Европейските нискотарифни авиокомпании се подготвят да се върнат в Украйна веднага след подписване на мирно споразумение, което ще позволи отварянето на украинските летища за пътници, съобщава Financial Times. Te предвиждат бум, породен както от завръщащи се украинци, така и от нарастващ интерес към т.нар. „катастрофен туризъм“ (пътуване до места, преживели големи бедствия или трагични събития).

Междувременно обаче американският президент Доналд Тръмп заяви, че пътят напред за мирните преговори за Украйна е „неясен“. Той каза това след като разговорите между руския президент Владимир Путин и американски пратеници, които той определи като „доста добри“, не успяха да доведат до пробив.

Въпреки това Wizz Air посочва, че планира да базира 15 самолета в страната в рамките на две години след мирно споразумение, като броят им може да нарасне до 50 в рамките на седем години. Ryanair от своя страна казва, че може да възобнови полетите си в рамките на две седмици след подобна договорка.

„Планирали сме това. Щом въздушното пространство бъде отворено, ние ще действаме много бързо, за да се установим отново“, казва изпълнителният директор на Wizz Air Йожеф Варади пред Financial Times. „Отварянето би било значителна възможност за нас.“

Освен очакваната вълна от завръщащи се украинци и масови дейности по реконструкция, Варади прогнозира и ръст на „катастрофния туризъм“. „Когато падна Берлинската стена, милиони хора отидоха да я видят“, припомня той.

Wizz, със седалище в Унгария, беше най-големият чуждестранен авиопревозвач в Украйна преди инвазията на Москва през 2022 г. и прекратяването на международните полети. През 2021 г. компанията извърши над 5000 полета до Украйна, което я направи третата по големина авиокомпания в страната след руската „Аерофлот“ и украинската „Windrose“.

Около 15 млн. пътници са летели до Украйна през 2019 г. - пиковата година преди пандемията. През 2021 г. броят им е бил 10.8 млн., сочат данни на авиационната консултантска компания Cirium.

Брюксел предлага „извънредни“ правомощия за набиране на 210 млрд. евро от руски активи

Ръководители на Ryanair вече са посетили ключови украински летища и планират увеличаване на превозваните пътници до 4 млн. годишно. Преди затварянето на украинските летища авиокомпанията превозваше около 1.5 млн. пътници годишно до Киев, Лвов и Одеса.

„Ще имаме полети в продажба в рамките на две седмици - въпросът е единствено кога ще бъде безопасно“, казва главният изпълнителен директор Еди Уилсън.

Той подчертава, че Ryanair, която базира свои самолети на 95 летища в Европа, може да отвори линии към Украйна от всяко свое летище, без това да наруши мрежата ѝ - предимство, което според него ще позволи на компанията да действа по-бързо от конкуренти с по-малко бази.

Лидери от НАТО предупреждават, че Москва не търси мир

easyJet, която преди не е изпълнявала полети до Украйна, също разглежда възможности за навлизане в страната. Главният изпълнителен директор Кентън Джарвис отбелязва, че Украйна ще се превърне в „най-големия строителен проект в Европа“, а милиони украинци „ще поискат да се върнат у дома, когато домът им стане безопасен“.

„Това е липсващото парче от Европа в момента“, казва той.

Според него въздушният трафик може да бъде възстановен сравнително бързо, но всичко ще зависи от състоянието на летищната инфраструктура и от това терминалите и пистите да работят при най-високи стандарти за безопасност. За разлика от Wizz и Ryanair, easyJet не планира да базира самолети в Украйна в краткосрочен план.

В момента Европейската агенция за авиационна безопасност съветва авиокомпаниите да не прелитат над украинското въздушно пространство и да не кацат в страната. „Въздушното пространство и критичната инфраструктура, включително летищата, са изложени на военни действия, които създават рискове за гражданската авиация. Има риск от целенасочено поразяване или погрешно идентифициране на граждански самолети“, предупреждава агенцията.

През 2014 г. полет MH17 на Malaysia Airlines беше свален над източна Украйна.

Данни на Cirium показват, че през последните две години само една авиокомпания - руската нискотарифна Smartavia - е регистрирала полети към Украйна.

Русия: Преговорите със САЩ за Украйна са „полезни“, но без постигната сделка

Пътят към мир в Украйна остава неясен, заяви Тръмп

Пътят напред за мирните преговори за Украйна е „неясен“, заяви Доналд Тръмп, след като разговори между руския президент Владимир Путин и американски пратеници, които той определи като „доста добри“, не успяха да доведат до пробив, предават Reuters, Associated Press и Agence France-Presse.

След няколкочасовата среща в Кремъл във вторник специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и зетят на Тръмп Джаред Къшнър трябва да се срещнат в четвъртък във Флорида с водещия украински преговарящ Рустем Умеров.

