Стажантът боец: Слав Велков от 38 ОУ „Васил Априлов“ до Wall Street Journal
В амбициозните икономики има специален термин за младежите, които се грижат за автобиографията си отрано: стажанти воини (interns warriors).
Вместо да разчитат, че оценките и успехите им от престижния университет, в който учат, ще им осигурят мечтаната работа (някой ден), те предпочитат да действат, трупайки полезни стажове и работейки по собствени проекти.
Това не е просто ритуал за имидж, воден от мотото „Трябва да покажа, че правя повече, защото всички останали показват, че правят повече“, а осъзната цел за придобиване на реален професионален опит по време на дипломирането.
Изборът на организация е решаващ, защото нейната роля не е да краси биографията на бъдещия кадър (все едно просто е посетил най-добрия бар в Манхатън), а да му даде необходимите умения, отговарящи както на търсенето на пазара на труда, така и на собствените му представи за развитие, което идва с преодоляването на предизвикателства.
Как да изпъкнете пред компании, за които уменията са по-важни от дипломитеКомпаниите променят подхода си при наемане, като се фокусират повече върху уменията, а не върху образованието или предишен трудов опит
Такава организация е The Wall Street Journal - институция в света на бизнес медиите, но не само.
Публикациите на изданието сриват и вдигат акции, дават картина на пазарите в цял свят във всички сфери – финанси, имоти, енергетика, технологии и пр., преобръщат кариери на изпълнителни директори, разказват вдъхновяващи истории за успехи и провали на прохождащи и наложили се брандове; WSJ e и на първа линия в геополитическите войни, продължавайки да спазва журналистическите стандарти.
Затова и не е изненадващо, че почти всеки млад човек, който иска да работи със съдържание – визуално, текстово, експертно, концептуално – би се радвал не просто да има такъв бранд в автобиографията си, но и да знае какво реално е получил от него.
Един от тях е 23-годишният българин Слав Велков, който вече е бил част от медия, чието име е синоним на понятието „медия“.
Слав завършва 38-мо ОУ “Васил Априлов”, след което и Американския колеж в София. Приет е в повече от 10 американски университета, но избира Fordham University заради „репутацията и локацията на университета в Ню Йорк“.
Получава пълна стипендия, което е рядкост в САЩ за международни студенти, и завършва с две специалности – „Кино и телевизия“ и „Визуални изкуства“.
„Винаги съм рисувал, винаги съм снимал и винаги съм искал да творя в Ню Йорк. Fordham University ми даде възможността да изпълня мечтите си“, споделя Слав, който вече е реализира свои творчески проекти. Най-новият е късометражният филм Strangers, на който Слав е режисьор и сценарист и чиято премиера се състоя на 17 септември в рамките на Soho International Film Festival.
В момента Слав работи върху най-новия си късометражен филм, който снима в България и Америка.
Слав на снимачната площадка на Strangers
Силата на американското образование според него е в предметите, които студентите са задължени да взимат извън специалностите си:
„Честно казано, лекциите по философия, история и литература ми помогнаха повече да се ориентирам като творец, отколкото техническите предмети от специалността ми.“
Има обаче и още една съставка във формулата: да се научиш на бързина, точност и ефективност, без да претупваш творческия подход:
„Всички сме чували за големи режисьори, които правят един филм 10 години, но истината е, че в началото на моята кариера професионализмът и спазването на срокове - особено в град като Ню Йорк - са изключително важни“, казва Слав.
След четиримесечен стаж в WSJ, в рамките на който по 20 часа на седмица е в сърцето на глобалната медия, той разказва пред Profit.bg как се стига от 38-мо ОУ “Васил Априлов” до стаж в The Wall Street Journal и какво научава за журналистическата професия в един от най-известните ѝ представители.
Слав, как попаднахте в WSJ? Имат ли медии от този ранг специализирани програми, с които привличат млади и талантливи хора?
Подаването на документите ми за стаж в WSJ беше до голяма степен случайност. Видях, че компанията търси стажанти в сферата на визуалните медии и видео журналистиката, и изпратих резюмето си онлайн.
