ЕЦБ се фокусира върху баланса, докато пазарите очакват намалени лихви
Тази седмица се провежда заседание на Европейската централна банка, което инвеститорите следят отблизо, за да разберат кога институцията ще започне да намалява лихвените проценти.
Да се обявява победа в битката с инфлацията е твърде рано, но при положение че тя е на двугодишно дъно, това със сигурност дава възможност на Управителния съвет на ЕЦБ да се съсредоточи върху друг важен въпрос - гигантския си баланс, пише в анализ CNBC.
"След като достигна платото на лихвените си проценти при 4% лихва по депозитите, ЕЦБ вече може да свива баланса си с по-бързи темпове, без да рискува твърде голямо раздуване на доходността", смята Холгер Шмидинг от Berenberg. "Въпреки това, пазарите вероятно ще трябва да коригират някои от прекалено оптимистичните си очаквания за намаляване на лихвите, след като ЕЦБ се произнесе този четвъртък.", допълва той.
Лавинен срив на инфлацията
Инфлацията се понижи до 2,4% през ноември, а базисната също тръгна надолу. Тъй като спадът е по-бърз от очакваното, инвеститорите увеличиха залозите си за намаляване на лихвените проценти догодина, особено след като един от по-ястребово настроените членове на управителния съвет, Изабел Шнабел, нарече забавянето на цените на потреблението "забележително" и "приятна изненада", според стенограма на интервю за Reuters от 1 декември.
Понастоящем пазарите оценяват намаляването на лихвените проценти догодина на 150 базисни пункта.
Основният лихвен процент по депозитите на банката е на рекордно високо ниво от 4% след 10 последователни повишения, които започнаха през юли 2022 г. и върнаха лихвите на положителна територия за първи път от 2011 г. насам.
"Рискът сега е от по-ранни и по-големи намаления, както и ЕЦБ, която е по-способна да се откъсне от Фед", смята Марк Уол, наблюдател на ЕЦБ в Deutsche Bank.
"Очакваме ЕЦБ да запази насоките, че поддържането на рестриктивни лихвени проценти достатъчно дълго време ще доведе до своевременно връщане на инфлацията към целта.", допълва той.
Край на реинвестирането в кризисни активи?
В перспектива, през март ще бъде публикуван нов кръг от прогнози на експертите за инфлацията и икономическия растеж, което ще даде на Централната банка повече данни и евентуално възможност за намаляване на лихвените проценти.
Но тази седмица основната промяна в политиката при приключването на заседанието на ЕЦБ утре (14 декември) може да дойде под формата на промяна в насоките за бъдещи действия - по-конкретно кога ще прекрати реинвестициите по програмата си PEPP.
PEPP, или Програмата за закупуване на активи в условията на пандемия, е гъвкава програма за закупуване на облигации, въведена по време кризата с коронавируса.
В общи линии, тя е конструирана така, че да бъде преодоляна пандемията от коронавирус и свързаната с нея несигурност кога и къде ще настъпят най-тежки последици.
Посредством нея успешно бяха стабилизирани финансовите пазари и беше предотвратен рискът сътресението от пролетта на 2020 г. да се превърне в пълна финансова криза с още по-сериозни последици за европейците.
Досега ЕЦБ реинвестира всички ценни книжа с настъпил падеж, които получава от портфейла по PEPP, но това съвсем скоро може да се промени.
"Посочихме, че ще продължим да реинвестираме поне до 2024 г.", заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард пред депутатите от Европейския парламент на 27 ноември.
"Това е въпрос, който вероятно ще влезе за обсъждане и разглеждане в рамките на Управителния съвет в недалечно бъдеще и вероятно ще преразгледаме това предложение.", допълни тя.
Капиталовите буфери са осигурени
На този фон, капиталовите буфери, които представляват резервните парични запаси на банките, са добре осигурени в Европейския съюз.
Според изчисления на Bloomberg спешните фондове, натрупани от десетте най-големи банки в блока, са със 141,8 млрд. евро над минималните нива, изисквани от регулаторите. За сравнение, през миналата година превишението беше 146,5 млрд. евро, отбелязва Euronews.
Банките в еврозоната да не освобождават капиталовите буфери, препоръчва ЕЦБОсвобождаващите се капиталови буфери следва да се запазят, за да гарантират, че са на разположение в случай на влошаване на условията в банковия сектор
В доклад на Eвропейската банкова асоциация се посочва, че: "Резервът на банките над изискванията остава на комфортни нива." Капиталовите буфери бяха въведени след финансовата криза от 2008 г., за да се гарантира по-силна глобална банкова система, а едно от изискванията е банките да имат минимално съотношение CET1. Коефициентът на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) показва колко основен капитал има банката спрямо нейните рисково претеглени активи, а съгласно регламента, известен като Базелски споразумения, банките са задължени да имат коефициент CET1 от поне 6%. Това гарантира, че те могат да бъдат достатъчно подготвени за финансови сътресения. "През юни 2023 г. капиталовите съотношения на банковия сектор в ЕС достигат нови исторически върхове, тъй като банките отчитат средно съотношение CET1 от 16,0%", се казва в новия доклад на асоциацията.
Как различните европейски държави облагат печалбите на банкитеКратък преглед на състоянието на допълнителните данъци и специфичните за банките налози в Европа През 2022 г. изплащането на дивиденти и обратното изкупуване на акции достигнаха рекордни нива, като банките разпределиха почти 63 млрд. евро на акционерите. Това е повече от прогнозираната в началото на 2022 г. стойност от 48 млрд. евро. Големите изплащания на акционерите бяха отчасти възможни през 2022 г. благодарение на високите лихвени проценти, които позволиха на банките да получат големи печалби от заеми, но сега може да се проявят трайните ефекти от повишените лихвени проценти. Поради големите разходи по заемите кредитирането продължава да се забавя, а това може да се отрази на рентабилността в бъдеще, допълва Euronews. .