Тихото напускане - естественият отговор на токсичната работна среда

Терминът “тихо напускане” от известно време се върти из социалните мрежи. Той описва служителите, които не напускат работното си място, но отказват да дадат повече от себе си в името на компанията. Решението им е продиктувано от усещането, че не получават достатъчно за усилията си, пише Forbes.

С други думи, тихото напускане е естествен отговор на токсичната работна среда и липсата на стимул. Това не е нов феномен. Служителите имат право да поддържат баланса между кариерата и личния си живот. Те са разочаровани от очакванията към тях за производителност, ниското заплащане и липсата на възможности за развитие. Затова стигат до извода, че няма да поемат повече работа, за която работодателите не им плащат.

Кои са факторите, които допринасят за тихото напускане?

Един от тях е модерното проследяване на ангажираността на служителите. Според Gallup тя е намаляла значително през изминалата година, което буди тревога сред работодателите.

Поради различни причини много компании решиха да следят изкъсо работата на служителите си - колко пъти натискат клавишите на клавиатурата, колко време работят и т.н.

Този подход обаче не е особено ефективен. Дори напротив.

Скорошни проучвания показват, че много професионалисти възприемат тази практика като обидна и инвазивна. Освен това тя подрива доверието на служителите в ръководителите им.

Неслучайно Световната здравна организация насърчи работодателите да помогнат на своите служителите в дистанционна форма на работа да имат по-добри условия на труд, а не да ги карат да се чувстват постоянно под наблюдение.

Причина номер едно, поради която служителите напускатТози проблем е съществувал винаги. COVID-19 само ни накара да го осъзнаем

Друг фактор за тихото напускане са претовареността и несправедливото заплащане. Служителите, които се чувстват претоварени с отговорности и не получават нужното признание, искат промяна в очакванията на работното място. Те са разочаровани и не виждат отплащане за вложените усилия и време.

Този дисонанс кара служителите да отказват да дават повече от себе си.

Понятието “тихо напускане” насочва вниманието към работниците, но в действителност проблемът не е в тях, а в мениджмънта и приоритетите на организацията. За да го решат, работодателите трябва да проучат кои са причините зад тихото напускане на екипа. Това може да са несправедливи трудови практики, незадоволени нужди и дисбаланс на властта на работното място.

Служителите забелязват “тихо уволнение”

Тихото напускане създаде друг термин, който набира популярност, а именно - тихото уволнение.

Още наричано “конструктивно уволнение”, то отново не е нещо непознато.

За да избегнат директни съкращения или конфронтация, както и всякакви допълнителни нежелани искове за безработица, работодателите могат умишлено да създават трудни ситуации за служителите, които искат да уволнят. Сред оръжията на тихото уволнение са непредлагане на повишение, претоварване с работа, поставяне в предизвикателни ситуации и др. Те може да бъдат насочени не само към служителите, но и към самите мениджъри в компанията.

Тези практики кулминират създаването на токсично работно място – то се характеризира с голямо текучество, независимо дали това означава тихо напускане или действителни оставки.

Как да се предпазим или възстановим от тихо напускащите служители?

Когато един служител е в режим “тихо напускане”, това не означава, че той завинаги ще остане такъв. Може да възстановите доверието и ангажираността му към целите на компанията.

Тихо напускане? Милионер съветва да не го пробватеСамият той наема хора, които имат волята да работят “25 часа на ден, 8 дни в седмицата”

Тихо напускащите показват естествен отговор на токсичното работно място или се чувстват недооценени. Те са в отбранителна позиция.

Като работодател или мениджър може да си зададете няколко въпроса:

Кои са вашите служители, които са напуснали тихо?

Налице ли е дисбаланс на работното място?

Как се отнася компанията към тези служители и компенсира ли ги?

Осигурявате ли им предизвикателства и възможности за развитие?

Как се разпознават и компенсират? Предоставени ли са им предизвикателства и възможности за иновации и растеж?

Може да се предпазите и да се справите с тихото напускане на служителите по няколко начина.