Американският президент Джо Байдън започва днес своята национална кампания, по време на която представя икономическите си резултати пред дълбоко скептичното общество.

Байдън ще произнесе реч, посведена на "Байдъномиката" - термин, който помощниците му използват, за да опишат неговата икономическа визия.

Предизвикателството е, че Байдън наистина има два икономически рекорда, единият от които негативен, пише в анализ The Wall Street Journal.

В края на 2021 г. президентът на САЩ отбеляза поредица от законодателни победи в областта на инфраструктурата, производството на полупроводници и възобновяемата енергия, които след това той запази в сделката за тавана на дълга с републиканците.

Тези политики могат да оформят икономиката за години напред, но са засенчени от рекорда му от първите месеци на президентския пост, когато неговият Американски спасителен план насочи $1,9 трилиона търсене в икономика с ограничено предлагане. Резултатът беше изключително стегнат пазар на труда (изобилие от свободни работни места и оскъдица на работна сила) и скок на инфлацията. Този рекорд все още виси над рейтинга на Байдън и неговите перспективи за преизбиране, посочва WSJ.

В речта си в Чикаго в сряда Байдън едва ли ще направи разлика между тези два рекорда. Неговата „Байдъномика“ - визия, целяща „разрастване на средната класа“ и изграждане на пътища и фабрики – не ни казва много за това какво отличава Байдън от другите президенти, коментира изданието. Не твърдят ли всички, че искат по-силна средна класа и повече пътища и фабрики?

Сделката за тавана на дълга на САЩ очаква само подписа на Байдън Законопроектът беше подкрепен от 46 членове на групата на демократите, които контролират Сената, и 17 републиканци Лошият рекорд WSJ отбелязва още, че в спасителния план на Байдън не е имало нищо новаторско, наричайки го „старомоден кейнсиански стимул за търсене, забележителен най-вече с големия си размер“. Администрацията на Байдън проектира този план с мисъл за икономиката от 2009 г., когато новоизбраният президент Барак Обама и Байдън, неговият вицепрезидент, бяха изправени пред дълбока рецесия, последвана от бавно, дългогодишно възстановяване. Екипът на Байдън все още се придържа към тази идея. В документ, публикуван тази седмица, неговите политически стратези Анита Дън и Майк Донилон пишат, че Байдън „се изправи пред непосредствена икономическа криза, когато встъпи в длъжност“. Според анализа на WSJ това не е точно така. До януари 2021 г. икономическата криза, предизвикана от Covid-19, до голяма степен приключи, макар и здравната криза да не беше отшумяла. Локдауните бяха премахнати, ваксините бяха одобрени и компаниите яростно наемаха отново. Ръстът на заплатите е бил средно 800 000 на месец през последните шест месеца на 2020 г. - в процентно изражение това е най-силната подобна серия преди встъпването в длъжност на нов президент от 1952 г. насам. С други думи, Американският спасителен план беше предназначен да засили търсенето в икономика, която вече имаше изобилие от такова.

„Трупаха ни като Pokemon карти“: Хората, които бяха наети да не правят нищоНа фона на съкращенията, бивши работници от технологичните компании разказват за работата, която са нямали В споменатия по-горе документ Дън и Донилон изтъкват, че създаването на работни места при Байдън е било най-силно от това при всички президенти поне от Роналд Рейгън насам. Голяма част от този рекорд обаче отразява възстановяването от пандемията, което би се случило при всеки президент, отбелязва WSJ. Разбира се, трябва да се признае, че Спасителният план, довел до най-стегнатия пазар на труда, облагодетелства групите в неравностойно положение. Но много от предимствата на този пазар на труда бяха пометени от инфлацията, която скочи от 2% точно преди пандемията до връх от 9,1% миналата година, заради ръста на цените на горивата след нахлуването на Русия в Украйна. Оттогава тя се понижи до 4%, но основната инфлация, която изключва цените на енергията и храната, продължава да бъде около 4% до 5%.

