След като Русия нахлу в Украйна през 2022 г., изглеждаше сигурно, че нейната икономика ще пострада, тъй като коалицията от съюзници на Украйна, водена от САЩ, наложи безпрецедентна програма от санкции.

Много политически фигури, включително министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и пратеникът на ЕС по санкциите Дейвид О'Съливан, прогнозираха, че те ще принудят руския президент Владимир Путин да избира между войната и изпитващата затруднения икономика.

Москва не се подчини на тези прогнози, пише в анализ за Foreign Affairs Александра Прокопенко, стипендиант в Руския евразийския център „Карнеги“, базиран в Берлин, и изследовател в Центъра за източноевропейски и международни проучвания.

Благодарение на рекордните държавни разходи през 2023 г. руската икономика ще расте по-бързо от световната.

Докато Международният валутен фонд прогнозира, че световната ще нарасне с 3%, руското правителство обяви, че очаква ръст на местно ниво с 3,5%. Когато се появят точните данни, вероятно ще се окаже, че икономическият растеж на Русия през 2023 г. е надхвърлил трите процента.

Вместо да сигнализират за икономическо здраве обаче, тези цифри са симптом на прегряване, пише Прокопенко, добавяйки, че Путин е изправен пред невъзможна трилема:

Той трябва да финансира продължаващата си война срещу Украйна, да поддържа жизнения стандарт на населението и да запази макроикономическата стабилност.

Постигането на първата и втората цел ще изисква по-големи разходи, което ще подхрани инфлацията и по този начин ще попречи на постигането на третото предизвикателство, смята Прокопенко.

2024: Сблъсък между много съперничещи си разкази Събитията от последните години създават неудобна среда за множество сектори - от банките до енергетиката

Високите приходи от петрол и газ, умелото финансово управление на руските власти и слабото прилагане на западните ограничения имат своята роля за икономическия растеж на Русия, но те прикриват нарастващите дисбаланси в икономиката.

Според Прокопенко, преди изборите Путин едва ли ще спомене, че над една трета от растежа на Русия се дължи на войната, а свързаните с отбраната индустрии процъфтяват с двуцифрени темпове на растеж.

Гражданската промишленост, която също участва в производството на продукти за фронта - като обувки, облекло и лекарства – изостава, посочва тя и добавя:
„Светлият икономически пейзаж на Русия през 2023 г. крие опасни компромиси, направени в преследване на краткосрочни печалби.“

Дори ако финансовото ръководство на Москва успее да охлади икономиката до края на 2024 г., големите проблеми, причинени от войната, са неизбежни. Сред тях са недоволството от недостатъчно финансираното обществено здравеопазване, както и нарастващият недостиг на инструменти и оборудване поради затягането на режима на санкции. Бъдещите поколения ще платят висока цена за сегашното състояние на нещата, въпреки че засега това е последното нещо, за което Кремъл мисли, коментира още Прокопенко.

Тлеещите конфликти, които могат да избухнат през 2024Докато светът гледа към Украйна и Газа, много потенциално катастрофални сблъсъци остават под радара

Как войната промени руската икономика

Москва трябваше да коригира политиката си, за да финансира въоръжения си конфликт срещу Киев, поддържането на военния си апарат и полицейските си сили, както и интегрирането на териториите, които анексира от Украйна. Тези приоритети наложиха поемането на значителни разходи, които в своята съвкупност застрашават икономическата стабилност на Русия, посочва експертът.

През 2024 г. Кремъл ще похарчи 6% от БВП (повече от 8%, когато се комбинират с разходите за национална сигурност) за войната. Това е повече от 3,8% от БВП, които САЩ харчат по време на войната в Ирак, въпреки че не достига огромните суми, които Съветският съюз отдели през годините на стагнация и нахлуването си в Афганистан (18% от БВП).

За първи път в постсъветската история на Русия военните разходи дори засенчват социалните, които в момента са по-малко от 5% от БВП. Този завой към милитаризирана икономика застрашава социалните нужди, както и тези, свързани с развитието, пише Прокопенко.

Четирите анексирани региона на Украйна вече са получили еквивалента на 18 млрд. долара, а през 2024 г. се очаква почти 5 млрд. долара да бъдат прехвърлени от федералния бюджет към регионалните.

