Растящата доходност на държавните облигации на САЩ, която доведе до глобален скок на разходите по заемите, поражда нови рискове за създателите на икономическите политики, които се надяват да намалят инфлацията, без да предизвикат голяма криза, пише в свой анализ Reuters.

Представителите на световната финансова индустрия, които ще се съберат в Мароко следващата седмица за годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, може да не постигнат съгласие по отношение на точните причини за глобалното раздвижване на облигациите, което сега изглежда поставя нови въпросителни пред централните банки, свързани с повишаването на лихвените проценти.

Основният въпрос е дали причината за този скок на доходността, независимо дали това е високият държавен дефицит, внезапно забуксувалата икономика на Китай или политическата дисфункция в Конгреса на САЩ, може да се окаже по-маловажна, отколкото последиците за световната финансова система.

Централните банки по света предприеха политика на бързи увеличения на лихвените проценти в отговор на нарастващите цени, а официалните лица по време на затягането приветстваха до голяма степен плавното приспособяване на глобалните финансови условия като свидетелство за по-доброто парично и фискално управление в много държави.

Какво се случва с държавните облигации и защо това е важно за пазаритеТъй като разходите по държавните заеми влияят върху всичко, има много причини за безпокойство


Но след онова, което много икономисти определят като "лято на устойчивост", икономистите на Goldman Sachs заявяват, че се появяват "пукнатини", тъй като държавните облигации на развиващите се пазари са подложени на натиск заради нарастващата доходност на американските държавни ценни книжа - безрисковия еталон в света, който привлича пари от други инвестиционни сфери при повишаване на лихвените проценти.

Доходността на 30-годишните американски държавни облигации тази седмица надхвърли 5% за първи път от 2007 г. насам. Макар че през първите години на 21 век тя редовно е била над това ниво, според анализаторите скоростта на покачването ѝ е забележителна, особено като се има предвид, че това се случва дори когато Федералният резерв и други централни банки сигнализират, че повишаването на лихвените проценти е към края си.

"Трябва да има загриженост не толкова за нивото, колкото за темпа на промяна", казва Джийн Тануцо, глобален ръководител на отдела за фиксирана доходност в Columbia Threadneedle. "Това е темп, който не може да бъде поддържан, и ако продължим да се движим в тази посока, тогава ще трябва да видим действия от страна на Фед".

Риск от по-широка криза

Заседанията на МВФ и Световната банка са повод за равносметка на състоянието на световната икономика и са придружени от официални доклади за световните икономически перспективи и състоянието на глобалните финансови пазари.

Инфлацията и въздействието на по-строгата парична политика са централни теми, откакто цените започнаха рязко да се покачват през 2021 г. Последният доклад на МВФ за глобалната финансова стабилност, публикуван през април, показва, че рисковете за финансовата система са били на първо място след няколко високопрофилни банкови фалита в САЩ през предходния месец.

Но този момент премина без по-широко разпространение и оттам нататък перспективите се подобряват постоянно, особено в САЩ: Перспективата за продължаващ икономически растеж и намаляваща инфлация - т.нар. сценарий на меко кацане - се превърна в основен сценарий на Фед, припомня информационната агенция и добавя:

„Подобен резултат би имал положителни последици в световен мащаб. Запазването на най-голямата икономика в света от рецесия осигурява по-стабилно търсене на износа на други държави, както и по-голяма сигурност, когато повишаването на лихвените проценти от страна на Фед достигне най-високата си точка.

Бързите движения на финансовите пазари обаче биха могли да се окажат дестабилизиращи, като въздействието им ще се усети чрез повишаване на доходността на облигациите, по-силен долар и, ако се задържат, подновяване на инфлационния натиск в други държави.

Спад в доходността на облигациите внесе малко спокойствие на фондовия пазарТехнологичните акции тласнаха S&P 500 нагоре


"Има ефекти, които биха могли да се случат, ако се създаде бюджетно напрежение в други държави или в крайна сметка бюджетни кризи. Това е нещо, което Фед трябва да наблюдава", смята Карен Динан, професор по икономика в Харвардския университет. "Този вид кризи могат да се разпространят на по-широките финансови пазари и да представляват реална заплаха за нашата икономика."

Представителите на Фед обаче все още не виждат опасност от подобен сценарий. В коментарите си по-рано тази седмица редица председатели на регионални банки на Фед изразяват позиция, че активността на пазара на държавни ценни книжа съответства на това, което би могло да се очаква от повишаването на лихвените проценти от страна на централната банка, като твърдят, че тя не е оказала такова голямо въздействие върху потребителските или бизнес разходите, което да оправдае притесненията дали не е отишла твърде далеч с повишаването на лихвите.

Неочаквано затягане

Глобалният растеж, особено в светлината на настоящата слабост на Китай, се очаква да се забави. След мащабната световна фискална реакция на пандемията от коронавирус много национални бюджети може да се окажат твърде разтегнати, за да реагират решително на валутна криза или финансова нестабилност, предизвикана от свързани с долара промени в капиталовите потоци.

Институции като Фед могат да контролират т.нар. овърнайт лихвения процент, предназначен да определя лихвените проценти за други видове ценни книжа. Но пазарите, повлияни от макроикономическите очаквания, перспективите за инфлацията и фактори като политическите рискове, в крайна сметка определят основно разходите по заемите, поемани от правителствата, компаниите и домакинствата.

Именно тези лихвени проценти могат да стимулират или потискат икономиката и да подхранват или задушават инфлацията. Въпросът, който стои пред политиците, е дали неотдавнашните лихвени движения не са надхвърлили необходимото за овладяване на инфлацията и не са създали нежелани рискове за растежа.

Лихви на пауза или още увеличение? Пет горещи въпроса към ЕЦБЗа много икономисти едно е ясно: ако ЕЦБ смята да продължи да затяга политиката си, септември вероятно е последният ѝ шанс


Засега движенията не предполагат разрастваща се криза, посочват икономисти от Capital Economics, като твърдят, че сравненията с миналогодишните сътресения около доходността на британските държавни облигации или с пазарната неликвидност, наблюдавана в началото на пандемията от коронавирус, са пресилени.

Но това е и типът среда, която може да "прерасне в нещо по-сериозно", ако загубите на облигации тласнат ключова институция към неплатежоспособност, както се случи с базираната в Калифорния Silicon Valley Bank през март, или ерозират доверието до степен, в която притежателите на ценни книжа започнат да ги продават на пожар, акцентират те.

„Последиците зависят от това колко още и колко бързо ще се повиши доходността на облигациите. Големият риск произтича от неочаквано затягане на финансовите условия, което би натоварило както централните бюджети, така и бюджетите на домакинствата и предприятията, би довело до стрес в банките и би обърнало посоката на икономическия растеж“, обясняват в заключение от Capital Economics.