите месеци

В момента горещата новина е тази категорична нагласа на централните банки да се борят с инфлацията, т.е. да повишават лихвите. Едно от първите неща, които предстоят, са две заседания на Федералния резерв през юни и през юли, като нагласите на нашите анализатори са, че ще вдигнат основната лихва в САЩ с по 0.5% на всяко от двете заседания. Тоест след един месец, в края на юли, лихвата вече ще е с 1% по-висока.

Има голям дебат дали това повишение на лихвите ще доведе до икономическа рецесия. Невинаги се е стигало до рецесия, а невинаги, когато е имало рецесия, пък е имало негативни финансови пазари, така че имаме няколко условности, отбеляза Ачев. Нашето виждане е, че светът в момента е доста по-фрагментиран, отколкото преди COVID кризата и голямата тенденция на глобализация, заяви той.

Според ексепрта в момента икономиката на САЩ е в много добро състояние, безработица е изключително ниска и затова Федералният резерв пристъпва към тези по-агресивни вдигания на лихвите. Щатската икономика по-скоро може и да устои и да няма рецесия, докато в други части на света, в това число и в Европа, икономиките са по-уязвими.

От ключово значение е дали тези повишения на лихвите ще се отразят на инфлацията. Ако тя започне да спада бързо още през юли, това ще покаже на централните банкери една тенденция, че монетарните политики работят и може и да не видим толкова голямо повишение на лихвите, колкото се очаква и оттам да нямаме по-голяма заплаха за икономиката, прогнозира Явор Ячев.

От друга страна, ако инфлацията не спадне, можем да станем свидетели на по-голямо и рязко повишение и да минем през някоя рецесия. Тези цикли са нормални в икономиката и след такива периоди на рецесия, особено ако са свързани с по-дълга корекция на пазарите, следват дълги период на доста сериозен и устойчив ръст, отбеляза Ачев. Той припомни, че последният такъв беше от март-април 2009 г. до март 2020 г. или близо 11 години на ръст, в който индексът S&P500 нарастваше средно с 16% на година.

Не можем да бъдем сигурни, че ще има глобална рецесия, но ако се стигне до такава, тя до голяма степен вече е отразена в цената на финансовите активи, тъй като от началото на годината има корекция на пазарите и новината за евентуална рецесия до голяма степен е изконсумирана, заяви мениджърът за България на Амунди Асет Мениджмънт. Ако има такава рецесия, след това има дълги и устойчиви възстановявания на пазарите, обобщи Ачев.

Шумът на парите 2022 се организира с подкрепата на Пощенска банка, Инвестбанк, Уникредит Булбанк, Обединена Българска банка, Амунди, TBI Bank, ЕОС Матрикс, eMAG, Алкомет, Arco Real Estate, Schneider Electric, Планекс Инвест, MyFin, LENO, DHL, БАКБ, Фронтекс Интернешънъл, Coca-Cola HBC Bulgaria, CloudCart, Philip Morris Bulgaria, TBI Buy, УНИКА и Кеш Кредит.