През последните 40 години Афганистан е по-скоро територия, отколкото държава според съвременните стандарти.

Още от дните на съветското нахлуване досега този район остава размирен, а спокойните години за изминалия почти половин век, са твърде кратки.

Съветските войски напускат страната през 1989 г. след десетгодишни неуспешни опити да установят контрол върху нея.

Следва гражданска война между талибаните и просъветския режим, подкрепян от Кремъл. Талибаните побеждават и взимат властта, но само няколко години по-късно Афганистан се превръща в убежище за Осама бин Ладен и Ал Кайда.

След атентатите от 11 септември страната е окупирана от американски войски. Те остават чак до август 2021 г.

Днес на власт отново са талибаните.

Това е накратко афганистанската история от последните няколко десетилетия. Тя може да бъде разказана и още по-сбито – насилие, кръв, разруха, безнадеждност.

Ако непременно трябва да се търси положителното, може да се каже, че след американското изтегляне през 2021 г. страната се управлява самостоятелно.

Талибаните сформираха правителство - изцяло от мъжеСираджудин Хакани беше назначен за министър в ключовото вътрешно министерство. Той е в списъка на най-търсените на ФБР с награда от 5 милиона долара за главата му

Но по-важният аспект е каква е цената на това самоуправление.

Според афганистанските закони Парасто Хаким е престъпник. Вероятно затова подскача от уплаха, когато на вратата се чука и със свито сърце оглежда стаята, пълна с момичета.

Най-вероятно отвън са талибаните.

Хаким отваря вратата. Отвън стоят петима мъже. Дошли са за проверка. Жената знае, че нарушава законите, защото стаята не е пълна с момичета случайно. Това е едно от „подземните“ училища в Афганистан. Група ентусиасти, лишени от чувство за самосъхранение, се опитват да обучават децата.

Ученичките са предварително инструктирани – гледат в земята и не отговарят, дори ако талибаните ги попитат нещо, пише CNN.

Вместо тях говори Хаким. След като не успяват да съберат никаква информация от децата, талибаните си тръгват. До следващия път, когато може и да не им се размине.

Кои са талибаните и каква е тяхната цел?Талибаните са продукт на продължителните граждански конфликти в Афганистан, които започват в края на 70-те години на миналия век

Хаким е на 25 години и това не е истинското й име. Заедно с други около 150 души, те осигуряват обучение на 400 момичета в общо осем афганистански провинции.

През лятото на 2021 г. Хаким с ужас наблюдава завръщането на власт на талибаните. Известни със силовото налагане на радикалния ислям като държавна и обществена идеология, в началото те уж дават някакви обещания, че ще спазват човешките права.

Западните държави, САЩ и ЕС са особено загрижени за жените и момичетата. Талибаните обещават защита срещу насилието и казват, че образованието ще е право на всички, независимо от пола им.

Много скоро става ясно, че са излъгали.

Вместо да им се позволи да работят и да посещават университети, скоро започва налагане на стария модел – жената е нищо без мъжа, нейното място е вкъщи, за да ражда деца и да се грижи за семейството.

Момичетата могат да учат най-много до шести клас. После им е забранено да работят в държавната администрация, а в рамките на последната година са затворени всички салони за красота в страната, в които дотогава препитание намират около 60 000 жени.

„Жена, живот, свобода“: Наргес Мохамади получи Нобеловата награда за мирЗа борбата ѝ срещу потисничеството на жените в Иран

Да продължи да образова момичета, за Хаким е битка срещу режима. Тя се свързва със своята приятелка Мериам, която е учителка и я привлича за каузата. Скоро мълвата се разчува и ученичките стават все повече. Преподават им английски, математика и практически умения като шиене и бродиране.

След установяването на новия режим в Афганистан се отчита ръст в броя на самоубийствата сред жени.

Освен това се забелязват все повече случаи на депресия, тревожност и други подобни състояния. Според Хаким много момичета просто не искат да стоят затворени вкъщи и са готови да ходят в училището дори и в почивни дни, когато учител няма.

Всичко се повтаря, казва известната застъпничка за правата на жените Фавзия Кофи. След като талибаните се завръщат тя напуска страната и сега живее в изгнание. В средата на 90-те по време на предишния режим жените са изправени пред същите трудности, спомня си тя. И Кофи, както Хаким, отваря незаконно училище за момичета. През 2005 г. тя стана първата жена, избрана в афганистанския парламент.

Историята на Кофи е само един пример за успяла жена. В Афганистан те се броят на пръсти, но това не означава, че нямат потенциал. За момента обаче властта на талибаните полага големи усилия да ги държи далеч от почти всичко, което би им помогнало в живота и би ги накарало да поискат да са нещо повече от майки и домакини.