Нито един друг регион в Русия не получава такова ниво на инвестиции, което само увеличава междурегионалното неравенство.
Вместо да възстановява разрушените жилища в Русия, Кремъл предпочита да харчи пари за строеж на къщи и пътища в анексираните територии, за да замени тези, които руските войски са разрушили по време на бруталното си нахлуване, посочва още Прокопенко.

Военният сектор получава непропорционално високи държавни разходи, а също така изсмуква кадри от цивилната работна сила, което води до необичайно ниското равнище на безработица от 2,9%. Преди войната нивото е било около 4-5%, допълва тя.

Най-много в историята: Изборите, които преначертават света през 2024Потенциалните правителствени промени могат решително да наклонят геополитическия баланс

Междувременно жизненият стандарт в цяла Русия се е повишил, а процентът на руснаците, живеещи под прага на бедността, е спаднал до 9,8%, което е най-ниското ниво от 1992 г. насам. Естествено, съществуват регионални различия, като в районите, които са изпратили значителен брой мъже да се бият в Украйна - включително Алтайския край, Бурятия, Чечения и Дагестан - се наблюдава най-бърз ръст на доходите. Може да се очаква, че това относително нарастване на благосъстоянието ще продължи, тъй като Москва изплаща средства на семействата на загиналите и ранените.

Кремъл желае да поддържа илюзията за нормалност и дори за нарастващо благосъстояние на своите граждани. Изкривяванията на пазара на труда водят до повишаване на заплатите във военната промишленост, както и в гражданското производство, поради необходимостта да се конкурират за привличане на работници от добре платените военни заводи, отбелязва Прокопенко.

Междувременно Москва плаща високо на войниците, мобилизирани да се бият в Украйна, които стимулират потреблението. Правителството също така отпуска субсидирани ипотечни кредити, които за момента предпазват семействата от икономическата реалност.

Икономическите проблеми на Путин преди изборите: Много, но преодолими С възстановяването на приходите от петрол, основното вътрешно предизвикателство пред Путин остава справянето с острия недостиг на работна ръка

Нещата рядко са такива, каквито изглеждат

Взаимодействието между военните разходи, недостига на работна ръка и повишаването на заплатите създава илюзия за просперитет, която едва ли ще продължи дълго, коментира Прокопенко.

Възможностите на Москва да се справи с нарастващия недостиг на работна ръка са неприятни. Тя може да въведе денонощно производство, да насърчи наемането на жени и тийнейджъри в традиционно доминирани от мъже професии или да се опита да намери повече мигранти, които да запълнят нарастващия брой свободни места. Тези предложени промени обаче само ще влошат положението.

Заради недостига на работна ръка руските компании вече са принудени да плащат по-високи заплати на останалите си служители или да превличат нови такива за повече пари от конкуренти или други сектори. През 2023 г. заплатите са се увеличили повече от средното за страната в Нижегородска, Новосибирска, Самарска, Свердловска и Тулска област, където са базирани голям брой отбранителни компании. Вследствие на това работната сила в други региони и в гражданското производство е изместена от кадри, търсещи високи заплати, което изостря недостига на работна ръка в невоенното производство.

Военната икономика на Русия води и до промени в състава на руската средна класа, включваща традиционно образовани експерти, бизнесмени и IT специалисти. Все по-често обаче руснаците от средната класа стават войници и полицаи, а оттам и зависими от държавата. Тази промяна се дължи на военната мобилизация и разширяването на дейността на правоприлагащите органи, особено на Федералната служба за сигурност.

Според Александра Прокопенко това крие икономически рискове, тъй като задължава правителството да продължи да извършва скъпи плащания на тези групи, дори когато е изправено пред бюджетни предизвикателства. Тези плащания са икономическа бомба със закъснител: високите заплати са изключително трудни за намаляване, а това за основния стълб на управлението на Путин - армията и силите за сигурност - не е опция.

Увеличаването на заплатите и държавните плащания стимулира потреблението в Русия. Продажбите на дребно, в частност, са нараснали с 10,5% през ноември 2023 г. въпреки инфлацията. Директивата на Путин за осигуряване на наличност на потребителски стоки е довело до по-голям внос на тези стоки, обезкуражавайки вътрешното производство, пише още Прокопенко.

