Американските акции се понижиха въпреки намека на Фед за край на затягането
Борсовите индекси в САЩ завършиха търговската сесия надолу, след като Федералният резерв повиши лихвените проценти с 0,25 процентни пункта.
Решението на централната банка отбеляза деветото поредно увеличение на лихвените проценти в рамките на година, насочено към битката на централната банка на САЩ с инфлацията.
С него референтният лихвен процент достигна диапазон между 4,75% и 5%, което е най-високото му ниво от септември 2007 г.
Експерти прогнозират, че лихвите ще бъдат вдигнати само още един път тази година, но това не донесе облекчение на пазара, особено за секторите, които са подложени на натиск напоследък. Акциите на компаниите във финансовия сектор на S&P 500 загубиха 2,4%, а тези на недвижимите имоти паднаха с 3,6%.
S&P 500 се понижи с 65.90, или 1.6%, завършвайки на 3936.97.
Dow Jones Industrial Average загуби 530.49, или 1.6%, до 32030.11.
Технологичният Nasdaq Composite изтри 190.15, или 1.6%, до 11669.96.
Банковите акции, най-силно засегнати от неотдавнашната финансова вълна, се сблъскаха с нови спадове.
Zions Bancorp загуби $2,17, или 6,7%, до $30,12, а Truist Financial падна с $1,21, или 3,6%, до $32,49. Акциите и на двете банки са загубили повече от 20% тази година.
First Republic Bank, която беше в центъра на спасителните усилия, водени от JPMorgan Chase, падна с $2,44, или 15%, до $13,33, след рязък ръст във вторник.
Доходността на държавните облигации се понижи след решението на централната банка и падна още повече, докато председателят на Фед Джеръм Пауъл говореше половин час по-късно. Чувствителната към паричната политика на Фед доходност на 2-годишните книжа завърши на 3,977%, спад от 4,175% във вторник. Доходността на 10-годишните облигации се установи на 3,497%, в сравнение с 3,603% ден по-рано. Доходността пада с покачването на цените на облигациите.
Председателят на Фед Джеръм Пауъл заяви, че централната банка ще следи доколко сътресенията в банковия сектор ще намалят инфлацията и наемането на служители.
Фед посочи, че банковата система е "стабилна и устойчива", но добави, че скорошните сътресения "вероятно ще доведат до по-строги кредитни условия за домакинствата и компаниите и ще окажат натиск върху икономическата активност, наемането на работна ръка и инфлацията".
Междувременно, по време на изслушване в Сената, министърът на финансите Джанет Йелън заяви, че опитите за овладяване на последиците от сътресенията в банките не включват планове за гарантиране на всички банкови депозити.
Банковият катаклизъм от двете страни на Атлантическия океан помрачи настроенията на инвеститорите и направи работата на Фед още по-предизвикателна, коментира The Wall Street Journal.
Сривът на Silicon Valley Bank в САЩ и Credit Suisse в Европа принуди централните банкери да преоценят политиката си за повишаване на лихвите в борбата с инфлацията спрямо възможността агресивното затягане да предизвика нови сътресения в други големи и малки банки.
Предизвикателствата пред Фед се усложняват допълнително от факта, че проблемите в банковия сектор ще забавят икономиката чрез ограничаване на кредитирането, казват инвеститори и икономисти. Повишаващите се лихвени проценти притиснаха някои банки да повишат лихвите по депозитите си, като същевременно обезценяват активите си.
Инфлацията също остава упорит проблем. Подчертавайки проблемите, пред които са изправени членовете на централните банки, данните от сряда показаха, че темпът на инфлация в Обединеното кралство се е повишил миналия месец, опровергавайки очакванията на анализаторите, че покачването на цените ще намалее. Данните увеличават натиска върху Bank of England, която трябва да вземе решение относно лихвените проценти днес.
На стоковите пазари суровият петрол Brent се повиши с 1,37 долара за барел, или 1,8%, до 76,69 долара. Цените на петрола все още са с 10% надолу за 2023 г.
В Европа панконтиненталният Stoxx Europe 600 се повиши с 0,2%.
В Хонконг индексът Hang Seng нарасна с 1,7%, японският Nikkei 225 се повиши с 1,9%, а Shanghai Composite добави 0,3%.