Китайските милионери страдат и това е проблем за Уолстрийт
В продължение на години много банки, сред които Citigroup, JPMorgan и UBS, се конкурират усилено, за да привлекат гигантския контингент от богати хора в Китай.
Те наемат хиляди мениджъри за връзки с клиенти с езикови умения и културни познания, за да спечелят доверието на богатата класа в континенталната част на страната, като им помагат да купуват акции в Хонконг, недвижими имоти в САЩ и скъпи картини от европейски колекции.
Има и бонус - богатите инвеститори в Китай имат репутацията на хора, които поемат рискове, включително използвайки маржин заеми за закупуване на акции и влагайки милиони в „junk” облигации, продавани от китайски компании. Това дава на банките допълнителен източник на потенциални печалби, тъй като частните кредитори получават такси, когато клиентите им търгуват с акции, облигации или други активи.
Но тригодишните спадове на фондовите пазари в континентален Китай и Хонконг, вълната от фалити на облигации в сектора на недвижимите имоти и слабите резултати на китайската икономика нанесоха огромен удар върху бизнес модела на тези банки, пише в свой анализ Wall Street Journal.
„Богатите китайски инвеститори все повече избягват рисковите активи, като вместо това насочват парите си към депозитни сметки или други сигурни инвестиции. Някои от тях преди смятаха очакваната възвръщаемост от 15-20% за посредствена, както и че предложенията за възвръщаемост от 5% може дори да не си заслужават времето“, казва Кен Пенг, ръководител на инвестиционната стратегия за Азия в Citi Wealth. "Това се промени драстично".
По думите му много богати китайски инвеститори са смятали също така, че комбинация от китайски акции и китайски „junk“ облигации е диверсифициран портфейл, но с времето стават все по-склонни да приемат по-балансиран портфейл със среден риск.
Рязкото покачване на лихвените проценти в САЩ през последните две години е още едно главоболие за частните банки, тъй като означава, че китайските богаташи вече могат да получат атрактивна възвръщаемост, като същевременно поемат много малък риск. Китайски мениджър, който има сметка в частна банка в САЩ, заявява пред WSJ, че е прехвърлил парите си в срочни депозити, които могат да му донесат до 7% годишна лихва, добавяйки, че е блокирал финансовия си мениджър в приложението за социални медии WeChat, след като той му е изпращал съобщения твърде често, като постоянно го е молел да вложи още пари в сметката си.
Затова и някои частни банки са станали по-гъвкави по отношение на това колко пари трябва да отделят клиентите им, за да си открият сметки. Доскоро JPMorgan например се насочва предимно към клиенти с поне 25 млн. долара ликвидни активи като акции, облигации или пари в брой. Според запознати хонконгското подразделение на американската банка неотдавна е понижило летвата до 10 млн. долара.
Двигателят на растежа спира
Китайската икономика се задъхва тази година, страдайки от продължилото години наред забавяне на пазара на недвижими имоти, спад в производствената дейност и намаляване на износа. Потребителските цени се понижават вече два поредни месеца, което е пореден признак за икономическа слабост.
През последните няколко години нетното състояние на някои богати китайци рязко спада заради кризата на пазара на недвижими имоти и двугодишните репресии срещу китайските интернет компании, които засегнаха оценките им на фондовия пазар. А в годините назад частните банки печелят много от ръководителите на тези технологични и имотни компании.
Десетилетният възход на китайската икономика създава огромни възможности за банките, които обслужват богатите. Миналата година в Китай е имало повече от 47 000 свръхбогати хора (такива с нетно състояние над 30 млн. долара) по данни на изследователската компания Altrata. Това е повече от всяка друга страна, освен САЩ.
През миналата година обаче броят на свръхбогатите хора в Китай е намалял с около 7%, което не е изненадващо - продължителното въздействие на пандемията навреди на световната икономика и доведе до повсеместен спад на фондовите пазари. Но тази година пазарите в други страни се възстановяват, докато китайският бенчмарк индекс CSI 300 е спаднал с 14% от началото на годината, а хонконгският индекс Hang Seng, който включва акциите на много китайски компании, се е понижил с 15%.
