Възможно ли е торият да бъде бъдещето на енергетиката?
През последните 70 години идеята да се използва торий като източник на енергия за коли се обсъждаше на няколко пъти. Всичко започва от концепцията за Ford Nucleon от 1957 г., която, ако беше приета, щеше да включва ядрен реактор в багажника. Дискусията продължава чак до XXI век и на хартия нещата изглеждат перфектни.
На практика обаче, има няколко тревожни момента.
Торият е свързан с по-познатия за обществото елемент уран. Това е радиоактивен материал, който се среща естествено на планетата Земя. Знаем как работи уранът. Торият не е кой знае колко по-различен. Въпреки това, той има различни и уникални характеристики, които го правят кандидат за разнообразни полезни функции, дори и да не стане част от бъдещето на електрическите автомобили, пише Inhabitat.
Торият е химичен елемент с атомен номер 90 в периодичната таблица. Може да се намери в скали, почва, растения и други естествени материали. Открит е през 1829 г., но започва да бъде използван почти 200 години по-късно.
Традиционно торият се комбинира с магнезий, за да се произвежда сплав, използвана в самолетните двигатели. Намира приложение и в производството на електрически компоненти за телевизори, както и в индустрията за бижута.
Елементът присъства и в някои керамични изделия, камери и електрически лампи. Но може би най-интригуващото му приложение е идеята да се използва като източник на ядрена енергия.
Екологично ли е?
В наши дни, когато се обсъжда нова възможност, първият въпрос е какви ще са потенциалните щети за околната среда. Торият трябва да бъде извлечен от естествените си находища. Той е широко разпространен по цялата планета. Най-активно се извлича в Австралия, Канада, Съединените щати, Русия и Индия.
Изчислено е, че торият е най-малко три пъти по-разпространен от урана, което го прави толкова често срещан, колкото оловото. Той е по-лесно достъпен и освен това е много по-енергийно ефективен. Произвежда повече енергия по време на реакция.
Отпадъкът след използването му е по-малко радиоактивен от този на урана и химическата реакция може да бъде спряна.
Друга съществена разлика между реакциите на двата елемента е, че торият не произвежда плутоний, който е ключовата съставка в производството на ядрени бойни глави.
Като източник на енергия, химичният елемент превъзхожда урана по няколко направления.
Той се добива от земята и е готов да захрани ядрен реактор. Освен това, за да произведе енергия, има нужда от допълнителни неутрони. Това го прави по-безопасен и контролируем. Спрете ли да го захранвате с неутрони, спирате реакцията.
Какво буди тревога?
Употребата на торий води до натрупване на радиоактивен отпадък. Той обаче е хиляди пъти по-малко от този, който се произвежда от уран. Освен това е с по-кратък радиоактивен живот.
Ако уранът трябва да бъде заровен и защитен срещу кражба (за да не бъде използван за ядрени бомби) през следващите 10 000 години, то отпадъците от торий се разпадат за около 500 години. Макар да не е идеален за околната среда, той заслужава внимание като алтернатива.
Като радиоактивен материал, торият е рисков за здравето на хората. Продължителното излагане на елемента води до проблеми с белите дробове, панкреаса, генетични промени, чернодробни заболявания, рак на костите и отравяне с метали.
Може ли да бъде алтернатива?
Понастоящем торият е сред водещите кандидати за бъдещето на чистата енергия. Страни като Индия, където се намират около една четвърт от световните запаси на торий, планират в срок до 2050 г. да произвеждат почти ⅓ от енергийните си нужди чрез ядрени централи, захранвани с този химичен елемент.
В никакъв случай не говорим за нова технология. В миналото най-малко седем различни вида атомни електроцентрали са били захранвани с торий.
Това, което спъва по-широкото използване на елемента, е цената за производството му. Тя е по-висока от тази на урана и плутония.
Като се има предвид, че производството на торий не осигурява плутоний, той се превръща във важна алтернатива за всяка страна, която иска ядрена енергия, но без това да води до засилване на ядрените възможности на страните, които го осигуряват.
Предстои да видим какво ще бъде бъдещето на тория - добро или лошо. Трябва само да следим науката, за да разберем.