Малко световни събития преследват съвременните ни кошмари с такъв ужас, както ядрените катастрофи.

Въпреки че всичко се случва преди 37 години, катастрофата в Чернобил все още хвърля дълга сянка върху дебата дали ядрената енергия може да бъде безопасна или не.

Заплахата от нова ядрена авария в Европа се засили миналата година, когато руски войници окупираха "зоната на изключване" около Чернобилската централа за повече от пет седмици.

Светът с тревога наблюдава и украинската атомна електроцентрала в Запорожие, която избегна на косъм тежката бомбардировка на руските сили, пише в анализ по повод годишнината от аварията в Чернобил Euronews.

Всички погледи са към Запорожие

В Украйна има 15 атомни електроцентрали, но с днешна дата вниманието на всички е насочено към Запорожие. Въпреки призивите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), световните новини ежедневно съобщават за атаки в региона.

В интервю за Euronews бивш ръководител на МААЕ коментира, че днес населението е изложено на по-голяма опасност, отколкото през 1986 г.

"Ситуацията в някои отношения е по-лоша, тъй като става дума за преднамерена, предизвикана от човека атака. Много трудно е да се защити атомна електроцентрала, ако боеприпасите или ракетите паднат на грешното място", обяснява Оли Хайнонен, научен съветник по въпросите на неразпространението във Фондацията за защита на демокрациите и бивш заместник-генерален директор на МААЕ.

МААЕ: Няма ядрено замърсяване от АЕЦ „Запорожие”. Засега Въпреки тежестта на атаките, ключовото оборудване е останало непокътнато и ядрената безопасност не е под риск

Световната ядрена асоциация, която популяризира ядрената енергетика и представлява компаниите от бранша, обаче е по-оптимистично настроена.

Според директора по комуникациите Джонатан Коб, "това, което се случи през 1986 г., се дължи главно на слабата култура на безопасност в Чернобилската централа". "Не защото са нарушили правилата. Всъщност те не са имали правила, които да спазват.", допълва той и уточнява, че едва след това индустрията и регулаторните органи в сектора "са си взели поука".

Запорожие – най-голямата атомна електроцентрала в Европа беше една от първите цели на Русия след нахлуването в Украйна.

На 4 март миналата година, осем дни след началото на инвазията, руските войски поеха контрола над съоръжението. Въпреки натиска, централата продължи да бъде експлоатирана от украински работници.

След месеци на несигурност, през септември 2022 г. беше спрян последният реактор. Централата навлезе в друга, по-малко чувствителна, но не по-малко опасна фаза на експлоатация.

На 29 март 2023 г. Рафаел Гроси, ръководител на МААЕ, посети Запорожие.

"В действителност ситуацията се влошава", предупреждава Хайнонен. "Ако прочетете доклада на г-н Гроси от миналата седмица, ще видите, че само около една четвърт от персонала по поддръжката присъства в Запорожие .

"Една четвърт не е достатъчна, защото в атомните електроцентрали има система за редовна поддръжка, редовни инспекции и проверки на безопасността от страна на властите. Те не успяват да ги извършат по план, което означава, че централата се влошава с течение на времето. Има недостиг на резервни части и всичко това заедно. Мисля, че се движим в грешна посока. А това може да има печални последици, които са непредсказуеми и могат да доведат до изпускане на радиоактивност.", допълва бившият заместник-генерален директор на МААЕ.

Опашки за йодни таблетки в ЗапорожиеГрадът се намира на по-малко от 60 километра от атомната електроцентрала Запорожие

Според Джонатан Коб обаче, "и двете страни твърдят, че експлоатират централата, така че не може да се очаква, че ще я третират като военна цел". Той признава, че на ситуацията трябва да се гледа със "загриженост", но "самият обект не изглежда да е бил умишлена цел на бомбардировките".

"Това са бомбардировки, които се извършват около централата, и е имало един или два случая, при които снаряд е попаднал в някои части на обекта, а не в самите реактори. Така че, това може да се счита за грешка", заявява той.

"Самите реактори са много здрави. Те имат бетонни стени с дебелина един метър и стоманена облицовка. Смята се, че защитата им е достатъчна за такъв вид случайни въздействия, които не са умишлено насочени.", убеден е Коб.

Какво правим, ако нещо се обърка?

Всеки път, когато призракът на Чернобил се съживи - независимо дали от война или от телевизионна поредица, която е получила одобрението на критиката - хората неудържимо започват да се питат какво ще се случи, ако нещо се обърка.

Като изключим събитията в Украйна, различните държави имат различни виждания за бъдещето на ядрената енергетика.

След аварията във Фукушима през 2011 г. Германия се ангажира да спре изцяло ядрената си мрежа и завърши процеса преди броени дни, но милиони европейци продължават да живеят на близко разстояние от поне една атомна електроцентрала.

Изпускат водата от АЕЦ Фукушима Аварията в АЕЦ Фукушима от 2011 г. беше от седма степен и е най-сериозният ядрен инцидент след Чернобил

Живеещите близо до базата на Кралския военноморски флот в Портсмут, Англия, са инструктирани какво да правят в случай на ядрена авария.

