Оптимизъм: Пет статистики, които сочат, че човечеството се справя добре
Ако в последно време ви се струва, че светът е обречен и всичко върви надолу, грешите.
Често в медиите фокусът пада върху изолирани събития и се обръща по-малко внимание на бавните, но разностранни процеси на промяна.
За жалост, тази тенденция създава у много хора погрешна представа за света.
В името на истината, нека да хвърлим поглед върху няколко сурови, но реални факти за някои от най-важните индикатори за благосъстоянието на човечеството. Те ще ви разкрият, че нещата не са толкова зле, колкото си мислите.
За целта ще използваме данни от Our World in Data - уважавана и прозрачна научна публикация на университета Оксфорд.
Индикаторите за благоденствие показват сериозен прогрес
Сред най-важните индикатори, които определят какво е състоянието на човечеството, са детска смъртност, смъртни случаи при раждане, бедност, продължителност на живота и други, пише Euronews.
В тази посока през последните години е постигнато много за увеличаване на продължителността на живота, намаляване на смъртните случаи при деца и жени, подобряване на достъпа до чиста вода, изграждане на канализация, ограничаване на маларията, туберкулозата, полиомиелита и разпространението на ХИВ/СПИН, казва ООН.
Детска смъртност - най-ниска за всички времена
Статистиката за детската смъртност обхваща децата до 5-годишна възраст. Днес тя е най-ниската за всички времена. За по-малко от три десетилетия числата сочат спад с над 50% - от 12.5 млн. през 1990 г. до 5.2 млн. през 2019 г.
Това е огромно постижение и не бива да се пренебрегва, казват авторите на доклада за детската смъртност в Our World in Data.
Раждането е по-безопасно
Днес раждането е значително по-безопасно, отколкото преди няколко поколения.
През 2015 г. броят на жените, починали при раждане, е 302 700. В по-голямата част от света рискът е под 1%, а в повечето страни дори е доста под 0.1%.
През 1800 г. в Швеция и Финландия почти една на всеки 100 жени е умирала по време на раждане. Ако този сценарий все още беше реалност по целия свят, всяка година около 1.26 милиона новородени щяха да загубят майка си при раждането. За щастие, това не е така.
Продължителността на живота е почти двойна само за век
Този показател е ключов за здравето на населението. Посочва ни средната възраст, на която хората умират.
През последните 200 години хората във всички страни по света постигнаха впечатляващ напредък в здравеопазването, което доведе до увеличаване на продължителността на живота, казва Макс Розер, основател и редактор на Our World in Data.
В предмодерния свят (преди XVIII век) очакваната продължителност на живота е била около 30 години във всички региони на света – което е удивително, тъй като се смята, че дори нашите предци ловци-събирачи са живели около 32.5 години.
От 1900 г. насам обаче средната продължителност на живота в световен мащаб се е удвоила и ООН я оценява на 72.6 години.
Освен това живеем по-здравословно и по-дълго, което означава, че качеството ни на живот през късните ни години се е подобрило.
Какво да кажем за бедността?
Бедността е индикатор, който е сред основните причина за лошото здраве и един от най-трудните за оценка. Данните сочат, че там, където липсва безплатна и достъпна здравна инфраструктура, смъртността нараства.
Когато се замислите само как е изглеждал светът през нашия живот, лесно е да мислите за света като за статичен – по-богатите части на света тук и по-бедните региони там – и да заключите погрешно, че винаги е бил такъв и че винаги ще бъде така, казва Розър.
Ученият предлага да погледнем около 200 години назад. Тогава условията на живот са били доста по-различни.
И тогава става пределно ясно, че светът изобщо не е статичен, допълва Розър.
За справка, ООН определя „екстремната бедност“ като живот с по-малко от 1.90 долара на ден. През 1820 г. само малък процент от световния елит се е радвал на висок стандарт на живот, докато останалите са живели в условия, които днес биха се считали за крайна бедност. След това делът на изключително бедните хора непрекъснато намалява.
През 1950 г. ⅔ от населението по света е живеело в крайна бедност. През 1998 г. вече говорим за 42%. През 2015 г. - последната година, за която научното издание разполага с данни, делът на световното население в крайна бедност е паднал под 10%.
Това е огромно постижение, може би най-голямото постижение от всички през последните два века, казва Розър. Той добавя, че цифрите са особено забележителни, ако вземем предвид, че световното население се е увеличило седем пъти през последните два века.
Бедствията стават все по-малко смъртоносни
В момента Европа се бори с бушуващи горски пожари. Година по-рано бяха регистрирани сериозни наводнения. Това лесно може да ни накара да се чувстваме в окото на екстремни метеорологични явления, които се случват на нашата затопляща се планета.
Когато погледнем смъртните случаи, причинени от природни бедствия, виждаме друго.
В началото до средата на 20 век годишният брой на смъртните случаи от бедствия е висок, често достигайки над един милион на година. През последните десетилетия обаче регистрираме значителен спад в броя на хората, които умират в тези все още непредвидими събития.
Под природни бедствия учените вземат предвид всички геофизични, метеорологични и климатични събития, включително земетресения, вулканична дейност, свлачища, суша, горски пожари, бури и наводнения.
През последните години броят на загиналите от бедствия е между 10 000 и 20 000 души. В най-фаталните години - тези с големи земетресения или циклони, броят на жертвите не е надвишавал 500 000 от средата на 60-те години на миналия век.
Числата са намалели не защото бедствията са станали по-редки или по-малко разрушителни – а защото подобрената продоволствена сигурност, устойчивостта на други бедствия и по-добрите национални и международни реакции улесниха справянето с тях.