Природата е подложена на безпрецедентен натиск от човека.

Резултатът е все повече изчезващи видове и намаляващo биоразнообразие.

Доклад на организацията Rewilding Europe обаче показва, че някои видове птици и бозайници се завръщат, подчертавайки силите на дивата природа за възстановяване, стига да получи този шанс.

Понякога този шанс може да се изразява просто в това хората да напуснат определено място.

Такива примери има по целия свят. И навсякъде събитията се развиват по един и същ сценарий, независимо дали ще става дума за изоставен храм или някогашна военна зона. Оставени на природата, те отново са завладени от нея.

Това е списъкът на CNN с десетте места, в които растения и животни се появяват отново след като човекът си е тръгнал.

Та Пром, Камбоджа

Използвано като снимачна площадка за филма Lara Croft: Tomb Raider с Анджелина Джоли, това място е някогашен будистки храм. Построен е в края на XII в. и началото на XIII в. По онова време наоколо живеят над 12 хил. души, а в съседните села – още около 80 хил. Три века по-късно храмовият комплекс е изоставен понеже столицата на тогавашната държава се мести.

В следващите столетия там почти няма човешко присъствие. За сметка на това природата процъфтява. Порастват огромни смокини и баняни (бенгалски фикуси). Към днешна дата това е едно най-желаните за снимки места.


Richard James / Unsplash

Според организацията Wildlife Alliance животните също се завръщат в околните гори. През последните десетилетия обаче бракониерството се засилва и понастоящем са останали малко представеители на елените, дивите прасета и бенгалските котки.

С човешка помощ от 2013 г. се възстановяват популациите на камбоджанския гибон, сребристия лангур от семейство Примати, гладкосместата видра, носороговите птици и зелените пауни.

Хутуван, Китай

Някога този град на китайски остров Шегншан е бил населен от цели 3 хиляди души. Отдалечеността му от континента (пет часа път) обаче се оказва проблем. Достъпът до образование, работа и храни е доста труден. Хората започват да се изнасят около 1990 г. В следващите 12 години Хутуван е напълно изоставен. Така някогашното рибарско селище придобива постапокалиптичен вид.

В следващите десетилетия природата завзема обратно територията.

Днес Хутуван е туристическа атракция и годишно е посещаван от около 90 хиляди души. Една от запомнящите се гледки са къщите, покрити с растения, следващи с точност очертанията на сградите.


Долината Магупуруа, Нова Зеландия

След края на Първата световна война долината е заселена от 40 войници и техните семейства. В началото тяхното селище уж процъфтява, но двайсетина години по-късно всичко е изоставено. Мястото е много отдалечено, а земята се оказва не толкова плодородна.

Днес единствената следа от някогашното човешко присъствие е бетонният мост, който води доникъде. Вместо селище в тази посока има дива природа, която е превзела домовете и стопанствата. Някогашният път е обрасъл и се е превърнал в част от близкия природен парк.

Опитите да се обработва земята от преди няколко десетилетия са оставили обезлесени терени, които сега са блатисти местности с дървета тук-там. В съседния парк обаче е най-голямата популация на птицата кафяво киви. Срещат се и други птици, а в реката са установени 18 вида риби.


Корабът Yongala, Австралия

Този кораб е построен във Великобритания през 1903 г. Осем години по-късно потъва по време на буря в близост Куийнсланд, Австралия. При трагедията загиват 122 души.

Останките му са локализирани окончателно в края на 50-те години и оттогава са популярна дестинация за гмуркачи и всякакви авантюристи.

В наши дни 109-метровият плавателен съд е дом на цяла морска екосистема. Върху него живеят корали, а наоколо – костенурки, скатове и акули.


Иля да Кеймада Гранде, Бразилия

Този остров близо до Сао Пауло е обграден със скали и покрит с тропически гори. Може и да звучи като идеално място за екзотична почивка, но всъщност не е.

Това е мястото с най-голяма популация на златни копиеглави змии. Смята се, че там живеят поне 2000 от тези влечуги, поради което мястото се нарича Змийският остров. Освен тях се намират още прилепи, гущери и птици.

