Работата от вкъщи по време на пандемията не просто промени всекидневието ни – тя оказа сериозно въздействие върху нашите мозъци.

Тихата и контролирана домашна среда ни помогна да свикнем да работим далеч от непрестанното жужене в офиса, звънящите телефони и тракащите клавиатури. Тази промяна ни направи по-податливи на разсейващи фактори, когато се върнахме на обичайното си работно място, пише Fast Company.

Мозъкът е силно приспособим орган, който непрекъснато се променя в отговор на средата и поведението ни – феномен, известен като невропластичност. Когато работим от вкъщи, той се адаптира към по-тихата и по-малко разсейваща атмосфера. Все повече свикваме с едва доловимите звуци на дома – от хладилника, часовника, птиците отвън. Те се превръщат във фон на нашия работен ден и мозъкът ни се научава да ги изключва, позволявайки ни да се фокусираме върху задачите.

Тази адаптация обаче има своята цена. Колкото повече свикваме с тишината на дома, толкова повече отслабва способността ни да филтрираме по-силния и разнороден шум в офиса. Мозъкът ни, привикнал към спокойствието вкъщи, среща трудност да се адаптира.

През последната година и половина сме свидетели на тревожна тенденция – непрекъснат спад на продуктивността.

Безспорно това се дължи на множество фактори, но един се откроява – какофонията, която съпътства връщането ни в офиса.

Точка на хибридния модел? Ще върне ли септември всички обратно в офисаАко Starbucks, Disney и Google казват, че имат нужда служителите да се върнат на работните си места, вероятно и по-малките компании ще последват примера им

След месеци, прекарани у дома, служителите се озовават насред порой от почти забравени звуци – настоятелното звънене на телефони, непрестанното бъбрене и тракането на клавиатури. Някога нормална част от местоработата, те вече са силно разсейващи, нарушават концентрацията и понижават продуктивността.

Това явление е съвсем реално, сочат изследвания на негативното въздействие на шума на работното място още отпреди пандемията да обостри нашата чувствителност.

Според анализ на над 300 научни труда от 67 списания споделените офис пространства значително влошават продуктивността на служителите, а мерките за ограничаване на този нежелан ефект са жизненоважни при проектирането на работното място. Друг анализ – на още 100 проучвания, сочи, че подредбата на споделените офиси води до трайно по-ниски нива на концентрация.

Работодатели vs. служители - кой печели битката за завръщане в офиса? Въпреки въведените мерки служителите, а не бизнеса, все още диктуват правилата на спора

Според изследване на Калифорнийския университет пък служителите, които работят в боксове, биват прекъсвани 29% по-често от онези, които имат собствен офис, и по тази причина страдат от по-висока степен на изтощение.

Едуард Браун, основател на Cohen Brown Management Group, казва, че хората, които работят в офис, губят между 3 и 5 часа от продуктивното си време всеки ден заради нежелани, ненужни и вредни прекъсвания – от чести такива се оплакват 93% от запитаните.

Когато компаниите преминат от отделни към споделени офиси, усещането на служителите за техните здраве, работна среда и представяне се влошава. Според учени от университета в Карлщад колкото повече хора са събрани в едно офис помещение, толкова по-неудовлетворени се чувстват, което рефлектира и върху благосъстоянието им. Отчасти това се дължи на невъзможността да проведат приятен разговор с колега от страх някой да не ги чуе.

Тези открития подчертават предизвикателствата, с които много от нас се сблъскват при завръщането в офиса. Въпросът е как да подходим към тях, за да гарантираме на служителите най-високата възможна степен на продуктивност и удовлетвореност?

Неетичното поведение е по-заразно в офиса, отколкото при работа от вкъщиКак хоум офисът се превърна в пристан на финансова почтеност и защо доброто поведение не се диктува от това къде седите, а от етичната позиция, която имате

Борбата с шума в офиса

Скорошна статия в The Wall Street Journal, озаглавена Истинската причина да ви e трудно да свършите нещо в офиса, гласи, че решението на проблема е да прекарваме повече време на работното място, за да „упражняваме“ мозъка си и да възвърнем способността да се концентрираме въпреки изобилието от разсейващи фактори.

