България трябва да настоява за предоговаряне на сроковете за затваряне на въглищните централи, заяви в предаването „Тази сутрин“ по bTV зам.-министърът на енергетиката в служебното правителство

Еленко Божков. Той коментира ангажиментите, които страната ни е поела в Плана за възстановяване и устойчивост.

В него е записано, че вредните емисии в сектор „Енергетика“ у нас трябва да бъдат намалени с 40% до 2026 г.

“Това означава затваряне на въглищните централи, но в тези кратки срокове икономиката ни ще претърпи огромни загуби”, заяви Божков. Той смята, че ангажиментът за затварянето на централите всъщност не е догледан и България може да го промени с достатъчно разумни аргументи.

Зам.-министърът на енергетиката отбеляза географските особености на България и това, че въглищата, които се добиват у нас, съдържат много голямо количество сяра. В същото време пречиствателните станции към централите увеличават вредните емисии с поне 40%, обясни Божков. Това означава, че нещо не е догледано при договарянето, че са дадени срокове, които е невъзможно да се спазят, коментира той.

Оказва се, че ние бихме могли да спазим изискванията и да влезем в ограничението на въглеродните емисии най-рано след 2035 г. и то с много компромиси, каза Божков. По думите му всички останали ангажименти с по-ранни дати ще доведат до огромна загуба за икономиката.

България трябва да иска предоговаряне, призова Божков. Трябва да се разговаря с представителите на Европейската комисия, независимо от твърденията на определени чиновници, че това не може да се случи. Винаги има възможности, особено когато те са добре обосновани, добави Еленко Божков.

За едни 40% емисии по-малко

Преди две седмици и служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов коментира, че не е ясно заложен механизмът, по който да се изпълни ангажиментът в ПВУ за намаляване на вредните емисии в сектор „Енергетика“ до 2026 г. с 40%, припомня БТА.

Той каза това среща, на която присъстваха депутати, членове на различни парламентарни комисии и генералният директор на Работната група за възстановяване и устойчивост на ЕК Селин Гауер. На нея присъстваха и представители на „Продължаваме Промяната“, част от редовното правителство на Кирил Петков, което договори Плана за възстановяване в сектор „Енергетика“.

Пеканов заяви, че изпълнителната власт в бъдеще ще има реална възможност да измисли най-добрия възможен начин това намаление да бъде изпълнено, без да се затварят въглищни мощности.

Според ПП в документите няма конкретен ангажимент за затваряне на въглищните централи

ПВУ не предвижда затваряне на въглищните централи, каза съпредседателят на ПП Кирил Петков след срещата със Селин Гауер. Петков се обърна към ГЕРБ-СДС, посочвайки, че намаляването на въглеродните емисии с 40% е започнато от тях с подписването на Целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. “Не трябва да се учудват, нито да забравят, че те бяха хората, които подписаха тези цели”, коментира Петков. Той каза също така, че според Селин Гауер, 40-процентното намаляване на въглеродните емисии е възможно без да е нужно да се затварят централите – чрез сезонно балансиране.

Това означава лятото, когато има повече слънце, възобновяемите мощности да работят на пълни обороти, а централите – на по-ниски, а зимата, есента и пролетта, когато имаме нужда най-много от енергия, всички централи да работят на пълни обороти, разясни Петков.

Тази „опорка“ и „политическа дъвка“ на ГЕРБ-СДС и „Възраждане“ беше разбита, коментира съпредседателят на ПП.

След срещата Даниел Лорер заяви, че ПВУ е работещ, иновативен и е истинска първа стъпка за промяна в България. Планът с размер над 11 млрд. лв. или 10% от нашата икономика, ще помогне на страната ни най-после да се модернизира, каза той. Планът, който разработихме, гарантира енергийна независимост за България, посочи Лорер. Предвижда реформи в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и провеждането на прозрачни обществени поръчки, мерки, без които този план нямаше да бъде одобрен, коментира още той.

Лорер припомни, че за по-малко от три месеца са били изпълнени условията по първото плащане, а в последния работен ден на кабинета „Петков“ – 1-ви август, България е подписала споразумение за оперативни договорености с ЕК. “Това даде възможност плащането от 2,6 млрд. да бъде поискано навреме”, каза Лорер.