Дори и за тези, които са свикнали с колебанията в отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, гледката на президента Джо Байдън, който подава ръка на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман на неотдавнашната среща на върха на лидерите на Г-20 в Ню Делхи, е нещо различно, пише в свой анализ на геополитическите реалности CNBC.

Това ръкостискане дойде на фона на предупреждение на американския президент през октомври миналата година за "неизбежни последствия", след като ръководеният от Саудитска Арабия петролен картел ОПЕК реши да намали производството на суров петрол и да повиши цените на фона на войната в Украйна.

Приблизително една година по-късно Саудитска Арабия не само е една от шестте нови поканени страни в доминираната от Китай коалиция БРИКС, но и страна по ръководения от Байдън проект за създаването на икономически коридор, включващ от кораби до железопътни линии, който трябва да свърже Индия със страните от Близкия изток и Европейския съюз. Той е представен за първи път в кулоарите на срещата на върха на Г-20 и е замислен като противовес на десетилетната инициатива на Китай "Един пояс, един път".

Тези две оферти към Саудитска Арабия подчертават широкия спектър от икономически и стратегически възможности, които се отварят пред икономиките, попадащи в зоната на двубоя между САЩ и Китай, докато те изграждат свои собствени съюзи и сфери на влияние. САЩ и други големи западни държави се стремят да "обезценят" своите икономически обвързаности, а не да се отделят напълно от Китай, от съображения за националната си сигурност.

Югоизточна Азия иска връзки и със САЩ, и с Китай. Възможно ли е товаВ миналото не беше необходимо страните да са приятели, за да правят бизнес. Насърчавахме взаимозависимостта като начин за стабилност. Но този консенсус приключи, смятат лидерите в региона
Това обаче води след себе си фрагментация на световната икономика, тъй като протекционизмът и национализмът възпрепятстват глобалната търговия, като същевременно пораждат сложна матрица от взаимоотношения в един многополюсен свят, които невинаги са еднозначни, тъй като държавите преследват собствените си интереси.

"Не вървим към свят на БРИКС срещу Г-7", смята Иън Бремър, основател и президент на консултантската компания за политически риск Eurasia Group. Г7 обхваща групата на седемте развити индустриални икономики, а БРИКС - тази на водещите развиващи се икономики, като и двете са подгрупи в рамките на Г-20.

"Китай постигна значителна победа на срещата на върха на БРИКС, като осигури покани за присъединяване към групата на още шест държави - въпреки сериозните опасения на Бразилия, Индия и Южна Африка", казва той. "Но почти всички страни от БРИКС+ се противопоставят на идеята за организация, ръководена от Китай, и не искат членството в БРИКС да ограничава съществуващите им - и в повечето случаи нарастващи, дипломатически и икономически връзки с членовете на Г-7".

Риск от изключване

Всъщност по-големият риск сега може да дойде от възможността за изключване.

"Казваме, че няма как да съществува този коридор без Турция", заявява турският президент Реджеп Тайип Ердоган пред репортери в кулоарите на срещата на върха на лидерите на Г-20 в Делхи, след като става ясно, че страната му е изключена от подкрепяния от Байдън нов икономически коридор.

Особено за развиващите се икономики по света, възможността за инвестиции, които биха запълнили инфраструктурните пропуски в страните с ниски и средни доходи, е изключително привлекателна. Това на свой ред ще осигури регионални вериги за доставки, ще стимулира търговската свързаност и икономическата активност, като всичко това е подобно на целите, залегнали в основата на китайската инициатива "Един пояс, един път" - глобалната стратегия за инвестиции в инфраструктура, която Пекин стартира през 2013 г.

Загадката на Мелони: Ще напусне ли Италия „Един пояс, един път“Рим е подложен на натиск да преразгледа отношенията си с Пекин преди да поеме ротационното председателство на Г-7
"Проблемът с противопоставянето на китайската инициатива е, че това е разказът на САЩ, докато местните възприятия почти винаги са свързани със събиране, а не с изваждане", обяснява Еван Файгенбаум, бивш американски дипломат, а понастоящем вицепрезидент по проучванията в Carnegie Endowment for International Peace, в социалната платформа X.

