Ще стане ли Унгария център на европейската електромобилна индустрия?
Германски производители на автомобили и азиатски доставчици на батерии се събират в Унгария в удобна за двете страни комбинация на стойност няколко милиарда долара. Общата им цел – да стимулират взаимно амбициите си на полето на електрическата мобилност, посочва Reuters.
Мястото не е избрано случайно. Правителството на Виктор Орбан не споделя предпазливостта на Запада спрямо Китай и предлага щедри субсидии за интеграция на чуждестранни операции в страната и утвърждаването ѝ като световен център за електрически превозни средства.
Кой води парада?
Инвестициите в унгарската автомобилна индустрия са доминирани от три държави - Германия, която е шампион по производство на автомобили, както и Китай и Южна Корея, лидери в производството на батерии за електромобили, които са далеч пред европейските си съперници.
Според анализ на данни от държавната администрация, направен от Reuters, компаниите от тези три държави са получили 29 от общо 31 субсидии, раздадени от Унгария за големи инвестиции в автомобилния и акумулаторния сектор през последното десетилетие. За големи инвестиции се считат тези, които са на стойност над 5-10 млн. евро и варират в зависимост от фактори като създадените работни места.
Сред получателите на такива субсидии са германските производители на автомобили BMW и Mercedes-Benz, както и производители на батерии като китайската BYD и корейската Samsung SDI. Средният размер на субсидиите е 15% от инвестициите. Само през последните шест години Унгария е получила над 14 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции в сектора на акумулаторите.
Китайският CATL, производител №1 на батерии за електрически превозни средства в света, както и корейските гиганти SK Innovation и Samsung SDI, коментират пред Reuters, че една от основните причини да инвестират в Унгария е близостта на големите германски автомобилни концерни. Както и възможността да се снабдяват друг тип клиенти с други компоненти.
CATL инвестира 7,6 млрд. долара в изграждането на най-големия завод за батерии в Европа. Той и заводът на BMW, който се очаква да е на стойност 2,1 млрд. долара, ще бъдат разположени в град Дебрецен, който е известен с екосистемата си от доставчици, вариращи от производители на спирачки и катоди за батерии до индустриални машини.
В същото време, отбелязва Reuters, Mercedes-Benz преустройва фабриката си в Кечкемет за производство на електрически автомобили, а Audi (Volkswagen) произвежда автомобили и електрически двигатели в Гьор.
Електрически препятствия
Въпреки всичко казано досега унгарската амбиция за водеща роля в европейската електромобилност е изправен пред сериозни препятствия.
Една от основните причини за безпокойство са огромните изисквания, които тези производства ще поставят пред електрическата мрежа. Тя трябва да се преориентира от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници, за да изпълни целите за нулеви нетни емисии на голяма част от автомобилната индустрия. И не само. Като част от ЕС страната има и ангажименти към „Зелената сделка“ и други мерки на общността в посока намаляване на въглеродния отпечатък.
Липсата на достатъчно специализирани работници в Унгария, които да подсигурят производството на акумулаторни клетки, също може да забави развитието на тази стратегия.
Не на последно място, отношението на Унгария към азиатските производители на батерии се сблъсква с притесненията, изразени от Брюксел и Берлин, относно опасността Европа да стане твърде зависима от Китай и други чуждестранни сили, особено в технологиите, които са от основно значение за екологичния преход.
Ако всички тези планове се осъществят, до 2031 г. Европа трябва да разполага с производствен капацитет за батерии за електромобили от 1200 гигаватчаса, което надхвърля очакваното търсене - 875 гигаватчаса, сочат оценките на Benchmark Mineral Intelligence (BMI), цитирани от информационната агенция. От Reuters също така изчисляват, че 44% от тези 1200 GWh ще бъдат осигурени от азиатски компании с фабрики в Европа, изпреварвайки европейските производители (43%) и американския пионер Tesla (13%).