Човешките права: Неудобната тема за Байдън в Индия и Виетнам
2600. Толкова думи съдържа информационният бюлетин на Белия дом, издаден във връзка с визитата на президента Джо Байдън във Виетнам.
Разделът, посветен на правата на човека обаче, се състои от скромните 112 думи, отбелязва в материал по темата Reuters.
От бизнес и стратегическа гледна точка посещението на Байдън във Виетнам в неделя и понеделник, а преди това в Индия за срещата на върха на Г-20, вероятно ще се разглежда като укрепване на връзките с държави, които могат да помогнат на Вашингтон да се противопостави на нарастващата мощ на Китай.
Но за защитниците на правата на човека, пътуванията се оказаха разочарование, предвид обещанието на неговата администрация да даде приоритет на правата на човека при встъпването на Байдън в длъжност през 2021 г.
В Ханой Байдън заяви, че САЩ издигат отношенията си до "Всеобхватно стратегическо партньорство" и задълбочават сътрудничеството в областта на облачните услуги, полупроводниците и изкуствения интелект.
Белият дом също така представи покупка от Виетнамските авиолинии на 50 самолета Boeing 737 Max на стойност 7,8 млрд. долара.
Защитниците на правата на човека се опасяват, че липсата на фокус върху този вид законодателство, макар да не е неочаквана, не само няма да подобри условията във Виетнам и Индия, но и рискува да ги влоши на други места.
"Администрацията на Байдън очевидно оставя настрана правата на човека в интерес на партньорствата с правителства, които смята за стратегически важни, и изпраща послание, че САЩ са готови да толерират явни провали в защитата и спазването на правата на човека", заяви Каролин Наш, директор на отдела за защита на правата на човека в Азия в Amnesty International.
Групи за защита на правата на човека обвиняват управляващата партия "Бхаратия Джаната" на индийския министър-председател Нарендра Моди в системна дискриминация срещу малцинствата, особено срещу мюсюлманите, а поддръжниците ѝ – в насилствени нападения срещу целевите групи.
Според Human Rights Watch, хиндуистката мажоритарна идеология на правителството намира отражение в предубежденията в съдебната система, а властите са засилили усилията си да заглушат активисти и журналисти чрез политически мотивирани обвинения.
В събота Human Rights Watch съобщи, че Виетнам държи най-малко 159 политически затворници – хора, лишени от свобода заради мирно упражняване на основни граждански и политически права, а най-малко 22 други са задържани в очакване на евентуален процес пред съд, контролиран от управляващата комунистическа партия.
Само през първите осем месеца на 2023 г., според Human Rights Watch, най-малко 15 души са получили присъди за дълги срокове затвор в нарушение на правото им на справедлив съдебен процес.
Репортери попитаха Байдън във Виетнам дали поставя стратегическите интереси на САЩ над правата на човека, на което той отговори: "Повдигнах този въпрос пред всеки, с когото се срещнах", отбелязва Reuters.
Но Каролин Наш и Джон Сифтън от Human Rights Watch смятат, че разговорите на четири очи не са достатъчни.
"Изключително трудно е да се подобрят отношенията с правителства, които нарушават правата на човека, като същевременно се защитават ефективно въпросите, свързани с тях", каза Сифтън. Според него, във Виетнам правителството не се интересува особено от репутацията си в международен план по отношение на правата, затова е жизненоважно да има публична критика.
По време на пресконференция с Байдън през юни, индийският лидер Моди отрече да съществува дискриминация срещу малцинствата при неговото правителство. Правителството на Виетнам също отрича да е извършило нарушения на правата.
Байдън не коментира въпроси, свързани с правата на човека, докато беше в Индия, въпреки че на пресконференция в Ханой заяви, че е повдигнал въпроса за важността на зачитането на правата на човека и свободната преса в разговорите си с Моди.
В Индия Белият дом също така избегна какъвто и да е публичен протест срещу ограниченията на индийското правителство по отношение на репортерите, отразяващи срещата на Моди с Байдън, при която американският пресцентър беше изолиран във фургон, докато лидерите разговаряха.
Координаторът на САЩ за Индо-Тихоокеанския регион Кърт Кембъл отказа да засегне въпроса за достъпа на пресата на брифинг с репортери, като заяви, че Байдън предпочита да разглежда подобни теми в лични разговори.
Според него, макар Индия "да продължава да напредва" в областта на правата, "ключът тук е да поддържаме уважителен диалог и да подхождаме към някои от предизвикателствата с известна доза смирение".
В информационния бюлетин на Белия дом в Ханой се казва, че страните са поели "засилен ангажимент за конструктивен диалог" в рамките на американско-виетнамския диалог за правата на човека.
Мъри Хиберт от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон коментира, че някои американски служители смятат този ежегоден диалог за несъществена размяна на опорни точки.
Той също така отбеляза, че когато шефът на Виетнамската комунистическа партия Нгуен Фу Чонг е провел ключовата си среща с Байдън, най-близкият виетнамски служител до него от лявата му страна е бил То Лам, влиятелният министър на държавната сигурност, отговорен за репресиите срещу дисиденти.
Дерек Гросман, регионален експерт в RAND Corp, заяви, че основната цел на Байдън при ухажването на Индия и Виетнам е да ги привлече към американската стратегия за Индо-Тихоокеанския регион, за да се противопостави на Китай.
"В този смисъл администрацията на Байдън е склонна да омаловажава или да избягва дискусиите за правата на човека. Това със сигурност окуражава тези държави и други, като Саудитска Арабия, да продължат да работят както обикновено.", допълва експертът.