„Моля, пътниците на полет 1028 от София за Истанбул да затегнат коланите“.

Двигателите започват да бучат. Двуредният самолет на Turkish Airlines набира скорост, издига се и след няколко минути заоблените форми на облаците закриват отдалечаващите се правоъгълни очертания на българската столица.

По-малко от три часа по-късно излизам от входа на едно от огромните летища на Истанбул - Istanbul Havalimani. Там ме чака Волкан – един от 17 000 лицензирани туристически агенти в Турция, които говорят над 50 езика и са едно от уникалните неща, които отличават турската туристическа индустрия, тъй като всички те са професионалисти и трябва да отговарят на определени изисквания, за да могат да извършват тази дейност.

Поемаме към азиатската част на вековния мегаполис и въпреки огромния трафик малко по-късно вече сме извън пределите на европейския континент.

Кадикьой и „Кулата на девицата“

Азиатската част на Истанбул предлага много очарование за любознателните туристи, а Кадикьой е нейната душа - център на културно разнообразие и оживени пазари, на които можете да видите разноцветна палитра от чудновати храни – от лилави маслини и всевъзможни морски дарове до уличен сандвич с чревца.

Известен в миналото като Халкедон - граница на древното царство Витиния, районът предлага фериботна връзка до най-известните исторически забележителности, а улиците около фериботното пристанище са пълни с многофункционални кафенета, съчетаващи в едно книжарници, арт центрове и магазини за сувенири.

Барове и ресторанти също не липсват, както и улични артисти за тези, които все пак предпочитат да прекарват вечерите си на въздух.



Фериботното пристанище на Кадикьой


Какъв е духът на това място ясно показва и легендата за създаването на древния град Византион.

В миналото Халкедон е наричан още "Страната на слепите", а преданията разказват, че когато легендарният му основател цар Визас пристигнал тук, оракул му казва да основе града си през "земята на слепите". Виждайки огромните логистични предимства на Златния рог и неговата красота, той си помислил, че жителите на Халкедон, които дотогава се били установили от европейската част на провлака, са слепи, за да не изберат това място. Останалото е история.

А като стана дума за древни легенди, то едно от най-впечатляващите места в това отношение е Kız Kulesi, или „Кулата на девицата“ - емблематична наблюдателна кула край бреговете на азиатската част на Истанбул.

Разположена на малко островче в пролива Босфор, кулата първоначално е построена през V в. пр.н.е. като митнически пункт за управление на корабите, пътуващи през пролива, и за събиране на данъци.

През XII век на малкото островче император Мануил Комнин нарежда изграждането на отбранителна структура, а след завладяването на Константинопол през 1453 г. от султан Мехмед II там е построена дървена кула, която през следващите векове служи като фар и място за карантиниране.

Като една от емблематичните забележителности на Истанбул, „Кулата на девицата“ е възстановена от турското Министерство на културата и туризма с проект, започнал през 2021 г., а наскоро е отворена за туристи.


Разбира се, легендите винаги съпътстват фактите, когато говорим за миналото, и „Кулата на девицата“ не прави изключение. Една от тях разказва историята на древен крал, на когото било предсказано, че неговата дъщеря ще умре от змийско ухапване. За да предпази принцесата, той построил кулата в морето, недалеч от брега. В крайна сметка обаче тя не успяла да избегне съдбата си и била ухапана от змия, която влязла в нейното убежище в кошница с плодове, донесена от слугите ѝ.



Кулата на Девицата

Напред към древността

Ако Кадикьой е вратата към миналото на тази историческа област, то Измит е неговото сърце. Затова и ние се насочваме натам.

Намиращ се на малко повече от 100 км от Истанбул, централният район на северозападната провинция Коджаели, индустриалното сърце на Турция, разположен в залива Измит в Мраморно море, в древността е бил известен като Никомедия. Древният град е основан през 264 г. пр. н. е. от витинския цар Никомед I като столица на царството и продължава да бъде такава дори когато то става провинция на Римската империя след 74 г. пр.н.е.

Никомедия преживява своя разцвет по време на управлението на римския император Диоклециан, като през този период е един от най-големите градове в света.

Съвременният център на града – кварталът Измит, е построен непосредствено върху древните структури, а едно от най-заблежителните места там е Археологическия музей на Коджаели.

Музеят се намира в района, известен като "Бившата жп гара" в квартал Измит, и съчетава комплекс от историческата сграда на самата гара, ремонтна работилница, воден резервоар и два тютюневи склада. Те са превърнати в изложбени зали, в които са изложени артефакти от палеолита, неолита, елинистическия, римския, източноримския и османския период.



Археологическият музей на Коджаели

Влизаме в двора на Археологическия музей на Коджаели. От едната страна ни посрещат древни фигури на отдавна забравени законотворци, а от другата – антични колони, на които са записани техните дела. Забързани да избягаме от слънчевите лъчи ги подминаваме и влизаме в сградата на музея, където като безсмъртен пазител стои Херкулес. Или поне една от най-запазените негови статуи, откривани някога от археолозите. Потапяме се в прохладата на изложбените сгради, всичко е подредено в хронологичен ред, започвайки от най-античните предмети, открити в този регион, които датират от неолита – или отпреди няколко десетки хиляди години.

Първите експонати са направени от обсидиан – камък, подобен на вулканична лава, от който някога са изработвани и първите огледала, а Волкан разказва:

„Следва период, в който човекът започва да смесва различни минерали и да контролира огъня. Това е много важен момент, тъй като използването на огъня и контролирането му са две различни неща. Да контролираш огъня означава, че можеш да контролираш битките и не само. Когато ловците и събирачите уседнали, това е станало възможно, защото са се научили да овладяват природата, да обработват земя и да отглеждат животни. Това е дало началото на нова ера, която е позволила да достигнем до сегашното си ниво на развитие, и на свой ред е станало възможно именно заради овладяването на огъня, тъй като то позволило на тогавашните хора да започнат да създават по-добри сечива“.

Докато продължаваме обиколката разбирам, че на територията на страната има повече от 3 800 антични поселища от елинистичния и римския период, а Министерството на културата на Турция си е поставила за цел да открие възможно най-много от тях.



Една от най-запазените статуи на Херкулес, откривани някога

На излизане се връщам в действителността благодарение на паметна плоча на бащата на съвременната турска държава Кемал Ататюрк и вече знам причината, заради която само преди дни Турция отбеляза нов рекорд от 23 млн. туристи за този летен сезон. Или поне една от причините. Въпреки вековните различия между западната и източната цивилизация, въпреки дългогодишните вражди и исторически сблъсъци, белязали лицето на това късче от Земята, неговите сегашни стопани пазят не само своята история и култура, но и тази на всички преди тях. И ще продължават да го правят, защото знаят, че един народ може да върви напред, само ако знае какво стои зад гърба му.

По друг начин казано, научавам един важен урок – за да имаш бъдеще, трябва да пазиш и уважаваш миналото, дори то да принадлежи на други култури, народи и хора.


Как се случва това? Всеки може сам да разбере, като извърви Пътя към Витиния.

Иван Гайдаров