Големият шанс на Биби: Може ли атаката в Израел да реши политическата криза
Нападението на Хамас срещу Израел съживи предложение, за което израелците шушукат от седмици:
Министър-председателят Бенямин (наричан Биби) Нетаняху да освободи правителството от религиозните ционистки партии в полза на центристка коалиция, включваща либерали – бившия премиер Яир Лапид (от "Йеш Атид") и бившия министър на отбраната Бени Ганц (от "Национално единство").
Освен че ще подобри отношенията на Йерусалим с администрацията на Байдън, центристката коалиция, водена от Нетаняху, ще помогне на изпадналия в беда министър-председател да продължи войната срещу Хамас, да възстанови вътрешното разбирателство и да осигури мир със Саудитска Арабия, пише в анализ Politico.
Ако Нетаняху състави правителство с някогашните си либерални опоненти, това ще бъде от полза както за него, така и за единството, сигурността и международния авторитет на Израел.
Няма опозиция, няма и коалиция
След най-кървавият ден в Израел от 50 години насам, четирите еврейски партии, които не участват в правителството, излязоха с обединяващо изявление:
"В дни като тези в Израел няма опозиция и коалиция".
Партията, ръководена от Ганц, бивш министър на отбраната на Нетаняху заяви готовност за нова коалиция, фокусирана върху въпросите на сигурността.
По подобен начин Лапид, чиято партия има 24 места (партията на Ганц има 12) в 120-местния Кнесет, заяви, че би се присъединил към "намалено, експертно, извънредно правителство", стига то да не включва "крайните и нефункционални" членове на сегашното - препратка към Смотрич и Бен Гвир, които яростно подкрепят съдебната реформа на Нетаняху, предизвикала граждански протести миналата пролет.
Нетаняху направи грешката да възложи усилията за реформи на двама неудържими членове на своята коалиция - Симха Ротман и Ярив Левин и след това, когато общественото несъгласие стана достатъчно силно миналата пролет, натисна паузата.
Въпреки че Нетаняху, Смотрич и Бен Гвир са в известен смисъл десни политици, различията по същество и тон ги разделят. Докато Нетаняху защитава съществуващите израелски мерки за сигурност на Западния бряг и селищата, които те защитават, той не желае да разширява селищата - приоритет за Смотрич и Бен Гвир.
Нетаняху подкрепя някакъв вид съдебна реформа, но в продължение на десетилетие ръководеше страната без нея.
От своя страна Смотрич и Бен Гвир са неудобни съюзници. Лапид и Ганц не се различават сериозно от Нетаняху по отношение на най-важната цел на последния - да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
Няма причина да се смята, че някой от тях би бил ненадежден партньор в кампания срещу Хамас, а и двамата са по-склонни от Смотрич и Бен Гвир да направят отстъпки на Палестинската власт, за да си осигурят мирно споразумение със Саудитска Арабия.
Нетаняху може дори да убеди Ганц и Лапид да се съгласят на по-ограничена и по-трайна реформа на комисията за избор на правосъдие и на правомощията на Върховния съд.
Военни рискове
Многобройните военни рискове също ще бъдат по-лесно поети от Нетаняху, ако някогашните му опоненти се присъединят към нова коалиция.
Премиерът заяви в събота вечерта, че Израел ще превърне всички оперативни бази на Хамас в "острови на разрухата", и призова цивилното население на Газа да се евакуира. Предишните удари срещу "Хамас" бяха предимно въздушни опити за намаляване на възможностите й за изстрелване на ракети, като същевременно групата оставаше непокътната - този път Израел може да се опита да унищожи самата "Хамас".
Това ще отнеме известно време, почти сигурно ще изисква голяма сухопътна инвазия и може да струва живота на стотици израелци.
Широката коалиция ще намали електоралните притеснения на Нетаняху, ако военната кампания се провали или забуксува, тъй като тези, които иначе биха спечелили за негова сметка, ще споделят отговорността.
Без дипломатически главоболия
Едно израелско правителство на единството може и да облекчи някои дипломатически главоболия за Нетаняху.
Отношенията между Вашингтон и най-важния му съюзник в Близкия изток пострадаха през последните години. Нападението на Хамас предоставя на министър-председателя възможност за рестартиране на ситуацията.
Ако Нетаняху състави правителство на единството в Ерусалим, то ще засили както сигурността на Израел, така и съюза му с Вашингтон, но това ще изисква много повече внимание от страна на администрацията на Байдън. Но от друга страна, вниманието на Белия дом ще бъде силно разфокусирано между Ивицата Газа и Украйна.
Колко голям ще стане този проблем?
