Само за осем месеца след нахлуването на Русия в Украйна, 27-те държави от ЕС успяха да заменят около 80% от природния газ, който използваха, и парираха опита на Путин да ги изнудва.

Най-лошите сценарии се натрупаха през летните месеци, припомня The Guardian.

Министърът на икономиката на Германия предупреди за „катастрофално“ затваряне на промишлени предприятия, прекъснати вериги за доставки и масова безработица.

Президентът на Франция призова гражданите да намалят отоплението и осветлението и обяви „края на изобилието”. Испания попита защо страните, неизкушени от руския газ, трябва да спасяват съседите си, които са ги учили за фискална дисциплина в миналото.

От своя страна бившият руски президент Дмитрий Медведев пророкува, че европейците ще „мръзнат в домовете си“, защото са игнорирали последствията от подкрепата си за Украйна. „Студът идва скоро“, заплаши той през юни.

Но сега, когато ЕС навлиза в последния месец от метеорологичната зима, става все по-ясно, че 27-те страни членки са преживели историческа криза – и не само защото General Frost (метафора на руската зима) се оказа по-мекушав противник, отколкото Медведев прогнозира.

В рамките на осем месеца след като руските войски стъпиха на украинска земя, блокът от 27 европейски държави замени около 80% от природния газ, който използваше през тръбопроводите от Русия, чрез бързо изграждане на нова инфраструктура за течен природен газ, откривайки нови креативни начини да си сътрудничат при недостиг и успешно следват политики за пестене на енергия.

Да вземем Холандия – най-големият производител на природен газ в ЕС, разчиташе на руските доставки за 15-20% от потреблението си, докато закриваше огромното си находище в Гронинген, но удвои капацитета си за внос на LNG със съоръжения за съхранение и регазификация в Ротердам и Еемсхафен.

Страната използва допълнителния капацитет, за да отговори на вътрешното търсене, което сви с 22% спрямо средното потребление за предходните години, и достави формирания излишък на Чехия, Германия и Франция. Както навсякъде другаде, потребителските цени на енергията скочиха, но бяха субсидирани и ограничени.

„Имаше момент миналата есен, когато се тревожех, че някои европейски правителства ще отговорят на кризата, като приоритизират собствените си енергийни доставки и спрат да споделят със съседите си, което би било икономически и политически опустошително“, коментира Симоне Талиапиетра, енергиен експерт в базираният в Брюксел мозъчен тръст Bruegel.

Нидерландия затваря най-голямото газово находище в Европа От 80-те години на миналия век в района са регистрирани до 100 труса годишно, като са предявени над 160 000 иска за нанесени щети

Но Европа успя да избегне изкушението на протекционизма и успя да запази вътрешния си пазар непокътнат.

Спот цените на газа паднаха до около 55 евро за мегаватчас (MWh) в понеделник, последно ниво, наблюдавано преди началото на войната през септември 2021 г., спад от 330 евро/MWh в края на миналия август.

От Bruegel изчисляват, че през цялата минала година търсенето на газ в ЕС е било с 12% по-ниско от средното за периода 2019-2021 г.

Германия, която бе обречена да понесе тежестта на газовото изнудване на Путин, поради силната си зависимост, успя да съкрати с 14% потреблението през 2022 г. спрямо това в периода от 2018 до 2021 г. Страната навлиза във февруари с хранилища, пълни с 80% в сравнение с 36% през същия период на миналата година.

Въпреки че високите цени на газа се отразиха на германската индустрия, щетите досега не са катастрофални. Докато БВП в най-голямата икономика в Европа спадна с 0,2% от октомври до декември, правителството миналата седмица подобри прогнозата си за следващата година, прогнозирайки, че рецесията ще бъде „по-кратка и по-мека“ от очакваното.

Скандинавските страни още по-успешно намалиха потреблението на газ. Дания сви общото търсене – за производство на електроенергия, промишленост и битово отопление – с 24%, Швеция – с 36%, а Финландия дори с впечатляващите 47%, въпреки че природният газ представляваше само 5% % от общите му енергийни нужди.

Някои южноевропейски държави първоначално обявиха нежелание солидарно да споделят тежестта от пестенето на енергия. Испания се съгласи на 7-8% намаление на потреблението на газ с аргумента, че заявената цел от 15% просто не е справедлива за страни, които като нея не са силно зависими от руския газ и които са си „написали домашното“ щом става дума за диверсифициране на енергийните доставки.

