Искате добро бъдеще? Може ли решението да е в копнежите по миналото?
Носталгията очевидно владее масовата култура. Най-касовите филми за 2023 г. са Barbie и The Super Mario Bros. movie.
Hogwarts Legacy и The Legend of Zelda: Tears of the Kingdom бяха две от най-успешните видео игри на годината.
В доклад за рекламодатели за тенденциите в аудио стрийминга през 2023 г. Spotify идентифицира носталгията като мощен двигател на ангажираността с музиката, особено сред тийнейджърите – според него поколението Z е прекарало значително повече време в слушане на по-възрастни изпълнители миналата година, отколкото през 2022 г.
Въпреки че играе толкова голяма роля в забавлението и естетическите предпочитания, носталгията често се описва като непродуктивно разсейване.
Критиците я характеризират като бариера пред прогреса: За да направим света по-добро място, казват те, трябва да се съсредоточим върху настоящето и бъдещето, а не да си спомняме за добрите стари времена.
Според тях носталгията може дори да накара хората да бъдат недоволни от настоящето и песимистично настроени към бъдещето, пише за Business Insider Клей Рутлидж, вицепрезидент по изследванията и директор на Human Flourishing Lab в Archbridge Institute.
Критиците също така често дават пример с образа на мъж на средна възраст, който непрекъснато говори за славните си дни като капитан на гимназиалния футболен отбор, оплаквайки се, че днешното поколение не прави нещата както преди, и се противопоставя на въвеждането на нови технологии на работното си място.
Все повече научни изследвания обаче разказват различна история, посочва Клей Рутлидж, който е автор на книгата Как носталгията може да ви помогне да живеете по-смислен живот.
Оказва се, че носталгията насърчава прогреса, помага на хората да преодолеят своето недоволство и увеличава чувството на надежда.
Всъщност носталгията е свързана повече с предвиждане на бъдещето, отколкото копнеж по миналото, смята Клей Рутлидж.
Хората са умствени пътешественици във времето
Ние не просто живеем в настоящето; припомняме си миналото и планираме бъдещето. Ежедневните дейности като упражнения, ходене на работа и здравословно хранене често са по-обвързани с желаното бъдеще, отколкото с непосредствено предпочитание, посочва пише за Business Insider Клей Рутлидж, вицепрезидент по изследванията и директор на Human Flourishing Lab в Archbridge Institute. Проблемът според него е, че мисленето за бъдещето, изпълнено с несигурност, също генерира значително количество безпокойство.
„Когато започнах да изследвам психологията на носталгията преди повече от 20 години, исках да проуча как копнежът ни по миналото може да служи като вид защитен механизъм срещу това безпокойство. Моята хипотеза беше, че носталгичното размишление - разглеждане на снимки от минали ваканции, готвене по стара семейна рецепта или гледане на любим филм от детството - осигурява утеха, когато хората се страхуват за бъдещето“, разказва Рутлидж.
Сега има значително количество доказателства в подкрепа на тази идея, добавя той.
От една страна, когато хората прекарват няколко минути в песимистични мисли за бъдещето на своите взаимоотношения, те започват да се чувстват по-носталгично настроение. Рутлидж и колегите му откриват също, че новините за природни бедствия предизвикват негативни емоции, които след това засилват чувството на носталгия. По време на проучванията хората съобщават, че изпитват по-голяма носталгия към миналото, когато преминават през трудни събития, които заплашват благосъстоянието им и карат бъдещето да изглежда мрачно - неща като загуба на работа, влошено здраве, развод и смърт на любим човек. Когато хората се тревожат за бъдещето и когато изпитват страдание в настоящето, те са склонни да стават по-носталгични.
Дали носталгията задържа хората в миналото?
„Когато разгледахме връзката между носталгията и самотата, открихме, че не е така“, казва изследователят и допълва, че проучванията показват, че чувството за самота увеличава носталгията и че носталгията от своя страна увеличава чувството за социална свързаност“.