Според проф. Томас Кармайкъл, преподавател и декан на факултета по неврология в Калифорнийския университет, мозъците ни са като „отпуснат бицепс“, който може да бъде стегнат, ако работим по-често в офиса.

Неговата гледна точка повдига няколко въпроса.

Разумно ли е да очакваме от служителите да „упражняват“ своите мозъци в среда, която е разсейваща по своята същност?

Справедливо ли е да натоварваме единствено служителите с бремето да се приспособят, без да се замислим за промени в самата среда?

Каква е цената на този подход, що се отнася до удовлетвореността, нивото на стрес и цялостната продуктивност на персонала?

Навикът да клюкарстваме с колеги остава и в хоум офиса Сегашната реалност обаче затруднява нормалните канали - шепот на терасата или бързи разговори край бюрото

Насилственото връщане на хората в офиса пренебрегва факта, че работата не е една и съща.

Някои задачи изискват по-сериозна концентрация и биват изпълнявани по-добре в тиха среда, а други се влияят благоприятно от енергията и спонтанността на оживеното работно място. Като „натикаме“ всички видове работа в същата шумна атмосфера, рискуваме да попречим на продуктивността, вместо да я повишим.

Решението на тази дилема не е просто да прекарваме повече време в офиса. Необходим е по-нюансиран подход, който взема предвид естеството на работа, потребностите на служителите и ползите както от спокойната, така и от споделената среда.

Анатомия на новия офис: Социален хъб, а не място за работа Бъдещето на офиса е, че в него влизате само два или три дни в седмицата и става дума за срещи, обучения, презентации, събития. Офисът е за свързване, обясняват експерти

Хъб за сътрудничество

Ясно е, че предвид предизвикателствата, пред които ни изправя шумът в местоработата, няма едно решение, което да пасва на всички.

Гъвкавият хибриден модел е подплатен с доказателства за задачите, които хората изпълняват най-добре в офиса, и за онези, върху които се концентрират най-ефективно вкъщи. Той позволява на служителите да вършат своята по-задълбочена и индивидуална работа у дома, където имат контрол върху заобикалящата ги среда и могат да ограничат разсейващите фактори.

Така офисът се превръща в хъб за сътрудничество, разговори, менторство и практическо обучение, социализация – дейности, които енергията и спонтанността на общуването между хората благоприятстват.

Този подход има няколко преимущества – той отчита невроплатичността на човешкия мозък и адаптацията, която сме развили към домашната среда. Вместо да караме служителите да отвикват, можем да я впрегнем в полза на продуктивността.

Освен това хибридният модел взима предвид важността на човешкото взаимодействие. Обособявайки офиса като пространство за съвместна работа, можем да жънем тези ползи, без да излагаме персонала на множеството разсейващи фактори в традиционната работна среда.

Той предлага и гъвкавост – служителите могат да приспособят работното си място към задачите, които трябва да изпълнят. Ако имат нужда да се фокусират върху сложни проекти, могат да работят от дома, а ако трябва да нахвърлят идеи с помощта на екипа си – да отидат в офиса. Тази гъвкавост повишава удовлетвореността от професията и подобрява баланса между работата и свободното време.

„Живеят повече, работят по-малко“ - с какво се примиряват работодателите?Дори когато заетостта расте бързо, служителите работят по-малко часове сега, отколкото през 2019 г.

Може би най-важното е, че хибридният модел е „брониран“ срещу бъдещето – той може да бъде приспособен към променящите се обстоятелства, независимо дали става дума за глобална пандемия, здравословен проблем или семеен ангажимент.

Предоставяйки на персонала си възможността да работи от вкъщи или от офиса, компаниите могат да си осигурят последователност и продуктивност, без значение какво ще им поднесе бъдещето.

Този модел не е просто отговор на пандемията от COVID-19 – той представлява напредничав подход към работата, който отразява действителността на променящия се свят.

Ако приемем едновременно тишината на дома и звука на сътрудничеството в офиса, можем да създадем продуктивна, удовлетворяваща и устойчива работна среда.