Говорейки пред журналисти в Овалния кабинет в сряда, Тръмп каза, че Путин „би искал да сключи сделка“, но добави: „Какво ще излезе от тази среща, не мога да ви кажа, защото за танго трябват двама.“ Президентът уточни, че САЩ вече са „изработили нещо доста добре“ с Украйна.

Кремъл съобщи в сряда, че Путин е приел част от американските предложения за прекратяване на войната в Украйна и е готов да продължи да търси компромис, но „компромис все още не е намерен“.

Двете страни са се договорили да не разкриват подробности от разговорите в Кремъл, но поне един ключов въпрос остава нерешен: съдбата на четирите украински области, които Русия частично окупира.

Руски представител каза пред репортери, че „засега компромис не е постигнат“ по териториалния въпрос, без който Кремъл „не вижда решение на кризата“.

Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна категорично изключва да се откажe от територии, завзети от Русия, и в сряда заяви, че екипът му се подготвя за срещи в САЩ, като подчерта, че диалогът с представители на Тръмп ще продължи.

„Само ако се вземат предвид интересите на Украйна, е възможен достоен мир“, каза той.

Украинският външен министър Андрий Сибига беше още по-рязък, като призова Путин да „спре да губи времето на света“.

Путин засили натиска преди преговорите със САЩ, Зеленски предупреди за риск от загуба на американски интерес

Преговорите се засилват в момент, труден за Киев: Украйна губи позиции на източния фронт, а в страната се разгръща най-големият корупционен скандал от началото на войната. Началникът на кабинета на Зеленски - който водеше украинската делегация в мирните разговори - подаде оставка в петък, след като антикорупционни разследващи претърсиха дома му. Междувременно руското настъпление в Източна Украйна набира скорост, а Путин заяви, че Москва е готова да продължи войната, за да завземе останалата част от териториите, които счита за свои, ако Киев не ги отстъпи.

Помощникът на Кремъл Юрий Ушаков, участвал в разговорите с американската делегация, заяви пред журналисти, че „напредъкът и характерът на преговорите бяха повлияни от успехите на руската армия на бойното поле през последните седмици“.

През ноември изтекъл проект на американско предложение за мир предизвика тревога сред украински и европейски официални лица, които заявиха, че документът накланя прекалено везните в полза на Москва. Според проекта Украйна трябваше да отстъпи територии, Русия щеше да бъде върната в Г-8, а Киев нямаше да може да се присъедини към НАТО.

По-късно европейските държави предложиха контрапредложение, а на преговори в Женева САЩ и Украйна заявиха, че са изработили актуализирана и по-прецизирана рамка за мир.

Make Money Not War: Истинският план на Тръмп (и Уиткоф) за мир в Украйна

Путин в четвъртък обвини европейските сили, че се опитват да „потопят“ преговорите, като предлагат „абсолютно неприемливи“ идеи за Москва. Той също така предупреди, че Русия е готова за война с Европа, ако тя „я започне“.

От своя страна Украйна и европейските ѝ партньори обвиняват Путин, че само претендира, че се интересува от мир. Британският външен министър Ивет Купър заяви в сряда, че Русия трябва „да прекрати блъфовете и кръвопролитията и да бъде готова да седне на масата за преговори за справедлив и траен мир“. Естонският външен министър Маргус Цахкна добави: „Очевидно е, че Путин не желае никакъв вид мир. Той настъпва все по-агресивно на бойното поле.“

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че партньорите на Украйна ще продължат да ѝ предоставят военна помощ, за да се поддържа натиск върху Москва.

„Говориш ли за Зеленски - говориш за Ермак“: Какво е за президента на Украйна да загуби брат си по оръжие

В сряда Европейската комисия съобщи, че ще продължи спорните планове за финансиране на Украйна чрез заем, гарантиран от замразените руски активи. В отговор на опасения, повдигнати от Белгия - държавата, която държи голяма част от тези активи - ЕК предложи и вариант за общоевропейски заем, базиран на общ дълг.

Лидерите на ЕС ще бъдат помолени да вземат решение по двата варианта по-късно този месец, докато Украйна се сблъсква с нарастващ недостиг на финансиране.

Също в сряда Общото събрание на ООН прие резолюция, призоваваща за незабавно и безусловно връщане на украинските деца, „насилствено прехвърлени“ в Русия. Украйна обвинява Москва, че от началото на инвазията през февруари 2022 г. е депортирала най-малко 20 000 украински деца.

Резолюцията, която няма задължителен характер, беше приета с 91 гласа „за“, 12 „против“ и 57 „въздържал се“. Русия беше сред страните, които я отхвърлиха.