Война за таланти: Търсят се майстори на чанти за 22 000 евро
Световните брандове за луксозни стоки са изправени пред недостиг на ключови служители, тъй като все повече опитни занаятчии напускат индустрията, съобщава Financial Times.
Изданието разказва историята на работилница за кожени изделия в Пантен, североизточно предградие на Париж, която е една от общо 21, които Hermès притежава във Франция.
На работната маса в ателието Лионел Прюдом показва прототипи на нови лимитирани серии чанти, по които работи френската марка. Има версия на класическия модел Kelly с дървена обшивка, клъч, украсен с причудливи междупланетни мотиви на цена 22 000 евро и няколко заоблени модели от кожа в ярко синьо и бледо оранжево.
Поместена в модерен комплекс от стъкло и бетон, работилницата в Пантен е мястото, където въображението на дизайнерите се превръща в чанти, които виждаме на рафтовете в магазина.
"Идеята пристига като прототип, но ние я доразвиваме, за да я подобрим така, че да може да се възпроизвежда всеки път", обяснява ръководителят на ателието.
Подобно на чантите, които изработва, майстори като Прюдом, който работи в Hermès от три десетилетия и смята, че знае как да направи поне 85 различни модела, са все по-ценна стока.
Времето на "мъртвите кариери"
След години на бърз растеж, задвижван от жадното търсене на китайските потребители, луксозната индустрия в Европа е изправена пред натиск за наемане на служители на различни позиции - от производството до търговията на дребно и управлението на бранда.
"Тези професии често изискват дългогодишно обучение, някои от тях - повече от 10 години, но често се разглеждат като "мъртви" кариери", казва Бенедикт Епине, президент на браншовата организация Comité Colbert. "В същото време наблюдаваме постепенното изчезване на програмите за обучение за тези умения, като много класове се закриват поради липса на достатъчно студенти.", допълва той.
Изграждането и поддържането на екипи от висококвалифицирани занаятчии обаче е предизвикателство за индустрия, в която възлагането на дейности на външни изпълнители в други държави обикновено е невъзможно, за да се запази качеството на произхода и изпълнението, с което се оправдават високите цени. В случая с чантите на Hermès дори съществува списък на чакащите за период, който може да се проточи с години.
Ако си мислите, че да правиш чанти не е толкова трудно, сте в дълбока заблуда. Майсторите прекарват поне 15 часа в ръчна изработка на всяка чанта Hermès, но пък за сметка на това, заплатите им са "доста над" минималната работна заплата във Франция и могат да включват акции в средносрочен и дългосрочен план, твърдят от компанията.
Средната годишна заплата на занаятчия във Франция е 25 350 евро, но в LVMH - най-голямата в света група за луксозни стоки, притежаваща брандовете Moët Hennessy, Louis Vuitton SA, LVMUY, средните заплати са значително над това ниво, а към тях трябва да добавим и схемите, чрез които служители могат да участват в печалбите. Louis Vuitton например предлага на работниците в ателиетата еквивалент на средна 18-месечна заплата всяка година благодарение на програми за разпределение на печалбата.
За сравнение, според уебсайта за работа Glassdoor един банков касиер печели средно между 14 000 и 24 000 евро.
Глобалният проблем е, че през последните десетилетия младите хора в ключови производителки като Франция и Италия се отказват от занаятите, а възрастното поколение служители се пенсионира.
Друг проблем е липсата на информираност за разнообразието от длъжности в луксозния сектор, както и схващането, че някои професии - особено тези в областта на луксозните храни, напитки и хотелиерство, включват дълги часове на работа, ниско заплащане и ограничени възможности за развитие след определено ниво.
Според Comité Colbert във Франция всяка година през последното десетилетие средно 20 000 професионални работни места в луксозния сектор, с изключение на обслужването и хотелиерството, са останали свободни. Специалностите с най-голям недостиг включват кутюристи, бижутери и майстори на кожени изделия, както и техници по поддръжката и трактористи в лозята.
Същевременно търсенето от страна на фирмите е значително и нарастващо: контролираната от милиардера Бернар Арно LVMH, е наела 60 000 души в световен мащаб миналата година и смята да наеме 15 200 души само във Франция тази година, сред които и 3500 занаятчии.
