Ръководеното от Саудитска Арабия съкращаване на производството повиши цените на суровия петрол с 6,3% в понеделник, което е най-силния им еднодневен ръст от повече от година, съобщава Wall Street Journal (WSJ).

Но тъй като петролните пазари са изправени пред редица предизвикателства, включително възможна рецесия в САЩ, само най-оптимистично настроените анализатори смятат, че цените скоро ще достигнат 100 долара за барел, добавят от изданието.

Фючърсите на сорта Брент са скочили до 84,93 долара за барел, след като Саудитска Арабия и други водещи членове на картела ОПЕК+ изненадващо обявиха решение за допълнително намаляване на производството. Повишението отбелязва най-големия еднодневен процентен ръст на цените от март 2022 г. насам, когато нахлуването на Русия в Украйна разтърси енергийните пазари, като удължава периода на нестабилност на петролния пазар. Суровият петрол поевтиня миналия месец, когато фалитът на няколко банки изглежда ускори потенциалната рецесия в САЩ. Загубите на доставчиците бяха овладени след затварянето на голям тръбопровод в Ирак, посочват още от WSJ.

Решението на ОПЕК+ за петрола - катализатор на инфлация и шамар за САЩ Вашингтон веднага разкритикува решението, с което осем производители изтеглят общо над 1 млн. барела дневно от световните пазари
Колебанията в цените на петрола създават допълнителни усложнения за централните банкери, които балансират между необходимостта от справяне с инфлацията и притесненията за състоянието на банковата система. Ако цените на суровия петрол продължат да се повишават, те вероятно бързо ще се превърнат в по-високи сметки за бензин за шофьорите, което ще увеличи инфлацията.

И все пак бенчмарковите цени на петрола са по-ниски, отколкото преди месец, дори и след скока в понеделник, и са доста под пандемичния връх от над 125 долара за барел, отчетен през март 2022 г., което ограничава непосредственото им въздействие върху изчисленията на инфлацията, изчисляват анализатори.

Още повече, че повишаването на цените на суровия петрол оттук нататък зависи от редица фактори. Сред тях са степента, в която производителите действително ще осъществят съкращенията, нивото на предлагане от страна на средните по големина производители, търсенето от страна на Китай и неотдавнашните банкови сътресения в САЩ и Европа.

Политически нюанси

Намаляването на производството от страна на ръководената от Саудитска Арабия група показа как престолонаследникът принц Мохамед бин Салман все повече дава приоритет на националистическата енергийна политика пред опасенията на САЩ. Фактите сочат, че ОПЕК и нейните съюзници ограничават добива си от ноември миналата година, но това няма особен ефект, тъй като нарастващото производство в редица по-малки производители, включително Нигерия, Бразилия и Гвиана, както и в Иран и Казахстан, се оказа достатъчно, за да доведе до значително увеличение на запасите от суров петрол от края на миналата година, посочва още WSJ.

Според анализатори, цитирани от изданието, обявените в неделя ограничения имат за цел отчасти да намалят този излишък. Според тях ОПЕК+, в която участва и Русия, се опитва да покаже, че тя контролира пазара на петрол, а не Уолстрийт.

Изненадващ ход: ОПЕК+ обяви още намаления в добива на петролНамаляването с 1,15 милиона барела на ден има за цел да подкрепи стабилността на пазара, казват страните производителки на петрол
Според Наташа Кънева, ръководител на отдел "Изследване на суровините" в JPMorgan Chase, ако се съберат ангажиментите на Саудитска Арабия, Ирак и други страни, производителите от ОПЕК ще намалят дневния добив с повече от 1,1 млн. барела. В действителност обаче, смята тя, намаленията вероятно ще бъдат по-малки от обявените. По думите ѝ някои от участниците в последния кръг на съкращения така или иначе добиват по-малко петрол, отколкото им позволяват квотите на ОПЕК, което означава, че по-ниските договорени ставки не е задължително да се превърнат в по-ниско производство.

Още повече, че в миналото членовете на картела не винаги са изпълнявали изцяло обещаните ограничения на производството.

Въпреки това намаленията са достатъчно големи, за да се изчерпат излишните запаси от суров петрол, които започнаха да се появяват в края на миналата година, контрира на свой ред Пол Хорснел, ръководител на отдел "Суровини" в Standard Chartered, като добавя, че всичко зависи в голяма степен от траекторията на търсенето в Китай - единствената голяма икономика, в която потреблението на петрол се очаква да нарасне значително през тази година.

Хорснел очаква дневното търсене в Китай да се увеличи с 1,3 млн. барела през 2023 г., което би повишило световното потребление до 100,8 млн. барела дневно, както и цената на петрола сорт Брент до около 90 долара за барел, “но не и много по-високо”.