Руският президент Владимир Путин изчака три дни, преди да коментира клането на израелци, извършено от „Хамас“, което се случи на 71-ия му рожден ден. Когато го направи, той обвини Съединените щати, а не палестинската групировка.

"Мисля, че мнозина ще се съгласят с мен, че това е ярък пример за провалената политика в Близкия изток на Съединените щати, които се опитаха да монополизират процеса на уреждане", припомня Reuters думите на Путин.

Изминават още шест дни преди Путин да разговаря с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, за да поднесе съболезнованията си за избиването на около 1200 израелци. Десет дни след това Русия съобщава, че делегация на „Хамас“ е на посещение в Москва за преговори.

Според руски и западни политически експерти Путин се опитва да използва войната на Израел срещу „Хамас“ като възможност да ескалира това, което той определя като екзистенциална битка със Запада за нов световен ред, който да сложи край на доминацията на САЩ в полза на многостранна система, която според него вече се оформя.

Невъзможен баланс: Русия става все по-враждебна към ИзраелРусия е в ситуация, в която ѝ е все по-трудно да поддържа балансирани ръзки в Близкия изток


"Русия разбира, че САЩ и ЕС напълно подкрепиха Израел и ги определя като въплъщение на злото, което не може да бъде правилно по никакъв начин", пише в блога си Сергей Марков, бивш съветник на Кремъл, обяснявайки нуждата на Путин да се разграничи от тази подкрепа. "Затова Русия няма да бъде в един лагер със САЩ и ЕС. Основният съюзник на Израел са Съединените щати, които в момента са основният враг на Русия. А съюзникът на „Хамас“ е Иран, който е съюзник и на Русия".

Москва демонстрира все по-близки отношения с Техеран - който подкрепя „Хамас“ и когото Вашингтон обвинява, че доставя на руската армия безпилотни самолети за войната ѝ в Украйна.

Хана Ноте, експерт по руска външна политика, базирана в Берлин, смята, че Москва е изоставила предишната си, по-балансирана позиция по отношение на Близкия изток и е възприела "доста открита пропалестинска позиция".

"Правейки всичко това, Русия много добре разбира, че се съгласува с избирателите в целия Близък изток и дори извън него - в Глобалния юг, във възгледите им по палестинския въпрос, където палестинската кауза продължава да намира отклик", казва тя.

Точно тези електорати Путин се стреми да спечели в стремежа си към нов световен ред, който би отслабил влиянието на САЩ.

"Най-важният път, по който Русия може да извлече полза от кризата в Газа, е като спечели точки пред световното обществено мнение", казва Ноте.

Антиеврейският бунт в Дагестан и политиката на Путин към „Хамас“Защо антисемитски демонстранти превзеха дагестанското летище


Двойни стандарти

Руските политици остро противопоставят това, което според тях е картбланш от Вашингтон към Израел да бомбардира Газа, на реакцията на Запада на нахлуването на Русия в Украйна.

Сенатор Алексей Пушков например заявява, че Западът е попаднал в капан, който сам си е направил, като е разкрил собствените си двойни стандарти за това как се отнася към различните държави в зависимост от собствените си политически предпочитания.

"Недвусмислената подкрепа на Съединените щати и Запада за действията на Израел нанесе мощен удар на западната външна политика в очите на арабския свят и целия глобален Юг", пише Пушков в Telegram.

Русия също така вижда в кризата шанс да се опита да увеличи влиянието си в Близкия изток, като се представи за потенциален миротворец с връзки с всички страни, казва бившият съветник на Кремъл Марков.

Москва предложи да бъде домакин на регионална среща на външните министри, а Путин заяви, че Русия е в състояние да помогне за решаване на кризата, припомня Reuters.

"Имаме много стабилни, делови отношения с Израел, от десетилетия поддържаме приятелски отношения с Палестина, нашите приятели знаят това. И Русия, според мен, също би могла да даде своя принос, своя принос към процеса на уреждане на конфликта", заявява Путин през октомври пред арабски телевизионен канал.

Глобална сигурност по китайски: Близо до Русия, разбирателство със САЩ Xiangshan Forum в Пекин събира повече от 30 министри на отбраната и множество военни началници


Това би имало и потенциални икономически ползи, смята Марков, и допълнителен бонус - отклоняване на западни финансови и военни ресурси от Украйна.

"Русия печели от повишаването на цената на петрола, което ще бъде резултат от тази война", казва Марков. "Москва печели от всеки конфликт, за който САЩ и ЕС трябва да отделят ресурси, защото това намалява ресурсите за антируския режим в Украйна."

Алекс Габуев, директор на Carnegie Russia Eurasia Center, посочва, че според него Москва е наклонила посоката на политиката си в Близкия изток заради войната в Украйна:

"Моето обяснение е, че това е така, защото войната се превръща в организиращ принцип на руската външна политика и заради връзките на Русия с Иран. Основното руско военно усилие в Украйна е по-важно, отколкото например отношенията с Израел".