Това, което сега е борба между Израел и Хамас, има потенциала да се превърне в по-широка война, която да разтърси региона, в който има много съперничества - и много американски войски, допълва Politico.
Хамас може да иска от своите ирански поддръжници и съчувстващи арабски правителства да му се притекат на помощ. Други въоръжени групировки, включително базираната в Ливан Хизбула, могат да осигурят жива сила или да се възползват от момента, за да предизвикат насилие на други места. В неделя се появиха съобщения, че Хизбула е обстрелвала израелски позиции с минохвъргачки.
Сраженията могат да се разпространят и извън контролираната от Хамас ивица Газа и на Западния бряг. Там напрежението между палестинците и израелците нарасна, тъй като Израел построи повече селища върху земя, за която претендират палестинците.
Всяко правителство или групировка обаче има и стимули да избягва сблъсъка, включително да не иска да застрашава връзките си с Вашингтон или да пролива кръв и ресурси във война без ясен край.
„Бурята Ал-Акса“: Ще се сбъдне ли най-ужасният сценарий за ИзраелСпоред Нетаняху, страната му се
Американските служители се опитват да овладеят сраженията. В събота президентът Байдън предупреди "да не се допуска, че която и да е друга страна, враждебна на Израел, ще търси изгода в тази ситуация".
Междувременно помощниците му се нажежават до червено телефонната комуникация със сподвижниците.
"С всеки, който има влияние в едната или другата посока, е разговаряно", заяви американски служител, който, както и други, получи анонимност, за да обсъжда деликатния въпрос.
Израел предупреди другите враждебни участници да не се намесват.
"Разширяването на арената на бойните действия срещу Израел ще бъде посрещнато с особено суров отговор, включително решителни и смъртоносни действия.", заяви израелски служител.
Виновен ли е Иран?
Някои ястреби във Вашингтон побързаха да обявят Техеран за истинския виновник за нападението на Хамас. В края на краищата Иран отдавна подпомага финансово и военно Хамас.
Говорител на Хамас съобщи, че Иран е подкрепил нападението през уикенда, а ирански официални лица са го приветствали.
В доклад на Wall Street Journal от неделя, в който се цитират високопоставени членове на "Хамас" и "Хизбула", се казва, че ирански служители по сигурността са помогнали за планирането на нападението. Но групировки като Хамас запазват известна степен на независимост от Техеран и американските официални лица все още не са хвърлили вината върху Иран.
"В момента не разполагаме с нищо, което да показва, че Иран е пряко замесен в това нападение, в планирането му или в извършването му, но това е нещо, което разглеждаме внимателно", заяви държавният секретар Антъни Блинкен в неделя сутринта пред NBC.
Това не означава, че Иран ще се отърве без последствия. Съединените щати биха могли например да наложат нови санкции на Техеран заради общата му подкрепа за Хамас.
Ще приключи ли танцът между Саудитска Арабия и Израел?
Нападението на Хамас застрашава подкрепяната от САЩ мирна инициатива, която предвижда Саудитска Арабия да нормализира дипломатическите отношения с Израел в замяна на американски гаранции за сигурност и други услуги.
Но е твърде рано да се каже, че планът е провален, въпреки че ще бъде забавен.
По време на нападенията на Хамас Саудитска Арабия и други арабски държави направиха изявления, които бяха по-благосклонни към палестинците, отколкото към Израел. Но тези незабавни реакции не засенчват други фактори, които саудитците, Израел и САЩ разглеждат при изготвянето на голямо мирно споразумение, отбелязва още Politico.
Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман не е толкова фиксиран върху палестинската криза, колкото предишните лидери. Подобно на Израел, той вижда в Иран – основен поддръжник на Хамас заплаха за страната си.
Саудитска Арабия и Израел вече си сътрудничат неофициално по отношение на Иран; официализирането на връзките им укрепва анти-техеранския бастион.
Израел вече сключи споразумения за нормализиране на дипломатическите отношения с Бахрейн, Обединените арабски емирства и Мароко. Той има много стимули – включително икономически да сключи такава сделка със Саудитска Арабия, където се намират най-светите места на исляма.
За САЩ всичко, което внася повече спокойствие в Близкия изток, е добре дошло поради причини, които засягат различни политики - от борбата с тероризма до енергетиката. Друг важен фактор е желанието на Вашингтон да компенсира нарастващото китайско влияние в Близкия изток.
"Китай се появява с огромни предложения към тези страни", заяви високопоставен служител от администрацията на Байдън пред Politico миналата седмица, преди атаката на Хамас. Той отказа да даде подробности за формата на голямата сделка, включително какви гаранции за сигурност ще предложи САЩ на саудитците. Длъжностното лице също така заяви, че палестинците са участвали.