Разбира се, причината да подам документи не беше случайна. Винаги съм уважавал журналистиката на WSJ и съм искал да се докосна до тази престижна медия. Също така, като млад кино режисьор, смятам че темпото и динамиката в WSJ ме научиха да работя бързо, ефективно и икономично – нещо, което, най-общо казано, остава на заден план в изкуството, а всъщност е много важно. И не на последно място, винаги съм имал интерес към икономиката. В WSJ имах възможността да погледна на световни събития през икономическа и бизнес гледна точка.
WSJ: Китай и Русия предизвикват световния ред, ръководен от САЩ Посещението на Байдън в Киев и речта на Путин показват, че двете страни са се вкопчили в дълга борба за Украйна, Пекин се кани да се намеси
Какви бяха задачите ви и имаха ли отношение към това, което специализирахте във Fordham University?
Работата ми се състоеше главно в асистиране на целия процес на създаването на аудиовизуална журналистика. Това означава писане на сценарии, които трябва да бъдат завършени за по-малко от 3 часа. Ежедневна работа с камери, осветление и подготовка за интервюта. След интервюто мигновенно започвах да монтирам или да асистирам на основните монтажисти в тяхната работа със субтитриране, събиране на кадри, снимки и подробно описание на източниците. Тъй като видеото за деня трябваше да бъде монтирано и публикувано до 4 часа следобед, обядът обикновено - почти винаги - беше на бюрото по време на работа.
5 умения, от които се нуждаете, за да бъдете наети. И за да растетеИзследване на Cappfinity идентифицира пет основни поведенчески умения, от които мениджърите по наемане са най-впечатлени в днешната конкурентна работна среда
Иначе със сигурност бих казал, че този стаж имаше отношение към работата ми в сферата на киното и рисуването във Fordham University. Както споменах, основното умение, което научих, беше да взимам решения бързо и ефективно.
Всички сме чували за големи режисьори, които правят един филм за 10 години, но истината е, че в началото на моята кариера професионализмът и спазването на срокове - особено в град като Ню Йорк - са изключително важни.
Създаването на кратки видеа ми показа още, че понякога малките, простички похвати и правила са толкова важни, колкото големите идеи.
В изкуството често си мечтаем за световни и разтърсващи послания, но също толкова значение има темпото на монтажа, позицията на камерата, качеството на звука и, разбира се, предаването на проекта в срок.
Какъв е подходът на WSJ към младите кадри?
Подходът към младите кадри е фантастичен. Изключително, дори изненадващо добра организация на стажанстската програма. Всичко е ясно обяснено, предоставено ни е цялото необходимо оборудване. Хората са винаги склонни да отделят от времето си, за да ни помогнат и като цяло всички се радват на стажантите. Разбира се, очакванията са високи, но колегите уважават труда и дисциплината.
Видеоотделът на WSJ е голям и имах възможността да се запозная с много хора, но моят екип беше сравнително малък. Състоеше се от 4-5 души и главно създавахме видео за Twitter. Отделно има екип, който се занимава с YouTube, Instagram и други социални мрежи.
Каква е атмосферата в офисите на WSJ?
За мен процесът беше изненадващо спокоен, поне привидно. Преди да започна работа си мислех, че в офиса ще е шумно, натоварено, ще се вика, крещи и още една камара клишета, които съм научил от филми за медии и вестници. На практика обаче никой не повишава тон, никой не тича. Хората просто вършат работа в своя кът от офиса.
А каква е атмосферата около сградата на WSJ?
Офисът на WSJ се намира в сградата на News Corporation в Midtown, Манхатън - квартал с главно високи офисни сгради, Times Square и много туристи. Интригуващото на този район е противоречивият микс от евтини киоски, бълващи от дим шахти, бездомни хора и объркани туристи, от една страна, а от друга - офисите на най-големите корпорации в света, най-скъпите ресторанти и най-амбициозните хора.
50 000 долара за едно лято: Стажантите са големият печеливш на УолстрийтНа фона на мрачните перспективи и несигурността, на Уолстрийт има една група, която се справя отлично - младите попълнения
Как протичаше един ваш ден в тази среда на амбициозни хора?
