Ерата на мегаполиса: Как се сливат градовете по света
Новородено момиченце в Манила на име Винис Мабансаг стана (символично) 8-милиардният жител на планетата на 15 ноември. До края на века 85% от десетмилиардното население на Земята ще населява градовете. Те ще растат не само с броя на жителите си, но и с услугите, които те ще ползват – обществен транспорт, енергийна инфраструктура, водоснабдяване. Това от своя страна ще изисква устойчиво управление. На фона на казаното до тук е изненадващо, че няма единна дефиниция за град, отбелязват в The Conversation Джеймс Чешир и Майкъл Бати, професори от University College London.
През Средновековието границите на градовете – от Лондон до Сеул, са били очертани от техните стени. Идеята за границите е актуална и през 21 век, когато светът се движи към пълна урбанизация – селищата се разширяват и се сливат едно в друго, за да създадат това, което градските експерти наричат мегалополиси.
Най-големият от тези мегаградове вече надхвърля 60 милиона души население. В Китай регионът на провинция Гуангдонг около устието на Перлената река, сега известен като Голямата зона на залива, обединява 11 града – от Макао чак до Гуанджоу, Шенжен и Хонконг.
Хонгконг, източник: PIXABAY
С население от над 70 милиона жители, той е с 2 милиона души повече от цялото население на Обединеното кралство, притиснато в приблизително една пета от района. В икономическо отношение провинция Гуангдонг се очертава също толкова голяма – приносът към БВП на страната е 11,6 на сто.
Междувременно на западното африканско крайбрежие участъкът от 600 км между Абиджан, Кот д'Ивоар и Лагос в Нигерия бързо се разраства. Експертите прогнозират , че до 2100 г. тази агломерация от девет града ще бъде най-гъсто населената на земята с до 500 милиона души.
Градовете растат от средата на 18 век, когато започнахме да строим машини, които да отвеждат много по-далеч и много по-бързо– от която и да е технология, изобретена досега. За първи път градовете и по-специално Лондон надхвърлиха прага от около 1 милион души, който доминира в градския свят и досега.
Някои градове, включително Чикаго и Ню Йорк, се разраснаха нагоре, тъй като технологиите на стоманената рамка и асансьора позволиха да бъдат издигнати първите небостъргачи, тези „търговски катедрали”.
Ню Йорк, източник: PIXABAY
С изобретяването на автомобила много градове, като Лос Анджелис, се разраснаха навън, въпреки широко разпространената съпротива срещу идеята за градско развитие.
Някои големи градове в развиващия се свят, включително Дар ес Салам в Танзания или Найроби в Кения, са се разраснали навътре. Тук идеята за компактен град, базиран на обществен транспорт и по-висока жилищна плътност, е пуснала корени.
Повечето хора днес живеят в средни или дори малки градове . Все още до голяма степен зависим от двигателя с вътрешно горене, за да се движим между различни дейности, обикновено от дома до работата.
През последните 50 години обаче, появата на компютрите и мрежовите комуникации позволиха хората да живеят и се трудят на огромни разстояния от своите колеги. Това размива физическите граници на всеки град.
Преброяването на жителите на един град и картографирането на неговите географски граници са само някои от аспектите, които трябва да се имат предвид, когато се дефинира какво е град. Дигиталната кожа, която сега покрива планетата, позволява на жителите на всяко населено място да взаимодействат с всеки на всяко място и по всяко време.
Градовете ще продължат да растат и да се променят физически. До края на този век всяко място без съмнение ще бъде една форма на град, но самият термин едва ли ще изчезне. Вместо това значението му ще се промени.
Шанхай, източник: PIXABAY
Още през 1937 г. в компендиум, озаглавен The City Reader, историкът Луис Мъмфорд твърди, че макар градовете да могат да бъдат идентифицирани като физически единици, те са места на социално взаимодействие, на комуникации.
Това силно резонира с идеята, че в бъдеще вече няма да мислим за тях като за отделни физически центрове в селски пейзаж, а като за модели на цифрово движение, пресичащи планетата в много мащаби от мега града до местния квартал. Границите вече няма да имат същото значение, както преди първата индустриална революция във Великобритания през 1830 г.
Учените са съгласни, че с разрастването на градовете те генерират икономии от мащаба, които все повече доминират техния икономически растеж и просперитет. Доказателствата сочат, че градският свят е още по-сложен.
Градовете все повече приличат на биологични отколкото на механични системи с транспортни мрежи, достигащи до вътрешността около тях, наподобяващи дървесни фрактали .
Нововъзникващият градски свят е значително различен от всичко, което е съществувало преди. Опитът да се определят физическите граници на града остава важен. Но се опасяваме, че моделът, съобразен с тази нова сложност, може да е твърде повърхностен.