В предстоящите месеци европейците ще трябва да рационализират не само потреблението си на енергия, но и на вода - на фона на засушаване, което застрашава повече от всякога хранителната и енергийната сигурност.

Сушата се превръща в най-силния съюзник на президента на Русия Владимир Путин и неговия газ, посочва румънската информационна агенция Медиафакс в свой анализ.

Сушата и Русия „са сключили съюз“, който може да превърне тази зима в шок за Европа. Не само производството на енергия от водни ресурси е в опасност, но и на атомната енергия, защото водата от реките се използва за охлаждане на реакторите.

Енергията, произвеждана от въглища, също е в опасност, защото баржите, натоварени с лигнит, който захранва големите централи, рискуват да останат блокирани в пресъхналите реки, посочва Медиафакс, цитирана от БТА. Земеделската продукция също е в опасност.

В началото на седмицата Съвместният изследователски център на Европейската комисия публикува доклад "Засушаването в Европа - юли 2022 г.", който съдържа оценка на ситуацията въз основа на работата на Европейската обсерватория за засушаването.

Анализът показа, че понастоящем тревожна част от територията е изложена на суша с предупредително (46 процента от ЕС) и тревожно (11 процента от ЕС) ниво, свързано с недостиг на почвена влага.

Еврокомисарят Мария Габриел заяви, че изменението на климата увеличава риска от тежки засушавания и растителни пожари в целия свят. Водният и топлинният стрес водят до по-ниски добиви на зърнени и други култури, предупреди Габриел.

Как някогашното най-голямо соленоводно езеро в света почти изчезна?Полицията в Иран е арестувала няколко души по време на протести заради почти изчезналото някогашно най-голямо соленоводно езеро в света

Според анализа Франция, Румъния, Испания, Португалия и Италия вероятно ще се сблъскат със спад в добивите. Германия, Полша, Унгария, Словения и Хърватия също са засегнати в известна степен. В пет региона на Италия е обявена силна суша, а недостигът на вода е довел до редица ограничения в използването ѝ в общините.

Подобни мерки за ограничаване на използването на вода са предприети и във Франция, посочва в. „Адевърул“.

Ситуацията в Румъния предизвиква тревога. Около 75 процента от територията на страната е засегната от различни фази на засушаване, а в окръг Вранча в централната част на Румъния 70 процента от земеделските площи са напълно компрометирани, твърдят фермери, цитирани от Медиафакс.

Почвена суша е засегнала десетки хиляди хектари. Пшеницата, която е почти напълно прибрана, дава до 35 процента по-ниски добиви от хектар, царевицата е почти напълно компрометирана, а слънчогледът също има лоши перспективи, пише в анализ румънската секция на Свободна Европа.

От началото на юли в почти никоя част на Румъния не е имало сериозни валежи.

Директорът на Националната метеорологична служба Елена Матееску заяви, че 2022-ра е в топ 5 на най-сухите години в историята на метеорологичните измервания.

Според оценки на Европейския съюз производството на пшеница в Румъния ще бъде с 20 процента по-ниско от средното за последните пет години, което е най-големият спад в целия Европейски съюз.

Агенция Медиафакс цитира данни от фермери, според които продукцията на пшеница е 7.5 милиона тона спрямо 11.3 милиона тона миналата година, а при царевицата се очакват осем милиона тона спрямо 15 милиона миналата година.

Фермерите, които са успели да приберат пшеницата, твърдят, че добивите са с 35 процента по-ниски от миналогодишните.

"Екстремното засушаване от август 2018 г. насам, малкото валежи, доведоха до недостиг на вода в почвата, който тази година се изостри заради високите температури“, заяви пред Свободна Европа Михай Ангел, който е един от най-големите зърнопроизводители в Румъния. Той е собственик на компания в област Олтения (Югозападна Румъния), която управлява над 25 000 хектара земеделска земя.