Рутлидж разказва за експеримент, в който участниците са разпределени на случаен принцип да прекарат няколко минути в мислене за спомен, който ги е накарал да изпитат сантиментален копнеж по миналото, или спомен, свързан с преживяване, което смятат за обикновено. След това те са попитани колко уверени или мотивирани се чувстват по отношение на постигането на социални цели, разрешаване на сценарии за проблеми във взаимоотношенията или запознаване с нови хора.
Участниците, които са мислили с копнеж по миналото, се чувстват по-уверени в постигането на социални цели и решаването на проблеми във взаимоотношенията и са по-мотивирани да преследват социалните си цели от тези, които са мислили за обикновено преживяване, показват резултатите. С други думи, носталгията не просто облекчава болката от самотата; помага на хората да я преодолеят и да продължат напред, вярва Рутлидж
В по-общ план проучванията установяват, че носталгичното размишление увеличава чувството на вдъхновение, насърчава оптимистичното отношение към бъдещето, подобрява самочувствието, засилва креативността и насърчава мотивацията за преследване на важни житейски цели, добавя изследователят.
Мисленето за преживявания, които са направили живота ни пълноценен, може да ни помогне да повишим чувството си за смисъл и да ни даде енергия да продължим напред с фокус, свобода на избор и щедрост.
Да не се бърка с „животът беше по-добър преди“
Въпреки че носталгията може да ни помогне да продължим напред, тя също така е свързана с неспособността да оценим начините, по които обществото вече е постигнало напредък.
В проучване на Pew от 2023 г. 58% от американците казват, че са смятали, че животът е бил по-добър преди 50 години, в сравнение с 43%, които са казвали това през 2021 г.
Рутлидж обаче казва, че този по-положителен възглед за миналото не означава непременно, че носталгията е причина за това да не можем да оценим прогреса. „Въз основа на това, което сме научили за психологическите причини и функции на носталгията, е по-вероятно недоволството на американците от сегашните обстоятелства или тревогата им за променящия се свят да е това, което причинява тяхната носталгия. Тя е отговор на техните страхове - защитен механизъм, който им помага да се приспособят към промяната“, казва ученият.
Всеки има различни личностни черти и опит, които го карат повече или по-малко да се вълнува от променящия се свят. Хората, които винаги търсят нови идеи, са отворени към промените. Други предпочитат стабилността и не са ентусиазирани от най-новите тенденции и нововъзникващи възможности. За тези, които не обичат промяната, тя може да бъде причина за много стрес. Ето тук може да помогне носталгията, смята Рутлидж. „Като противодейства на тези негативни емоционални състояния и вдъхновява по-положително отношение, носталгията насърчава отвореността към промяна. Проучванията показват, че носталгичното размишление може да отвори съзнанието към нови идеи и преживявания. Пътуванията по пътя на паметта може дори да играят важна роля в развитието на иновации чрез увеличаване на творческото мислене“, пише той.
Носталгията е полезна дори на работното място
Когато служителите прекарат няколко минути в размисъл върху носталгично работно преживяване, те гледат на работата си като на по-смислена и е по-малко вероятно да искат да напуснат, допълва изследователят. Критиците на носталгията вероятно не осъзнават, че повечето хора използват своите носталгични спомени по градивен начин, за да им помогнат да се ориентират в един несигурен и динамичен свят, посочва още той.
В скорошно проучване, проведено от екипа на Рутлидж в Human Flourishing Lab на Archbridge Institute, 84% от участниците казват, че техните носталгични спомени са им служили като напомняне за това, което е най-важно за тях, за 72% носталгичните спомени са източник на вдъхновение, когато животът е труден, а близо 60% споделят, че носталгичните спомени предлагат насоки, когато не са сигурни накъде да поемат.
Сантименталността ни към миналото, ако се използва разумно, може да бъде мощен инструмент за подобряване на живота ни и човешкия прогрес, пише в заключение Клей Рутлидж.