На около 150 мили северно от Мумбай, Индия, се намира град, наричан столица на скъпоценните камъни.

В Сурат се шлифоват около 90% от всички диаманти на планетата.

Сега той ще разполага с рекордна по мащабите си сграда, в която се помещава огромната му индустрия.

Новата диамантена борса е обявена за "дестинация на едно гише" за над 65 000 професионалисти в областта на диамантите, включително шлифовачи, полировачи и търговци.

Представлявайки съвкупност от девет правоъгълни структури, свързани помежду си, обширният 15-етажен комплекс е построен на повече от 35 акра земя, пише CNN.

Архитектите на търговския център твърдят, че той се състои от над 7,1 милиона квадратни метра разгъната застроена площ, което означава, че е надминал Пентагона като най-голямата офис сграда в света.

Проектът трябва да посрещне първите си обитатели през ноември след четири години строителни работи, две от които бяха възпрепятствани от закъснения, свързани с пандемията.

Очаква се сградата да бъде официално открита по-късно тази година от индийския министър-председател Нарендра Моди, който е роден в Гуджарат и преди това е губернатор на щата.

Диамантите не са най-добрите приятели на инвеститорите Скъпоценните камъни загубиха значителна стойност през последните няколко месеца, като цените им са намалели с 18% от историческите си върхове през февруари 2022 г.

Сградата на стойност 388 млн. долара разполага с 4700 офис помещения, които могат да се използват и като малки работилници за шлифоване и полиране на диаманти, 131 асансьора, както и заведения за хранене, магазини, уелнес и конферентни зали за работниците.

Според главния изпълнителен директор на проекта, Махеш Гадхави, Диамантената борса в Сурат ще спести на хиляди хора пътуването – понякога ежедневно до Мумбай с влак, за да правят бизнес.

Сградата е проектирана от индийското архитектурно бюро Morphogenesis след международен конкурс за проект.

Надминаването на размерите на Пентагона не е било част от заданието на конкурса, казва Гадхави пред CNN.

По-скоро размерът на проекта е бил продиктуван от търсенето, каза той, като добави, че всички офиси са били закупени от диамантени компании преди строителството.

От Morphogenesis заявиха, че оформлението им създава "равни условия" за малки и големи предприятия.

С офиси, свързани с дълъг централен коридор - конфигурация, напомняща на летищен терминал, служителите имат лесен достъп до удобства и съоръжения, според съоснователя на архитектурната фирма Сонали Растоги, който описва дизайна като "демократичен".

До нито един офис не се стига за повече от седем минути от всяка от входните врати на сградата. Гадхави допълва, че за да се реши кои фирми какви офиси да получат, се използва лотарийна система.

Дизайнът е базиран и на проучванията на Morphogenesis за това как функционира индийската търговия с диаманти.

Най-богатият индиец влезе в топ 3 на най-състоятелните хораТой измести Бернан Арно, но анализатори не са оптимистични относно задържането му в челната тройка

Растоги обръща внимание на поредицата от 9 вътрешни зелени площи всяка по 1,5 акра, снабдени с места за почивка и водни съоръжения – идеален вариант за неформални срещи на търговците.

Сравнявайки озеленените площи с "традиционен базар", Растоги заяви, че компанията е била повлияна от факта, че много неформални сделки се извършват извън офисната среда.

Пейзажът на околностите на Диамантената борса изглежда пуст към момента, но това може да се промени, ако плановете за мащабно преустройство на 7-милионния "Град на мечтите", се осъществят.

Амбициозният план, който беше публично похвален от министър-председателя Моди, има за цел да изгради "интелигентен" град на площ от почти 700 хектара в южната част на Сурат.

Гадхави заяви, че новият диамантен център ще служи като "основен наемател" за района. Междувременно Растоги съобщи, че се водят преговори с потенциални клиенти за други проекти в района, включително конгресен център.

Макар че Сурат не притежава "забележителен собствен архитектурен стил", експертите се надяват, че устойчивият дизайн ще определи бъдещото развитие на града.

Моята голяма луда индийска индустрия Годишните разходи за индийски сватби надхвърлят 130 милиарда долара

Morphogenesis твърди, че нейният проект консумира с 50% по-малко енергия от максимално допустимата, за да получи "платинена" оценка от Индийския съвет за зелено строителство.

Въпреки че отделните офиси ще разчитат на традиционна климатизация, Растоги изчислява, че около половината от сградата ще се охлажда чрез естествена вентилация, а общите части ще се захранват със слънчева енергия.

Планът за сградата се "основава повече на екологичния и устойчивия дизайн, отколкото на определен архитектурен език", допълват създателите на Диамантената централа.