В „тиха депресия“ ли са САЩ? Икономисти отговарят на вайръл теория в TikTok
Една от най-новите вайръл тенденции в TikTok се нарича "тиха депресия".
Понятието има за цел да обясни как ключови разходи като тези за жилище, транспорт и храна съставляват все по-голяма част от заплатата на средностатистическия американец.
Според някои потребители на платформата днес е по-трудно да се справиш с живота, отколкото през най-лошия икономически период в историята на страната – дните на Голямата депресия, обяснява CNBC.
Но икономистите категорично не са съгласни с това.
"Всяко схващане от TikTok, че животът през 1923 г. е бил по-добър, отколкото е сега, се разминава с реалността", казва професорът по икономика от Колумбийското бизнес училище Брет Хаус.
В сравнение с преди 100 години "днес продължителността на живота е много по-голяма, качеството е много по-добро, възможностите за реализация на потенциала са много по-големи, правата на човека се спазват в по-голяма степен, а достъпът до информация и образование е широко разширен", допълва той.
Дори когато се разглеждат само цифрите, страната продължава да се разширява след пандемията, заобикаляйки предишните прогнози за рецесия.
Официално, Националното бюро за икономически изследвания определя рецесията като "значителен спад в икономическата активност, който се разпростира в цялата икономика и продължава повече от няколко месеца".
През миналия век е имало повече от дузина рецесии, като някои са продължили до година и половина.
Това едва ли е депресия
Единствената депресия, която САЩ някога са преживявали в индустриалните времена, е продължила едно десетилетие - от срива на фондовата борса през 1929 г. до 1939 г., когато страната се мобилизира за Втората световна война.
Депресията е "нещо съвсем различно", казва пред CNBC Сюзън Хаусман, директор по изследванията в Института за заетостта "У.Е. Ъпджон". "Не сме виждали нещо подобно от 80-90 години".
Всъщност последният тримесечен доклад за Брутния вътрешен продукт, който проследява цялостното състояние на икономиката, сочи нарастване с повече от очакваното, а усилията на Федералния резерв да намали инфлацията досега са успешни, което е рядко срещано постижение в икономическата история.
В последните си икономически прогнози Централната банка сигнализира, че ще намали лихвените проценти през 2024 г., дори и при продължаващ растеж на икономиката, което би било търсения път към "меко приземяване", при което инфлацията се връща към целта на Фед от 2%, без да предизвиква значително нарастване на безработицата.
"Със сигурност икономиката се забавя, а пазарът на труда се охлажда, но не сме в депресия", казва Сунг Уон Сон, професор по финанси и икономика и главен икономист в SS Economics.
По последни данни на Министерството на труда на САЩ през ноември безработицата е спаднала до 3,7%, а съотношението между свободните места и наличните работници е 1,3 към 1 – далеч от 25% безработица през 30-те години на миналия век. "Сега заплатите се увеличават по-бързо от инфлацията, което повишава покупателната способност. Това едва ли е депресия.", смята професорът.
Засегнати са повече бедните, отколкото богатите
Независимо от икономическото състояние на страната обаче, много американци се борят с високите цени на ежедневните стоки, а повечето са изчерпали спестяванията си и сега разчитат на кредитни карти, за да свържат двата края.
Семействата с по-ниски доходи са силно засегнати, казва Томас Филипсън, професор по публични политики в Чикагския университет и бивш и.д. председател на Съвета на икономическите съветници към Белия дом.
Фед ще действа „внимателно“ в новата политика за лихвените проценти
Най-нископлатените работници изразходват по-голяма част от доходите си за стоки от първа необходимост като храна, наем и гориво – категории, които също отбелязват по-високи от средните инфлационни скокове.
"По отношение на загубените реални доходи, инфлацията е засегнала повече бедните, отколкото богатите, тъй като е била относително по-висока за категориите с по-голям дял от бюджетите на домакинствата", казва Филипсън.
Жилищният пазар натежава върху настроенията
Жилищният пазар натежава върху мнението на много американци за това как се справя страната като цяло, независимо какво казват другите данни.
От началото на годината досега цените на жилищата са се повишили с 6,1%, което е много повече от средното увеличение за цялата календарна година през последните 35 години, според индекса S&P CoreLogic Case-Shiller.
Лихвите по ипотечните кредити се понижиха, но все още са над 7%, а предлагането на жилища за продажба остава много слабо.
Това обяснява защо американците се чувстват толкова зле по отношение на собственото си финансово състояние, дори когато страната е в добро състояние, допълва Хаус.
"Тъй като притежаването на жилище е най-голямото инвестиционно решение, което повечето хора вземат през живота си, пазарът на недвижими имоти вероятно потиска чувствата на американците относно икономиката на САЩ.", допълва професорът.