EK предава България на Съда на ЕС по три случая, свързани с прилагането на европейското законодателство.

Това съобщиха от Европейската комисия, цитирани от БТА.

Един от предявените искове е, че България не е въвела в националното законодателство правилата за определяне на минимални национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства.

В случая, правилата предвиждат поне 17,6% от всички лекотоварни превозни средства, 7% от всички камиони и 34 на сто от всички градски автобуси, купени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат "чисти", и поне 17 на сто от всички градски автобуси, купени в същия срок, да не замърсяват с отработени газове.

Крайният срок за въвеждане на правилата беше 2 август 2021 г., отбелязва ЕК.

20 млн. лв. ще спестим от решението на Съда на ЕС за качеството на въздухаРешението на Съда на ЕС да отхвърли иска на ЕК срещу България а е сериозен напредък, според служебния министър на околната среда и водите Росица Карамфилова

Неприлагането може да застраши постигането на целите за обществените поръчки, а това би довело до по-бавно въвеждане на чисти превозни средства и до по-високо замърсяване с парникови газове.

На 30 септември 2021 г. ЕК изпрати официално уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 г. изпрати мотивирано становище. Тъй като България продължава да нарушава правилата, комисията реши да отнесе случая до Съда на ЕС с искане за налагане на финансови глоби, се посочва в съобщението.

По втория иск ЕК настоява Съдът на ЕС да се произнесе срещу нашата страна и Полша за това, че не са въвели в националното законодателство правилата за европейската услуга за електронно пътно таксуване.

Тази система предвижда ползвателите на пътища в ЕС да плащат пътна такса с един договор за абонамент, да имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави в ЕС.

Преследват се две цели - да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси, пояснява ЕК.

ЕК очаква България да въведе правилата за електронно пътно таксуванеЕвропейската комисия съобщи, че е изпратила мотивирани становища до България, Белгия, Унгария, Ирландия, Полша и Португалия за това, че не са съобщили какви мерки са предприели за въвеждане на европейските правила за електронно пътно таксуване

Значителните различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да възпрепятстват постигането на оперативна съвместимост на електронните пътни такси в ЕС и да навредят на ефективността на транспортните дейности, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика, се допълва в съобщението.

Неприлагането на правилата означава, че от водачите може да се изисква да имат повече от един договор за абонамент, доставчик и бордово устройство, за да шофират до или през България и Полша.

Проблеми биха могли да възникнат и при събирането на пътни такси за нарушители, които не пребивават в страната, както и за водачи от тези държави в други страни от ЕС.

Крайният срок за въвеждане на правилата беше 19 октомври 2021 г. и комисията започна производство за нарушение срещу двете държави през ноември 2021 г., като в иска се настоява за налагане на глоби.

България не се отказва да предоговори с ЕК Плана за възстановяванеЕК очаква да покажем конкретни договорени проекти, свързани с ускорено въвеждане на източници за възобновяема енергия

По третия иск ЕК отчита неизпълнение на правилата за експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води.

Европейският съюз предприема правни стъпки, за да осигури правото на потребителите на информация, да ги предпази от въвеждане в заблуждение и да гарантира справедлива търговия, пояснява ЕК.

Според EK, българското законодателство не е в съответствие с правилата, защото не забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание, както изискват европейските правила.

Противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също да се използва обозначението "изворна вода" за вода, която не отговаря на условията за използване на това определение.