Най-непристъпната част на Стара планина - величествени скални зъбери, издигащи се на над 2 хиляди метра, обгърнати от вековни усойни букови гори. Този храм на дивата природа е прорязан от шеметни пропасти и дълбоки, усойни долини.

От ВЕЦ-а в квартал „Видима” на планинския град Априлци поемаме по 7-километровия маршрут, кръстен на Видимското пръскало - един от най-високите и недостъпни водопади у нас. Движим се под сенките на прохладния горски пояс по широк черен път.

Тук можем да си припомним един урок по география от ранните класове. Как можем да се ориентираме на място без компас, без слънце и ръчен часовник?

По мъха на дърветата. Той винаги е по-обилен и по-буен от северната страна на стъблото. Ориентацията е лесна, тъй като през цялото време вървим на юг покрай бреговете на река Пръскалска. Освен това, по пътеката почти винаги през топлите месеци има туристи.

В един момент по горския път влизаме в сърцето на национален парк „Централен Балкан”. С, други думи, оттук нагоре е най-живописната част на Стара планина. Вървим сред най-старите букови гори в Европа, защитени като природно наследство от ЮНЕСКО. Притихнали в зеления мир, на тези вековни великани дължим свежестта на гората и в най-тежките жеги. Под тях постоянно кипи живот, макар човешкото око невинаги да го забелязва. Атмосферата тук е като в приказка. Минем ли първия от поредицата дървени мостове, значи навлизаме в резерват „Северен Джендем”, пише Нова.