HSBC: В САЩ предстои рецесия тази година, в Европа - през 2024 г.Според HSBC Asset Management макар и някои части от икономиката да са останали устойчиви досега, в момента балансът на рисковете

Инфлацията е основната причина избирателите да не одобряват икономиката на Байдън в съотношение две към едно, според проучване от май на Associated Press и Центъра за изследване на обществените въпроси на към Чикагския университет.

Ако инфлацията не избледнее от само себе си, може да се наложи Федералният резерв да повиши допълнително лихвените проценти и да тласне икономиката към рецесия, което няма да помогне на рейтингите на Байдън, посочва още WSJ.

Джером Пауъл очаква още повишения на лихвените проценти от Фед„Почти всички участници във FOMC очакват, че ще бъде уместно лихвените проценти да се повишат още до края на годината“, заяви Пауъл В исторически план гласоподавателите не са наказвали президентите за икономически затруднения, причинени от събития извън техния контрол. Одобрението към Джордж У. Буш се повиши след терористичните атаки от 11 септември 2001 г., довели до рецесия, както и това към Доналд Тръмп, когато Covid-19 за първи път удари през 2020 г. Тъй като инфлацията се повиши в почти всяка напреднала страна след пандемията, Байдън логично може да твърди, че тя не е по негова вина. Няма обаче последователност в това да отричаш вината си за инфлацията, докато си приписваш заслуги състоянието на пазара на труда, тъй като те са огледални изображения на едно и също нещо: прегряваща икономика, посочва WSJ. Докато икономистите обсъждат до каква степен стимулите са допринесли за това прегряване, те са съгласни, че те са със сигурност са изиграли роля. Така избирателите са по-малко склонни да дадат шанс а Байдън, особено след като републиканците и дори някои демократи продължават да им напомнят за връзката между двете икономически тенденции.

Wells Fargo: Пазарите очакват розов сценарий. Това няма да свърши добреДаръл Кронк, президент на Wells Fargo Investment Institute, твърди, че икономическите данни показват че Добрият рекорд Ако ранният дневен ред на Байдън е изцяло макроикономически, неговата последваща програма е свързана с микроикономиката, т.е. структурата на икономическия растеж. Байдън задейства мащабен законопроект за инфраструктурата през 2021 г., а Законът за чиповете и науката миналата година беше най-големият федерален ангажимент към индустриалната политика в новата история. Законът за намаляване на инфлацията пък предложи промени в стимулите за възобновяема енергия и електрически превозни средства. В доклад от вторник Министерството на финансите заяви, че тези инициативи оставят отпечатък върху икономическите данни. Строителството на фабрики, например, се е разраснало, особено на тези в областта на електрониката.

Игра на чипове: Докъде са САЩ и ЕС в битките за независимост Новите правила имат за цел да удвоят световния пазарен дял на ЕС в полупроводниците от 10% на 20% до 2030 г. Не всичко това се дължи на законодателството: полупроводниковите компании вече увеличаваха присъствието си в САЩ в отговор на нарастващото търсене и натиск за диверсификация на доставките от Азия. Въпреки това коментарите на бизнес лидери показват, че ефектът от тези политики е осезаем. Малко вероятно е това да промени политическите перспективи на Байдън: ефектите върху живота на избирателите са малки и постепенни, докато ефектите от инфлацията и безработицата са големи и незабавни. И все пак - тази част от Байдъномиката представлява скъсване с миналото по начини, по които стимулите не успяха да го направят. Освен това и трите споменати закона са популярни - гласоподавателите ги подкрепят, според проучванията на Morning Consult, а законопроектите за инфраструктурата и полупроводниците събраха и подкрепата на републиканците в Конгреса. Това означава, че всички тези усилия на Байдън ще придобият блясък. Но дълго време след изборите – когато инфлацията изчезне от заглавията.