Защо германската икономика страда - и може ли правителството да я излекува?
Железопътният персонал, шофьорите на камиони и фермерите са сред тези, които заплашват да стачкуват в Германия от понеделник в рамките на общонационални протести, свързани с различни оплаквания - от заплащане и условия на труд до намаляване на селскостопанските субсидии и по-високи пътни такси.
Дългогодишният двигател на Европа се бори с мощна комбинация от краткосрочни и по-дълбоки структурни проблеми, които - наред с разделеното и привидно неефективно правителство - накараха някои икономисти да наричат страната "болният човек на Европа", пише в анализ на The Guardian.
Защо икономиката на Германия страда?
Мащабните трудови реформи в края на 90-те години на миналия век, последвани от нарастващото търсене в Китай и развиващите се пазари, допринесоха за създаването на милиони работни места и стимулираха силния икономически растеж в Германия в продължение на повече от две десетилетия.
Сега обаче прочутият модел на държавата изглежда се разклаща. Международният валутен фонд прогнозира, че през 2023 г. Германия ще бъде единствената икономика от Г-7, която ще се свие.
Търсенето на стоките, които германският експортен сектор основно произвежда - машини, автомобили, инструменти, химикали - е колебливо в зависимост от състоянието на глобалната икономика като цяло.
Но настоящият спад разкри и по-дългосрочни проблеми, засягащи финансовата ефективност на страната. Икономистите посочват бързото застаряване на населението, липсата на нови големи инвестиции в инфраструктурата и високите ставки на корпоративния данък.
Очаква се през 2024 г. производството да намалее с 0,5%. В по-дългосрочен план заплахите включват китайската конкуренция на пазара за електромобили и разходите за постигане на нулева нетна консумация, които са по-високи в Германия поради огромната ѝ енергоемка индустриална база и отхвърлянето на ядрената енергия.
Може ли държавата да се справи с тази задача?
Преминаването през бързи икономически, социални и геополитически промени обикновено изисква откритост, адаптивност и бързо вземане на решения от страна на държавните институции – неща, които не са характерни за германската бюрокрация, отбелязва The Guardian.
Цифровизацията изостава в сравнение с останалата част на Европа. Германия все още разчита до голяма степен на парите в брой, които представляват около 40% от плащанията в пунктовете за продажба през миналата година срещу 8% в Швеция.
Ръководителят на германската асоциация на цифровите индустрии Bitkom нарече страната "провалена държава" по отношение на дигиталните правителствени услуги. Издаването на разрешителни за строеж, лицензи за работа и регистрация на дружества отнема много повече време от средното за ЕС.
Всичко това оказва структурно въздействие върху производителността, както и върху администрацията, която често е критикувана като прекалено бавна, ненужно предпазлива и нуждаеща се от мащабна реформа.
Какво прави правителството по този въпрос?
Данни сочат, че 82% от германските гласоподаватели са недоволни от работата на изпадналата в затруднение и разделена коалиция на Олаф Шолц.
Коалицията наследи много от настоящите проблеми на страната и обеща мащабни реформи, за да ги реши - но Covid, подкрепата за Украйна и енергийната криза поставиха под огромно напрежение обещанието за модернизация, без да се ощетяват отделни сектори.
Правителството, което вече е широко смятано за неефективно, получи допълнителен удар в края на миналата година, когато конституционният съд постанови, че бюджетът му за 2024 г. нарушава фискалните правила, залегнали в конституцията, предизвиквайки бюджетна криза в размер на няколко милиарда евро, коментира The Guardian.
Решението означаваше, че правителството не е в състояние да пренасочи 60 млрд. евро от фонда за извънредни ситуации свързани с пандемията, към плана за климата и трансформацията (KTF), предназначен за стимулиране на екологичния преход.
На фона на поредица от загуби в държавни избори, спадаща популярност и възхода на AfD, всяка партия изглежда все по-решена да се разграничи ясно от останалите, което прави постигането на съгласие по ключови икономически политики още по-трудно.