Тази инициатива, ръководена от Байдън, ще се състои от два отделни коридора - източен коридор, свързващ Индия с Близкия изток, и северен, свързващ Близкия изток с Европа. Той ще включва железопътна линия, която ще допълни съществуващите трансгранични морски и автомобилни транспортни маршрути между Индия, ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания, Израел и Европа.

Американският президент обяви също така партньорство с Европейския съюз за разширяване на нова железопътна линия "на зелено", за да се развие коридорът “Лобито”, свързващ южната част на Демократична република Конго и северозападна Замбия с регионалните и световните търговски пазари през пристанището Лобито в Ангола.

Влияние на Близкия изток

Китайската инициатива “Един пояс, един път” предлага поглед към амбициите на Байдън и може би към това, с което ще се сблъска неговият инфраструктурен пакт.

От стартирането си преди 10 години досега инициативата на Пекин включва 148 държави като партньори, според данни на Fudan University в Шанхай. Според проучване от 2019 г. на независимия Center for Economics and Business Research в Лондон тя вероятно ще увеличи световния БВП със 7,1 трилиона долара годишно до 2040 г.

Само в Близкия изток Китай е установил всеобхватни стратегически партньорства с 12 арабски държави и е подписал споразумения за сътрудничество с 21 и Арабската лига - включително Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.

В Близкия изток обаче ползите са двупосочни.

МВФ: Нито една страна не трябва да се изключва от плана на Байдън за ИндияНа срещата на Г-20 Байдън и Моди обявиха план за разработване на мрежа от жп линии и морски маршрути, които ще свържат Индия, ЕС и страни от Близкия изток
За Китай те са свързани не само с обещание за стабилни доставки на стоки, но и с такова за приток на рисков капитал, който да запълни вакуума, оставен от американските инвеститори, след като Вашингтон ограничи американските инвестиции в китайски технологии.

През първата половина на 2023 г. компаниите за рисков капитал в Китай са инвестирали 26,7 млрд. долара в 3072 сделки, което е с над 31% по-малко от нивата през 2022 г., сочи статистиката на PitchBook.

В същото време икономическото възстановяване на Китай след пандемията се забавя. Напрежението между Вашингтон и Пекин се пренесе върху финансите, като потисна и без това хладните пазарни настроения. През последните две години Китай също така наложи регулации, които затрудниха IPO на местни компании в чужбина.

В същото време стойността на придобиванията и инвестициите на компании от Персийския залив в Китай е на път да достигне най-добрия си резултат в историята, като вече се е повишила с над 1000% на годишна база и достига 5,3 млрд. долара, според данни, събрани от Bloomberg.

А все по-голямото участие на Китай в политически разговори и такива на тема сигурността е доказателство за нарастващото му влияние сред партньорите от Персийския залив. Споразумението за нормализиране на отношенията между Саудитска Арабия и Иран например беше постигнато с посредничеството на Пекин, припомня CNBC.

Затова и инфраструктурният пакт на Байдън, минаващ през сърцето на Близкия изток, е един от начините, по които САЩ се опитват отново да рестартират влиянието си в региона.

Генерална промяна: План за нов световен ред ли е отсъствието на Си от Г-20Никога досега китайският лидер не е пропускал среща на върха на Г-20, откакто пое властта през 2012 г.
Дългови рискове

Дори и в този случай 10-годишната преднина на Китай предлага някои уроци, които могат да се отнесат и към глобалния инфраструктурен пакт на Байдън.

Сделките в рамките на “Един пояс, един път” между Китай и различни страни партньори обикновено включват набор от заеми или в глобални банки, върху които Пекин упражнява силно влияние, или в китайски държавни банки при лихвени проценти на нива от около 4-5% - обикновено по-високи от тези на МВФ, който понякога отпуска заеми на страни с ниски доходи при нула процента.

Сделките по китайската инициатива обикновено включват и строителство и оборудване от китайски компании, които в повечето случаи са държавни.