По думите му всички култури, които компанията му е засяла през есента - ечемик, пшеница, грах, маслодайна рапица - са с 25-30 процента по-ниска продукция, отколкото през нормална година. Ангел очаква намаляване на производството с около 30 процента и при слънчогледа, а по думите му царевицата е почти напълно компрометирана.

В южната част на област Молдова (в централната част на страната) положението е още по-лошо. Джелу Скутару, който притежава 4500 хектара в един от най-сухите райони на страната през тази година - Вранча, заяви пред Свободна Европа, че царевицата е изсъхнала.

„Там, където все още не е изсъхнала, ще изсъхне през следващите няколко дни. Слънчогледът също е полуизсушен“, посочи Скутару.

Директорът на асоциацията на производителите на царевица Алина Крецу заяви пред Евронюз, че вероятно ще има значително увеличение на цените на суровините и на преработените продукти, тъй като сушата е засегнала както есенните, така и пролетните култури.

Поскъпването на фуражите пък ще се отрази на животновъдството.

Свинското месо може да поскъпне с до 40 процента спрямо миналата година. Фермерите все още не са се възстановили от неотдавнашното покачване на цените на енергията, а преди пет години чумата по свинете нанесе сериозен удар върху отрасъла, припомня информационният сайт G4Media.

Председателят на Румънската асоциация на свиневъдите Йоан Ладоши напомни, че в Румъния се произвеждат само 20-25 процента от националното потребление на прясно свинско месо.

“Притесняваме се, тъй като при всяка извънредна ситуация, свързана със сушата, фуражите стават по-скъпи. Ако не успеем да покрием разходите, много компании ще фалират", каза Ладоши.

Ситуацията в селското стопанство беше обсъдена на правителствено заседание тази седмица.

Премиерът Николае Чука увери вчера, че има достатъчно пшеница, царевица и слънчоглед и няма причина за безпокойство. По думите на Чука има достатъчно пшеница за вътрешно потребление и за износ, съобщи телевизия Диджи 24.

"В момента се прибират есенните култури и анализът, който имаме, от цифрите, които получихме, показва много ясно, че имаме достатъчно пшеница за собствена консумация, имаме достатъчно пшеница за посев, имаме достатъчно пшеница за други нужди и дейности там, където се използва, имаме и пшеница за износ", каза Чука.

Според него няма нужда от притеснения и за царевицата и слънчогледа.

"Що се отнася до отглеждането на царевица и слънчоглед, няма причина за безпокойство, тъй като въз основа на статистически данни има достатъчни количества, така че можем да сме сигурни в прехраната си. Задачата на всяко правителство е да се погрижи за осигуряването на храна, топлина и енергия през зимата за гражданите и това е, което правим в момента", подчерта министър-председателят.

Безпокойство сред членовете на правителството все пак изглежда че има, най-малко по отношение на водните запаси. Националната администрация по водите определи като "необходимо" рационализирането на използването на вода.

Резервоарите, управлявани от компания „Хидроелектрика“, към 17 юли са били пълни на 76 процента, което е най-ниското ниво за този период на годината за последните пет години. Миналата година по това време резервоарите са били пълни на 94 процента, отбелязва агенция Медиафакс.

Министърът на околната среда Танжош Барна също обърна внимание на ниското ниво на водните резерви в момент, когато 70 процента от територията на страната страда от суша. Министърът изрази опасения, че може да се наложи разпределение дори на питейната вода.

Според експерти през следващите 30 години над 40 процента от територията на Румъния ще се превърне в безводна степ. Модели на климатолози показват, че при умерен сценарий над 11 милиона румънци ще бъдат засегнати от нарастване на температурите, драстично намаляване на водните резерви и опустиняване. Сушата ще бъде новото нормално.

Експерти предупредиха тази седмица, че температурите в земеделския район Бараган, където се отглеждат зърнени култури, може да се изравнят с тези в Сахара след по-малко от 30 години. Експертите са направили симулации въз основа на настоящите тенденции за затопляне на климата и са стигнали до заключението, че през лятото на 2050 г. температурите в Румъния може да се повишат до 50 градуса по Целзий.