Но все пак се ангажира със задачата. През юли ръководеното от социалистите коалиционно правителство обяви серия от мерки, предназначени да помогнат за намаляване на потреблението на енергия в страната и използването на руски петрол и газ. Много от инициативите се основаваха на пестеливост и здрав разум.

Шолц и Шфезех откриха втория плаващ LNG терминал в ГерманияСамо за няколко месеца в Европа бяха открити четири чисто нови LNG терминала

Мерките, които ще останат в сила до ноември 2023 г., поставят строги ограничения за температурите на климатизацията и отоплението в обществени и големи търговски сгради.

Съгласно постановлението отоплението в търговски центрове, кина, театри, гари и летища не трябва да се настройва над 19C през зимата, а климатиците не трябва да се настройват под 27C през лятото.

Така Испания все пак постигна целта, с която не беше склонна да се ангажира: между август и ноември страната намали търсенето си на природен газ с 15% в сравнение с нивото на потребление за същия период през последните пет години.

Във Франция усилията за пестене на енергия се превърнаха в трудна битка, тъй като няколко ключови френски ядрени реактора бяха подложени на поддръжка или дейности по безопасност, точно когато бяха необходими повече от всякога.

От началото на май до края на октомври около половината от 56-те реактора на Франция не работеха, поради ремонтни дейности, превръщайки страната от най-големия износител на електроенергия в Европа в нетен вносител. Една от държавите, увеличили износа на електроенергия за Франция през този период, беше Германия, която от своя страна внася повече газ от западната си съседка.

Френските местни власти бяха подготвили планове за действие в извънредни ситуации при възможно най-лошия сценарий на прекъсване на тока през декември. Ситуацията обаче се стабилизира. До средата на януари 73% от ядрения капацитет на Франция влезе отново в експлоатация, което ѝ помогна да си върне мястото на най-големия износител на електроенергия в ЕС.

Когато ядрените централи изпитваха затруднения, възобновяемите енергийни източници се притекоха на помощ. Според анализ на мозъчния тръст Ember Climate през 2022 г. 22% от електроенергията на ЕС е идвала от слънчева и вятърна енергия, като възобновяемите енергийни източници надминават газа за първи път.

Още по-зелено бъдеще за Швеция: LKAB откри залежи от редкоземни минералиРедкоземните минерали са от съществено значение за много високотехнологични индустрии

Забележително е, че Швеция с енергиен микс, доминиран от ядрена и водноелектрическа енергия, стана най-големият износител на енергия в Европа през 2022 г., продавайки 20% от продукцията си в чужбина – отчасти благодарение на бързия растеж на вятърната енергия на сушата.

Сега вятърът е третият по големина източник на електроенергия в страната и е планирано да се разшири още повече. Капацитетът на вятърната енергия на Финландия се е увеличил със 75% само през миналата година, позволявайки на страната да върви по пътя на енергийна независимост „с наистина добри темпове“.

Плановете за разширяване на производството на възобновяема енергия всъщност бяха радикално ускорени от енергийната криза и в трите скандинавски страни, като прогнозата е, че вятърната и слънчевата енергия на сушата ще се удвои от 2030 г. и вятърът ще бъде доминиращият източник на енергия.

Енергийният гамбит на Путин се провали. Топлата зима спаси ЕвропаМекото време, широката гама от доставчици и усилията за намаляване на търсенето помогнаха и запасите в газохранилищата са почти пълни, а цените падат до предвоенните нива

В крайна сметка обявената от Владимир Путин „енергийната война” ще помогне на Швеция да доставя 65% от енергията си от възобновяеми източници до края на десетилетието, Финландия – 51%, и Дания – 55 на сто.

Една година на преосмисляне на енергийните доставки не направи Европа по-чиста. В Полша, която все още разчита на въглища за голяма част от нуждите си за отопление, правителството въведе надбавка за въглища и замрази цените на електроенергията за отделните домакинства. След като малките и средните предприятия се бореха със сметките за енергия, многократно по-големи от тези през предходните години, правителството ги замрази.

Кризата доведе до забавяне на плановете в много страни за постепенно премахване на въглищата, като въпросът се изплъзна още по-надолу в дневния ред в Полша, докато в България депутатите гласуваха наскоро за отлагане на плановете за постепенно премахване на въглищни централи, припомня The Guardian.