Казано им е, че макар всяка ядрена авария вероятно да е малка и да е ограничена в рамките на базата - и по никакъв начин да не прилича на експлозия на ядрена бомба, все пак могат да бъдат изложени на радиоактивни частици или да имат контакт със замърсени повърхности, храна или питейна вода.

"Основният начин да бъдете в безопасност е да останете вътре със затворени прозорци и врати, защото тогава радиоактивните частици няма да могат да достигнат до вас", съветват местните власти.

"Затворете всички врати и прозорци, за да намалите риска от проникване на замърсяване в сградата. Изключете вентилаторите, вентилационното оборудване или уредите, като котли за централно отопление и газови камини, които вкарват въздух отвън".

Хората се насърчават също да слушат радио или да проверяват онлайн за последните новини, но да се опитат да не използват мобилни телефони, в случай че всички обаждания претоварят мрежата.

Във Франция в правителствените инструкции за готовност за ядрена авария е отбелязано, че те се класират по скала от 1 до 7, като 7 е равно на Чернобил.

В страната има 56 атомни електроцентрали и в случай на авария правителството съветва хората да подготвят комплект за спешни случаи, съдържащ копия на важни документи и всички лекарства, както и дрехи, храна и вода.

На хората се препоръчва да се подслонят на закрито - със затворени прозорци - и да вземат йодни таблетки, за да противодействат на евентуално радиационно отравяне.

Ядрена енергетика в ЕС: Каква е позицията на страните членки? В ЕС тя е призната за съответстваща на концепцията за устойчиво развитие, а ядрената енергия – за „зелена“

Междувременно в Испания, където 7 атомни електроцентрали произвеждат около 20% от енергията, правителството е изготвило съвети на дузина езици в случай на извънредна ситуация.

"Най-добрият начин да останете в безопасност при всяка радиационна авария е да се приберет вътре и да не излизате. Очаквайте инструкциите на службите за реагиране", съветват испанските власти.

В Швеция, където има 6 реактора в 3 атомни електроцентрали, властите са изготвили съвети, в които се казва, че "готовността означава да сте подготвени за неочакваното... и да можете да сведете до минимум последиците от авария".

В указанията се казва да се спазва достатъчно разстояние от източника на радиация и да се предпазвате от източника на радиация, например като намерите подслон на закрито.

За щастие е доста малко вероятно европейците да бъдат изложени на радиация след авария в електроцентрала - макар че не е напълно невъзможно.

Учени от Института по биотехнологии в Женева разглеждат подробно щетите, които биха могли да възникнат в резултат на авария в една от петте швейцарски атомни електроцентрали, сред които е и най-старият все още работещ реактор в света - Benzau I.

Според техните изводи авария в швейцарската АЕЦ би могла да засегне 16-24 милиона европейци в зависимост от метеорологичните условия, а хиляди смъртни случаи, свързани с радиация, биха могли да се случат извън границите на Швейцария.

Може ли ужасът да се повтори

Това, което направи експлозията в Чернобил през 1986 г. толкова катастрофална, е комбинацията от лош проект, недобри практики за безопасност, неправилно управляван тест и объркване на информацията след събитието.

Повечето от тези фактори не са налице, когато става въпрос за съвременния сектор на ядрената енергетика в Европа, отбелязва Euronews.

Нов донорски пакет от 1,1 млн. евро за ЧернобилМеждународната общност договори донорски пакет от 1,1 млн. евро за подобряване на противопожарната безопасност в забранената зона на Чернобилската атомна централа

Днешните модерни реактори са изградени със защитни съдове и обикновено не представляват същата степен на риск, се казва още в материала по темата. Въпреки това, някои държави все още се тревожат за заплахата от ядрено замърсяване и как да се справят с нея.

Най-старият британски реактор, вече изведеният от експлоатация Селафийлд, е болна тема от десетилетия: пожар през 1957 г. изпрати радиоактивни частици във въздуха, които бяха засечени в Скандинавия и Германия; отпадъците бяха изхвърлени и изхвърлени по невнимание в Ирландско море неведнъж.

Днес невероятно сложната операция по почистването, която продължава да се извършва на обекта, струва на британската държава до 2,25 милиарда евро годишно и крие значителни рискове от изхвърляне на нови радиоактивни отпадъци в морската вода, с които Ирландия, Исландия и Северозападна Европа като цяло ще трябва да се справят.

Ще преживее ли ядрената енергетика своя ренесанс?В много региони по света цените на енергията растат, подклаждайки инфлацията и влошавайки енергийната бедност

Засега цялостната тенденция в ядрената енергетика в Европа е неясна, но секторът не си отива, обобщава Euronews.

При спряно извеждане от експлоатация на различни места, страни като Финландия включват нови реактори, за да запълнят енергийната празнина, оставена от енергийната политика на Русия.

А това означава, че гражданите им ще трябва да продължат да живеят с атомните реактори, проектирани да работят половин век или повече.