"Като оставим настрана проблемите с дълга, мащабните инфраструктурни проекти обикновено са високорискови. Освен това възвръщаемостта обикновено се реализира в по-дългосрочен план и може дори да не стигне до първоначалния инвеститор", казва Чонг Джа Ян, доцент по политически науки в National University of Singapore. "Затова обикновено с публични средства се финансира широкомащабна инфраструктура, тъй като те нямат толкова голям търговски смисъл за частните компании, които се интересуват от печалбите, както и от тримесечните или дори годишните резултати. Това важи особено за проектите, в които Китай инвестира като част от “Един пояс, един път”. Липсата на инвестиции преди това беше свързана със слаби търговски аргументи за тях."

Според базираната в Ню Йорк консултантска компания Rhodium Group около 78,5 млрд. долара от заеми, отпуснати от китайски институции за финансиране на инфраструктурни проекти по света, са били предоговорени или отписани между 2020 г. и края на март тази година.

Защо срещата на върха на Г-20 може да изпрати Индия в задънена улицаНеуспехът в постигането на консенсус ще навреди на усилията на Ню Делхи да се наложи като икономическа сила и лидер на глобалния юг
Стратегическа алтернатива

Този въпрос става толкова сериозен, че министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън го поставя на първо място в дневния ред на срещите с китайските ѝ колеги при посещението си в Пекин през юли и отново по време на форума на Г-20 в Делхи.

"Може да се каже, че Вашингтон и Делхи се опитват да представят алтернатива", казва Чонг. “Изглежда, че коридорът е по-скоро насочен към свързване на съществуващи пристанища и железопътни линии, допълнени от енергийни мрежи и телекомуникационни кабели. Това изглежда е подход с по-нисък риск и дори може да се използва инфраструктура, за която вече е платено и която е изградена под егидата на Пекин."

"Много държави биха искали да имат достъп до американския пазар, но вътрешната политика на САЩ изглежда затруднява подобно развитие в момента", казва още Чонг и добавя: "Подчертаването на свързаността и инвестициите е начин Съединените щати да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени в момента във вътрешнополитически план при либерализирането на търговията".

Възход на средно големите сили

Междувременно вниманието на Байдън и изграждането на коалиция от съюзници дава на индийския министър-председател Нарендра Моди възможност да се изяви като лидер на развиващия се свят, избирайки термина "Глобален юг".

В една знаменателна за индийската дипломация година, в която най-многолюдната страна в света пое ротационното председателство на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Моди се възползва от възможността да превърне обикновено спокойното ротационно председателство на Г-20 в средство за създаване на имидж на страната си като ключов глобален играч, който защитава интересите на Глобалния юг, като същевременно играе ролята на партньор на развитите страни.

Ще отговори ли Пекин на новите ограничения на Вашингтон?Основното притеснение на инвеститорите е дали Китай ще отвърне на удара, както се е случвало в миналото
"Отчасти това е отговор на факта, че повечето страни от Г-20 са разстроени от САЩ (и в различна степен от по-широкия Запад) заради едностранчивостта и липсата на справедливост в политиките в сферата на икономиката, пандемиите, климата и сигурността", казва Бремър от Eurasia Group, като добавя, че много държави изпитват същите чувства и към Китай заради "намалените очаквания по отношение на "Един пояс, един път" и прекалено транзакционния и агресивен подход към търговското влияние".

Неочакваният консенсус на срещата на върха на лидерите на Г-20, както и съпредседателството на Моди при стартирането на глобалната инфраструктурна инициатива на Байдън в Делхи, подчертават нарастващото партньорство между Индия и САЩ в по-широката индо-тихоокеанска стратегия на Вашингтон за сдържане на Китай.

И все пак, въпреки явните призиви за "една Земя, едно семейство, едно бъдеще" на срещата на върха в Делхи, реалността е по-фрагментирана, тъй като веригите за доставки се подреждат по променящите се глобални геополитически линии, докато желаният резултат за по-голям просперитет за всички би включвал по-тясно сътрудничество.