Пазарът на китайски небанкови облигации на практика се срива, след като гигантски строителни предприемачи, сред които China Evergrande, Country Garden Holdings и Sunac China, не изпълняват задълженията си по своите облигации.
"Използването на ливъридж в портфейлите на клиентите намаля драстично", казва Джесика Кутрера, президент на независимия консултант по благосъстоянието Leo Wealth, визирайки практиката инвеститорите да заемат пари от своите банки, за да търгуват. Според нея това се дължи на по-високите разходи по заемите и на факта, че банките изискват от инвеститорите да предоставят повече обезпечения, когато цените на акциите падат.
В миналото е нормално клиентите на частни банки в Азия да заемат между 50 и 60% повече от активите си, посочва още тя, което дава бонус на банките, тъй като те печелеха пари и от заема, и от таксите за търговия.
Едновременно с това много от заможните китайски инвеститори отдавна имат така нареченото от банкерите "домашно пристрастие" - предпочитат ценни книжа от континентален Китай и Хонконг или от предприятия, които са им по-познати. Това засилва въздействието на неотдавнашния спад на цените на китайските активи върху техните инвестиционни портфейли.
"Много китайски клиенти и успешни предприемачи бяха доста концентрирани върху някои активи, някои сектори, понякога с висок ливъридж", казва Арно Телие, ръководител на отдела за Азия в BNP Paribas Wealth Management.
Преди три години неговата банка съветва клиентите си да се диверсифицират от сектора на недвижимите имоти в Китай и започва да намалява сумата, която би отпуснала срещу тези инвестиции. В резултат на това някои от клиентите ѝ прехвърлят свързаните с тях ценни книжа в други банки.
Впоследствие китайският пазар на недвижими имоти влиза в дългогодишен спад, а водещи строителни предприемачи, включително China Evergrande Group, спират да изпълняват задълженията си по облигации за милиарди долари.
Парите в брой са цар
Според Доклада за частното богатство в Китай за 2023 г., изготвен от China Merchants Bank и Bain & Company, днес 28% от вътрешните инвестиции са в парични продукти. В периода 2020-2022 г. процентът, който богатите китайци държат в парични средства и депозити, е нараснал с най-високия си темп от пет години насам, става ясно още от проучването.
Някои от тях избират златото. На конференция миналия месец Ейми Ло, председател на глобалното управление на благосъстоянието в Азия в UBS, заявява, че швейцарската банка е създала златни трезори на различни места по искане на клиенти, които се стремят да хеджират геополитическите рискове. Според запознати с въпроса обаче това не е голям източник на приходи за банките.
В предишни години компаниите от Уолстрийт често печелят нови клиенти в подразделенията си за инвестиционно банкиране. След като помагат на много китайски компании да станат публични в Хонконг или САЩ, те преминават към подпомагане на ръководителите им да увеличат личното си богатство. Това е удобна стратегия, тъй като с листването на компаниите си в Хонконг тези ръководители преместват законно част от активите си извън континентален Китай.
Но този източник на нов бизнес до голяма степен е изключен за момента след резкия спад на първичните публични предлагания в Хонконг през тази година. По данни на Dealogic новите листвания на китайски компании са набрали едва 5 млрд. долара в Хонконг през тази година, което е с 56% по-малко от същия период на миналата година.
Частните банкери смятат, че в Китай все още има големи възможности. През следващото десетилетие или две ще има трилиони долари богатство, което ще се предава от първото поколение на второто, което изисква много планиране, казва Джаки Мау, ръководител на глобалното частно банкиране в HSBC за Китай, и акцентира:
„Докато много европейски и американски семейства предават богатството си от поколение на поколение, повече от две трети от китайските богаташи са предприемачи, които сами са създали и увеличили богатството си“.
Но от това не става по-лесно за банките, след като много от тях напоследък затягат изискванията си за проверка на източника на богатството на клиентите си, което е резултат от нарастващите опасения за пране на пари. Това ограничава възможностите им да добавят нови китайски клиенти.