Транспортното бижу на Милано в сянката на модния туризъм
Пица, мода, архитектура, история.
Италия дължи световната си слава най-вече на гореизброените символи, но в действителност Ботушът допринася към семейството на Европа с високo развита и съвременна система за железопътен транспорт.
Влаковете са емблема на страната и са предпочитани за придвижване не само от местното население, но и от милионите туристи, които целогодишно заливат столицата, големите градове, морските курорти и живописните италиански села.
Известен най-вече като столица на модата, малко разпространен факт за Милано е, че Централната гара е една от най-големите по обем в цяла Европа.
Официално открита през 1931 г. на мястото на старата гара от 1864 г., днес масивната сграда и логистичен център се намира в северния край на ломбардската столица.
Гара Милано Чентрале предлага високоскоростни връзки до Торино, Венеция, Болоня, Рим, Неапол и Салерно.
Железопътните линии Симплон и Готард пък свързват гара Чентрале с Швейцария, по-специално с Берн и Женева през Домодосола, Цюрих и Киасо.
Релсите й се простират на север до Централна Европа и на юг до най-крайните точки на Ботуша, отбелязва milanocittastato.
Първата Централна гара в Милано всъщност е открита през 1864 г. на юг от съвременната. Тя функционира до 30 юни 1931 г., след което е заменена от новата сграда. Днес от нея не са останали никакви следи.
Кралят на Италия Виторио Емануеле III полага основния камък на новата гара на 28 април 1906 г. още преди да бъде избран проектът, който по-късно е поверен на архитекта Уличе Стачини с еклектична смесица от стилове, наречена "асирийско-ломбардска".
Нейната широка 200 м фасада и висок 72 м свод са рекордни по време на построяването ѝ.
Сградата е един от символите на управлението на Бенито Мусолини, след като става министър-председател, тъй като представлява мощта на фашисткия режим.
Гарата играе ключова роля по време на Холокоста в Италия, когато еврейските затворници от Сан Витторе, заловени преди това в Северна Италия, са отведени на таен перон Бинарио 21, за да бъдат депортирани в лагерите за изтребление.
Заминават 15 влака с по 1200 затворници. През януари 2013 г. в бившия перон е открит Мемориал на Холокоста в памет на тези събития.
Ябълката на Микеланджело Пистолето – скулптура, създадена по време на Експо 2015, изобразяваща рекомпозицията на противоположни елементи, природа и изкуство, за постигане на ново планетарно равновесие, днес е емблематичен символ на площада пред гарата.
През ноември 2010 г. Гара Чентрале официално е кръстена на Света Франческа Кабрини (1850-1917), основателка на Мисионерите на Пресвето сърце Исусово.
Управлението на съоръженията на Милано Чентрале е поверено на Rete Ferroviaria Italiana (RFI), дружество от групата Ferrovie dello Stato, което класифицира гарата в категорията "Platinum", докато за търговските площи на монументалната сграда отговаря Grandi Stazioni.
С цели 24 перона това е мястото, откъдето всеки ден около 330 000 пътници с над 500 влака се отправят към своята дестинация или просто към началото на пътуването, което ще ги отведе до летище Милано-Малпенса за по-далечни дестинации.