"Те искат да бъдат част от този процес и ние не бихме го направили без тях", каза служителят. "Това е сериозна промяна в сравнение с тяхната политика, която беше, че те никога няма да участват в какъвто и да е процес, свързан с нормализиране на отношенията на арабска държава с Израел, ако няма палестинска държава." Служителят не уточни кои са палестинците, но вероятно става дума за хора, свързани с Палестинската автономия.
Този орган, който управлява на Западния бряг, е слаб съперник на Хамас и постоянно агитира срещу Израел. Но съдбата му може да бъде повлияна от новите боеве. В края на краищата, отбелязва бивш високопоставен служител на Държавния департамент, съществува "въпросът кой ще управлява Газа, когато това приключи".
Как Израел допусна това?
Няма бърз отговор на крещящия въпрос как е възможно да се случи такава сложна, многостранна атака на Хамас, без огромният разузнавателен апарат на Израел - или на САЩ, да разбере за нея предварително.
"Ще има някаква национална комисия за разследване на провалите в разузнаването", прогнозира Джонатан Шанцер от Фондацията за защита на демокрациите.
Хамас винаги е била "тактическа" заплаха – сериозна, но не такава, която може да сложи край на Израел. Но може би Израел не е оценил напълно, че Хамас, с помощта на Иран, се е превърнал в по-стратегическа заплаха, допълва Шанцер.
През 2021 г. Израел се сражаваше с Хамас, като в продължение на 11 дни унищожи многобройни цели на войнстващата групировка в Газа, при което загинаха най-малко 260 палестинци и дузина израелци. Възможно ли е да е приключил тази битка твърде бързо - преди да е нанесла достатъчно щети на Хамас?
По онова време САЩ положиха целенасочени усилия да убедят Израел да ограничи продължителността на операцията. Все пак Израел е достигнал точката на намаляваща възвръщаемост, когато става въпрос за броя на целите, които е могъл да порази, казва Шанцер.
Този кръг от сражения може да продължи много повече от 11 дни, не на последно място защото Израел може да предприеме сухопътно нахлуване и защото Хамас държи многобройни заложници.
Ще се отрази ли това на Украйна?
Съединените щати вече увеличават предоставянето на военно оборудване, боеприпаси и други ресурси на Израел. Освен това разполагат кораби и самолети в близост до Израел в знак на подкрепа.
Тези действия са в разгара на противоречията дали Вашингтон трябва да продължи да предоставя военна и икономическа помощ на Украйна. Републиканците, които изразиха нарастващи опасения относно продължаващата подкрепа за Украйна, бързо се изказаха в полза на подпомагането на Израел.
Засега официалните представители на САЩ настояват, че подпомагането на Израел няма да повлияе на помощта за Украйна. В много случаи става въпрос за различни системи.
Украинците може да са разочаровани от начина, по който Америка се отнася към тях, в сравнение с Израел. Не помага и фактът, че Израел не е предложил на Украйна толкова подкрепа, колкото би могъл, охлаждайки отношенията им, допълва Politico.
Каква е ролята на Китай?
По-рано тази година китайски официални лица заявиха, че са готови да се включат в мирните преговори между израелци и палестинци.
Това се случи след успешната роля на Китай във възстановяването на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран. Но реакцията на Китай на последното насилие може да разколебае израелците относно напредъка на Пекин.
В изявление от неделя китайското външно министерство заяви, че Израел и Палестина – то използва този термин вместо Хамас или палестинците, трябва "да запазят спокойствие, да проявят сдържаност и незабавно да прекратят военните действия, за да защитят цивилното население и да избегнат влошаване на ситуацията". Беше призовано за решение, основано на съществуването на две държави.
За израелците това е вбесяващо.
Последните нападения са вероятно най-тежкото насилие, което са преживявали от 50 години насам. Те идват от тежко въоръжен отряд, който е поел контрол над територията, след като Израел е премахнал селищата там с надеждата да проправи пътя за дългосрочен мир.
Израелците смятат, че имат пълното право да отвърнат на удара срещу Хамас.
Ювал Вакс, високопоставен служител в израелското посолство в Пекин, изрази разочарование от изявлението. "Когато хората биват избивани по улиците, това не е моментът да се призовава за решение за две държави", каза Вакс пред репортери, цитиран от Reuters.
Въпреки това Китай е все по-важен играч в региона и едва ли Израел, Саудитска Арабия, или Иран ще посмеят да го изолират.