Преди години островът е бил част от бразилския континентален шелф. Честите промени в равнището на морската вода са го направили необитаем преди хилядолетия.


Gov.bg

Змиите обаче са адаптират към условията и стават господари на острова. За последно хора там е имало преди стотина година – няколко моряци, пазещи морския фар.

Днес се полагат големи усилия за запазване на биоразнообразието на острова и посещенията там са забранени.

Демилитаризираната корейска зона

След края на войната в Корея преди 70 години е определена демилитаризирана зона близо 260 километра, която разделя северната и южната част. Населявана някога от местни, живеещи в села по протежението ѝ и от военни части, днес тази зона е изоставена. И затова се е превърнала в рай за природата.


Google Arts & Culture

В наши дни тази територия се обитава от около 6000 животински и растителни вида. 38% от защитените видове в Корея живеят именно там. Това включва гущери, видри, елени и риби. През 2019 г. са отворени и няколко турстически пътеки. Но е ясно, че докато мирът между Северна и Южна Корея остава мираж, това място ще е все така необитаемо.

Ал Мадам, ОАЕ

Природата обикновено идва в зелено. Но не е задължително, какъвто е случаят с Ал Мадам.

Това е малко градче в пустинята на около 60 километра от Дубай. През последните години това място се превръща в туристическа атракция.

То се състои от два реда постройки и джамия. Историята му е плод на спекулации. Смята се, че е построено през 70-те години на миналия век с идеята да стане дом за живеещи в района арабски племена. Само двайсетина години по-късно е изоставено вероятно заради бурното развитие на близкия Дубай. Сега сградите се поглъщат от пустинните пясъци.

Фукушима, Япония

Фукушима е мястото на втората най-голяма ядрена катастрофа в историята на света.

През 2011 г. земетресението в близост до бреговете на Япония причини щети на тамошната електроцентрала, а в следващите дни правителството обособи 20-километрова забранена зона в опит да намали последствията от аварията. Повече от 150 хил. души бяха принудени да напуснат домовете си.

Въпреки че са минали над 10 години някои райони още се смятат за опасни и са забранени за живеене.

И макар че масовата представа за местност след ядрена катастрофа е за безлюдно място, проучванията показват друго.

Според Джеймс Бийзли, специалист по горите и преподавател в университета в Джорджия, в района на Фукушима има „невероятно разнообразие от животни“, а популацията на диви свине е станала толкова голяма, че трябва да се контролира.

Другите животни, чиято популация се увеличава, са макаци, миещи мечки и лисици.


Getty Images / Април, 2023 г.: Мъж, държащ бебе, минава покрай изоставена къща, до която цъфти черешово дърво в Томиока, Фукушима, ден след като заповедта за евакуация в района на Йономори е отменена.

Сейнт Килда, Шотландия

На около 60 километра от северозападния бряг на Шотландия се намира най-отдалечената точка от Британските острови – архипелагът Сейнт Килда. Той е съставен от гигантски скали и подводни пещери, а гледката е впечатляваща.

До 30-те години на миналия век тези острови са били обитаеми от хора. В следващите десетилетия обаче всички си тръгват заради трудния достъп до храна, медицински услуги и други, считани за даденост на континента.


Getty Images

Без присъствието на хора Сейнт Килда се превръща в рай за животни и растения. Смята се, че към днешна дата там живеят около 1 млн. морски птици. Островите са резервати със статут от ЮНЕСКО. Те са дом на специален вид мишка и овцете от порода Соей.

Стак Рок Форт, Уелс

Построена през 1850 г. за защита срещу нашествие по море, днес тази крепост има очарованието на капсула на времето от отминала епоха.

Намира се на брега на Прембоукшир и някога е била населена с войници и въоръжена с оръдия. Военно-стратегическото значение на форта намалява след Първата световна война и използването му е прекратено през 1929 г.

В следващите почти сто години крепостта остава в ръцете на природата. Новият ѝ собственик – архитектурната компания Anoniiem - планира да я поддържа във вида ѝ на „жива руина“.

В някогашния форт се срещат поне три вида чайки, често идват тюлени и корморани.