От шиене на седла до златни пирончета върху куфари
Hermès и LVMH издирват потенциални кадри в училища и колежи, въпреки че първата разчита повече на устната информация за привличане на кандидати. Тя е уникална сред големите френски групи за луксозни стоки, тъй като цялото ѝ производство се осъществява в самата компания, както и програмите за обучение на занаятчии.
В градинския двор на ателието за прототипи в Пантен около 50 стажанти прекарват 18 месеца в обучение - от шиене на седла до поставяне на малки златни пирончета върху куфарите, преди да започнат работа в ателиетата.
"За да имаме още 250 до 300 занаятчии годишно, трябва да обучим около 450 до 500", казва Еманюел Помие, директор на отдела за кожени изделия на Hermès.
През 1992 г. компанията разполага с услугите на 250 занаятчии в работилниците над водещия си магазин в Париж. Днес са останали едва 4700, разпределени в девет производствени обекта във Франция, като във всеки от тях има до три ателиета и училище за обучение.
Повечето кандидати се насочват директно към стажантските програми, допълва Помие, но профилът им се е променил през годините.
"По-рано при нас идваха 16-18-годишни младежи, които искаха да се обучават директно, но това вече не е така. Повечето от новите ни кадри са работили нещо друго в продължение на няколко години, преди да дойдат при нас, което означава, че изборът им е информиран", обяснява експертът.
Групи като LVMH и Kering - собственик на Gucci и Saint Laurent, избират да работят с външни производители за някои артикули и да си сътрудничат с професионални училища.
LVMH започна да изгражда мрежа от партньорски училища за обучение преди десетилетие, но "към 2020 г. осъзнахме, че все още няма достатъчно таланти", казва Александър Бокел, директор за métiers d'excellence в групата - наименование, което обхваща 280 различни длъжности в областта на търговията, занаятите и услугите, и представлява половината от 200 000 служители на групата в световен мащаб.
"Води се истинска война за таланти, защото нашите конкуренти също трябва да наемат нови хора... Това е от полза за индустрията, но определено има напрежение при набирането на персонал", допълва още той.
В условията на свит пазар на труда групи като LVMH признават, че трябва да се погрижат за условията на труд и заплащането - макар че не разкриват с колко са увеличени заплатите.
"Ще предложим подкрепа по отношение на условията, за да бъдем конкурентоспособни", заявяват от отдела за проучване на човешки ресурси.
Драматичният подбор на персонал
Знамето на LVMH е окачено и пред кметството на Реймс от XIX в. във френския регион Шампан. По калдъръмения площад се извива опашка от търпеливо чакащи стотина души на различна възраст. Това не е опашка за влизане в бутик на Dior или модно ревю, а кампания за набиране на персонал - едно от петте подобни събития, планирани от групата във Франция през тази година, след подобна кампания през 2022 г., разказва Financial Times.
Вътре служителите на LVMH се опитват да привлекат кандидати за работа и програми за обучение, вариращи от производството на фини часовници до хотелиерството - където спадът на кандидатите е "доста драматичен" през последните години. Намирането на талантливи кадри за търговията на дребно от висок клас, която изисква изключително старание, представяне и познаване на продуктите, е много трудна задача.
При подбора на персонал се използват и слушалки за виртуална реалност, за да покажат на смесицата от тийнейджъри, младежи и работници на средна възраст как минава един ден от живота на производител на бижута в Dior или продавач в Louis Vuitton. Служителите провеждат бързи интервюта, а посетителите се насърчават да пускат автобиографиите си в запечатани кутии, обозначени с етикети за различни видове длъжности.
Целта на информационната кампания е да се преодолее разделението между профилите и да се компенсира липсата на запознаване с тези професии в училищата.
"Връщайки се към индустриалната революция, тя създаде разделение между инженери и занаятчии. То от своя страна се пречупи и създаде йерархия, която не съществуваше преди. Този вид послание все още съществува: Ако си добър в училище, трябва да отидеш в университет, а не да работиш занаят", обяснява Александър Бокел.
Но убеждаването на младите хора да започнат кариера като висококвалифицирани занаятчии остава предизвикателство. Доказва го и репортажът на Financial Times от Реймс, където три тийнейджърки се навъртат край щанд, предлагащ обучение по изработка на кожени изделия. Запитани дали ще кандидатстват, две от тях изглеждат неуверени. Третата, Ели, на 18 години, казва, че предлаганите възможности са "доста добри, но само ако искаш да си в занаята". "Аз обаче ще уча психология догодина", допълва тя.