Българското недоглеждане и как ЕС не успя да спре руските петролни печалбиРуският петрол идва в ЕС над законово допустимата цена

Проблеми у дома

Само една стабилна икономика, която дава приоритет на поддържането на предвидими макроикономически условия, може надеждно да финансира войната в Русия и да поддържа плащанията към населението на сегашните нива. Нарастващите разходи за инвазията и субсидираните заеми за населението и бизнеса подкопават тази стабилност. Москва е особено активна в отпускането на тези заеми и към 1 ноември 2023 г. общата им стойност е над 130 млрд. долара. Това е приблизително 14% от кредитния портфейл в руската банкова система и 7% от БВП. Секторът на ипотечното кредитиране е особено отговорен, тъй като в момента той се движи от програми за облекчени кредити, които съставляват 70% от новите ипотечни заеми.

Руснаците стават неустойчиво зависими от плащания, свързани с войната, коментира Александра Прокопенко.

Тя допълва, че правителството отказва да ограничи субсидираните ипотечни кредити заради мощното лоби на строителните предприемачи.

Аргументите на централната банка, че тези заеми създават допълнителен инфлационен натиск, затвърждават неравенството и изкривяват цените на имотите, бяха пренебрегнати от Кремъл. Тези субсидирани кредити се плащат от всички категории доходи, което означава, че данъкоплатците от работническата класа субсидират ипотеките на средната класа. Повече от 60% от заемите се отпускат на хора, които ще изразходват над половината от доходите си за погасяването им. Все по-често достъп до програмите за заеми имат получателите на плащания, свързани с войната. Ако войната приключи, за тях ще стане изключително трудно да обслужват кредитите си, особено в условията на нарастващи цени.

Рекордни приходи от петрол в Русия на фона на глобалните ограниченияОфициалните оценки сочат, че брутният вътрешен продукт на Русия е нараснал с 5,5% през третото тримесечие спрямо година по-рано

Международните санкции имаха неочаквания и благоприятен ефект да изолират Русия от външни сътресения, като я откъснаха от глобалните финансови пазари. Но поради войната и разпадането на отношенията със Запада Москва се оказва по-зависима от петрола от всякога.

Руското правителство работи с предположението, че през 2024 г. ще получи почти 119 млрд. долара (6,4% от БВП) приходи от нефт и газ, което би възлизало на повече от една трета от общите постъпления в хазната. Бюджетът на Москва за 2024 г. също така предполага както средна цена на руския петрол от около 70 долара за барел, така и че западните държави няма да успеят да ограничат приходите на Кремъл от горива. Тези предположения правят Русия уязвима от колебанията в цените на петрола, както и от усилията на западните държави да ограничат износа ѝ.

Какво означава сривът на рублата за руската икономика по време на война?Значително по-слабият приток на чуждестранна валута заради спада на износа е ключов фактор за поевтиняването на рублата

Инфлацията също бързо се превръща в проблем

Инфлацията в страната вече надхвърли 7%, което принуди Банката на Русия да поддържа лихвени проценти на ниво от 16%.
Въпреки тези високи стойности, предприятията и домакинствата продължават да вземат заеми, което води до нарастващи инфлационни очаквания. Това означава, че основният лихвен процент скоро няма да се върне до едноцифрено число – и кара индустриални гиганти като АвтоВАЗ и Руските железници да търсят субсидии, за да обслужват корпоративния си дълг.

Главният изпълнителен директор на руската енергийна компания "Роснефт" Игор Сечин отиде по-далеч, като призова Путин да влияе върху решенията на независимата централна банка. Той не го е направил. Въпреки атаките от страна на олигарсите, правителството и дори икономическия съветник на Путин Максим Орешкин, както и управителят на централната банка Елвира Набиулина запазиха своята независимост при вземането на решения за паричната политика. За Кремъл високите лихвени проценти представляват имиджов проблем, който подкопава разказа на Путин, че руската икономика е стабилна.

10-те най-губещи валути на 2023 годинаНа десето място е руската рубла, която е загубила 19,12 процента от стойността си спрямо щатския долар

Колебливостта в стойността на рублата е допълнително доказателство за макроикономическа нестабилност. От 2022 г. насам тя се колебае между 50 и 100 рубли за долар. Това се дължи до голяма степен на отказа на Москва от бюджетното правило, според което тя купуваше и продаваше чуждестранна валута от своя Фонд за национално богатство, за да компенсира недостига и излишъка на приходите от петрол и газ. Това правило не позволяваше да се увеличават разходите, но беше прекратено след нахлуването в Украйна. Отказът от него остави стойността на рублата на милостта на търговските потоци. Трицифреният обменен курс на долара не само подхранва инфлацията, но и предизвиква обществена загриженост.