Работата официално започва в 9 часа, но всички пристигат по-рано.
В 9:30 часа главната редакторка се среща с редакторите на различните отдели - видео, наука, икономика и т.н. - и обсъжда темите на деня.
Междувременно аз имам две срещи. Първата е с моя екип и е изключително важна. За не повече от 10 минути решаваме коя ще е историята на деня в Twitter.
Следващата среща е с шефовете на видео екипа, които одобряват или не одобряват нашата идея за видео репортаж.
От 9:45 нататък започваме работа по видеото. Често се случва обаче репортерът, който ще интервюираме, да не е в офиса или да е зает. В такъв случай започваме работа по нов репортаж, което означава, че имаме по-малко от 4 часа да го завършим.
Докато моите колеги пишат сценария, аз отивам в студиото и подготвям камерите, осветлението и микрофоните. Както споменах по-рано, след интервюто помагам със събирането на кадри и източници.
Може би най-интересната част от процеса е писането на сценария и заснемането, а най-тягостната - събирането на източници, защото всичко трябва да бъде изписано правилно и подредено в папки с още десетки хиляди файлове.
Не страстта е искрата, а усилието. 5 прости съвета от милиардера Марк КюбанЗащо е важно да полагате усилия и кои са инвестициите, които ще ви се отплатят завинаги?
Кой е проектът, с който се гордеете от периода на стажа си в WSJ?
Най-интересният проект, който създадох по моя инициатива, беше за новото приложение на Аpple - Apple Music Classical.
Заинтригува ме защо Apple реши да инвестира милиони в приложение за класическа музика? Отговорът така и не стана ясен.
От една страна, смятам, че е много добре компания с такъв мащаб да инвестира в популяризирането на класическа музика. От друга страна, обаче, решението не е особено финансово устойчиво. Дали Apple имат дългосрочна стратегия, или това е проект по желание на някой от борда на компанията, предстои да разберем
Apple’s latest music app focuses on classical works. @bzcohen explains why and how the metadata behind that app could make finding all genres of music easier. #WSJWhatsNow https://t.co/aoDSDbYfrd pic.twitter.com/PHeFJsiIkm
— The Wall Street Journal (@WSJ) May 29, 2023
Кои са важните неща, които научихте в началото на вашата кариера?
Бързина при изпълнение на проектите е едно от нещата, както вече споменах.
Научих и, че журналистът - или поне типа журналист, когото WSJ подкрепя - е човек без конкретна лична визия или позиция. Човек, който може да предаде фактите такива, каквито са, а не такива, каквито му се иска да бъдат.
Научих още, че независимо в каква компания си - дори известна и престижна като WSJ - качеството на работата ти и позицията ти се крепи само и единствено на собствената ти инициатива и професионализъм и на оценката, която получаваш.
5 правила, когато преговаряте за нова работа, повишение и по-висока заплатаНай-важно е да обявите своите интереси като част от следването на общите цели
Как стажът в WSJ оформи следващите ви цели?
Макар и кратък, този опит в медийната индустрия ме научи, че нейният интегритет почти изцяло зависи от личната оценка и морал на хората, които работят в нея.
Нищо не спира мен и всеки един журналист да публикува грешна информация, ако иска или ако не се интересува. Това, което видях в WSJ, са хора с ангажираност и преданост към фактите.
По отношение на целите ми, стажът ме научи, че фактите не са знание. Да, фактите са изключително важни, особено в свят на социални мрежи и постоянни фалшиви новини, но те се превръщат в знание, когато върху тях е поставена морална оценка. С това се занимава философията и изкуството и това е моята страст.
Мечтая да извадя пълния потенциал от себе си, от това, което правя: кинорежисура, писане на сценарии, рисуване. Оттам нататък моята цел е да стана изцяло финансово независим от изкуството си и да имам възможността да творя както в Европа, така и в Америка.
Ако пък успея да докосна зрителите, това ще е най-голямата награда.
Иван Гайдаров