Дигиталните номади, които си тръгват
Дигиталните номади са различен вид работници.
Някои от тях са фрийлансъри; други предприемачи, които развиват собствен бизнес; трети работят на пълен работен ден от разстояние за световни компании.
Едни получават фиксирана месечна заплата, други разчитат на временни доходи от хонорари.
Има обаче нещо, което ги обединява – почти всички са много добре образовани, с висок клас професионални умения и компетенции.
През последните няколко години, основно заради появата на пандемията, тези работници заеха сериозен таргет в световните компании. Трудно е да се определи точният им брой, но според доклад от 2022 г. на американската консултантска компания MBO partners, американските дигитални номади отбелязват зашеметяващ ръст от 131% от 2019 г. насам, като те наброяват милиони работници, съобщава BBC.
Въпреки това все повече работници, които имат опит в номадския начин на живот, съобщават, че зад изпълнените с копнеж за пътешествия публикации в Instagram и розовите блогове за пътувания, реалността на този начин на живот никак не е толкова бляскава.
Според някои твърдения, липсата на пряка връзка с колегите и присъствие в стационарно работно пространство, засяга психическото и физическото им здраве, и дори намалява работоспособността им.
В резултат на това, мнозина дигитални номади изоставят този начин на живот и се завръщат към добре познатото ежедневие на работа.
През 2011 г. Лорън Джулиф напуска работата си в супермаркет в Обединеното кралство, за да обиколи света.
Тя стартира уебсайт за пътувания с цел да финансира приключенията си. За нейна изненада, в рамките на една година, започва да печели достатъчно, за да е дигитален номад.
"Пътуването ми хареса. Мечтата ми винаги е била да видя колкото се може повече от света, така че след като веднъж превърнах тази мечта в реалност, бях решена никога да не я изоставям. Опознаването на нови страни ме караше да се чувствам жива и почти всеки ден научавах толкова много - за новите култури и за себе си.", обяснява пред BBC Лорън.
Как да станете Макар че звучи като идеалната работа, дигиталното номадство не е за всеки
След пет години обаче, вълнението от номадския начин на живот започва да отслабва. Сега Лорън е на 34 години и описва как пътуването – първоначално идилично и мечтано, се превръща в изтощително изпитание, от което отчаяно иска да избяга. Животът и работата в движение имат непредвидени последици за психическото и физическото ѝ здраве.
"Започнах да получавам ежедневни пристъпи на паника, които спираха само когато си представях, че имам дом", казва тя.
Липсата на стабилна общност довежда до загуба на дългосрочни приятелства, което води до чувство на самота и депресия, физическото й здраве също страда от хранителни разстройства и чести инфекции. Без достъп до кухня или фитнес зала, тя живее нездравословно и в продължение на години разчита на храна от ресторант три пъти дневно, всеки ден.
"Нямах никакви хобита, защото беше твърде трудно да ги поддържам, докато живеех само с една раница на гърба", признава Лорън.
В един момент, опитите да изпълнява всички служебни задачи, да изследва нови места и да се справя с често ненадеждните интернет връзки стават все по-трудни.
"Трудно ми беше да управлявам ефективно бизнеса си... работех, докато лежах в леглото, защото рядко имах достъп до бюро.", допълва тя.
Точката на пречупване настъпва, когато пристъпите на паника я подтикват да си намери домашна среда за работа. След като се установява в Португалия и подписва договор за наем на апартамент, Лорън установява, че доходите ѝ се утрояват в рамките на една година.
Подобрението се дължи на постоянството, че е на едно и също място, а не пътува постоянно. Пристъпите на паника изчезват, започва да тренира редовно във фитнеса, готви си здравословна храна и си създава солидна общност от приятели.
И все пак, отказът от номадския начин на живот е трудно решение за нея, тъй като е изградила своята идентичност около това да бъде дигитален номад на пълен работен ден. "Вземането на решение да спра беше трудно, доста се борих да разбера коя съм като личност, ако не пътувам на пълен работен ден.", споделя Лорън.
Бевърли Томпсън, социолог от Sienna College, САЩ, която изследва дигиталното номадство, обяснява, че много хора, които избират този начин на живот, не са подготвени за негативните страни, отчасти защото обществото често представя идеализиран образ чрез социалните медии и блоговете, скривайки негативните аспекти, като самотата, проблемите с психичното здраве и финансовите трудности.
Въпреки че някои работници намират този начин на живот за устойчив - особено тези, които печелят от него в социалните медии, номадството не е подходящо за всички, които се опитват да го практикуват, допълва Томпсън.
Потвърждение на думите й е историята на Дариус Фору. Първите няколко месеца от живота му на дигитален номад са блажени, докато се наслаждава на слънчевото време и палмите край плажа.
Скоро обаче осъзнава, че за да има подходяща дистанционна работа, се нуждае от домашна база. Когато започва да търси дългосрочен апартамент, установява, че процесът не е толкова лесен, колкото очаква, със сложни правни процедури и многомесечен график, с който не може да се справи.
Освен това се сблъсква с надутите цени на жилища в районите на Малага и Марбея в Испания. Повишеното търсене води до повишаване на наемите, а липсват разпоредби, които да ограничават комисионните, които агенциите за отдаване под наем могат да налагат. Младежът признава, че остава изненадан от високите изисквания за депозит и такси за агенциите.
"Не очаквах това. Преместих се в Испания с мисълта, че разходите за живот ще бъдат по-ниски. Но се оказа, че е също толкова скъпо, колкото и в Нидерландия.", казва Дариус.
След по-малко от шест месеца в Испания той се връща в Нидерландия, планирайки живот, изпълнен със стабилност и целенасочено време, от които осъзнава, че се нуждае като писател и самостоятелен предприемач.
Тези примери не означават, че модата на дигиталните номади ще изчезне. Но както казват самите работници, дори тези, които са в добра позиция, се сблъскват с предизвикателствата да запазят продуктивността, здравето и личните си взаимоотношения, докато са постоянно в движение.
"Това няма да спре", казва Томпсън за тази тенденция.
"По-младите хора може би ще прекарат няколко години в опити да бъдат дигитални номади. Но като цяло все повече виждат реалността на този начин на живот. Междувременно работодателите искат служителите да се върнат в офиса. Така че тенденцията ще продължи да се развива, но със забавени темпове.", казва в заключение тя.