Заплатата на почти половината от руснаците не стига за основните им разходиТова е увеличение спрямо 25% през 2021 г. и 39% през 2022 г., показва ново проучване на Headhunter

Властите не могат да премахнат основната причина за отслабването на рублата, а именно разходите за внос, въпреки че могат да осъществят контрол върху капиталовите потоци. За да се борят с нарастващите цени, те могат също така да ограничат износа на определени продукти и да заплашват с високи глоби, за да принудят търговците на дребно да ограничат надценките. Подобни стъпки са вероятни, за да не доведе разрушаването на репутацията на рублата до доларизация и до по-нататъшно изтичане на капитали. Ограничаването на цените ще доведе до тяхното ускоряване в бъдеще.

Путин очевидно е искрен в убеждението си, че и Руската империя, и Съветският съюз са се сринали до голяма степен поради лошо финансово управление, отбелязва експертът.

Съвременната руска икономика се управлява от професионални технократи и той се вслушва в тяхното мнение. Засега ситуацията изглежда стабилна в краткосрочен план: наличието на юани и златни резерви означава, че Москва не трябва да се притеснява за финансирането на външния дълг. Цената на вътрешните заеми се е увеличила, а фискалното пространство се е свило, но ниското съотношение на дълга към БВП на Русия отпреди войната означава, че дължимото едва ли ще се окаже значителен риск през следващите години.

Цените на петрола държат Русия в комфортната икономическа зона Приходите на страната от енергоизточници са високи, а бюджетният ѝ дефицит намалява

Въпреки това войната разклаща основите на икономическата стабилност на Русия. Тя вече се отрази на стълбовете на икономическата политика, които са от решаващо значение за макроикономическата стабилност, включително свободата на капиталовите потоци и - до известна степен - независимостта на централната банка.

Повечето от самонанесените на националната икономика рани не могат да бъдат излекувани без прекратяване на войната и режима на санкции. Структурните проблеми - особено зависимостта от приходите от петрол, невъзможността да се живее без чуждестранен, предимно китайски, внос и негативните демографски тенденции, които бяха изострени от войната - няма да изчезнат скоро.

За да се решат тези проблеми, ще са необходими години наред структурни реформи, които да привлекат инвестиции и да подобрят човешкия капитал. Но Кремъл не е в състояние, а понякога и не желае да предприеме тези стъпки поради манията на Путин за политически контрол, коментира Прокопенко.
Икономиката на Русия е по-застрашена, отколкото показват статистическите данни за растежа, а предстоящите избори могат да провокират нови съдбоносни решения, които да изострят дългосрочните предизвикателства, ако Путин реши да купи лоялността на избирателите, като пръсне още повече пари преди деня на вота.

Геополитика и финансова криза: Какво притеснява най-много глобалния бизнес?Очакванията за инфлацията в средносрочен план са спаднали значително

Прегряването - често предвестник на рецесията - е все по-голяма заплаха, особено когато институциите, предназначени да смекчават сътресенията, са или нефункциониращи, или заличени от военните нужди.

Тъй като войната едва ли ще приключи скоро, финансовите и икономическите разходи ще се увеличават и вероятно ще се стоварят върху Русия след няколко години. Този процес може да бъде ускорен от голяма световна рецесия или забавяне на китайската икономика, което ще засегне силно Русия поради силната ѝ зависимост от приходите от износ на суровини.

Призракът на горчив икономически махмурлук е голям, освен ако не се появи нов и устойчив руски икономически модел.

Но това остава малко вероятно. За Путин войната сега е организиращ принцип на неговата вътрешна и външна политика.

Да се откаже от войната без нещо, което Кремъл може да определи като победа, би било невъзможно. Дългият конфликт в Украйна не само задоволява геополитическите амбиции и виждания на Путин, но и се превръща в стратегия за оцеляването на неговия режим. Проблемът ще бъде в това, че политическите му цели са несъвместими с икономическите. В крайна сметка нещо ще трябва да отстъпи.