Под заплаха ли е човешката работна сила в ерата на изкуствения интелект?

Това със сигурност е въпрос, пред който са изправени с еднаква сила както най-мощните корпоративни гиганти, така и милиони малки бизнеси по цял свят и техните служители.

И докато те все още са в търсене на отговор как да останат конкурентоспособни и да защитят кариерата си от новата технология, навлизаща с бързи темпове във всяка сфера на ежедневието ни, Адам Грант има директен съвет за тях, съобщава CNBC.

Автор на бестселъри и организационен психолог в Уортън Скуул към Университета в Пенсилвания, той споделя каква е най-важната според него стратегия за бъдещето на кариерното развитие в речта си пред Световния бизнес форум на WOBI в Ню Йорк, проведен на 5 ноември.

adamgrant.net

„За тези, които мислят как да подсигурят кариерата си или как да направят компанията си по-устойчива в период на хаос и криза, не знам по-добър съвет от това да действате като учен“, съветва експертът.

Според него, това означава „да признаете, че всяко становище, което може да имате в процеса на работата ви, е просто хипотеза, която чака да бъде тествана“.

„Това може да е било нещо вярно в миналото, но може да не важи за настоящето.

Може да е било вярно в дадена ситуация преди, но да не се отнася за настоящата, в която се намирате, или за бъдещето, с което ще се сблъскате.

Адам Грант очертава три типа лидерство и според него днешните висши мениджъри често попадат в един от тях въз основа на корпоративното им мислене: проповедници, прокурори или политици.

Проповедникът, например, по същество проповядва собствените си възгледи. Прокурорът, от друга страна, атакува чуждите възгледи, а лидерите, политици, „дори не си правят труда да слушат, освен ако другите вече не са съгласни с техните възгледи, обяснява експертът.

Има обаче още един тип лидери – тези, които мислят стратегически като учени. Те не смесват идеите с идентичността си, така че не се страхуват да грешат, да се учат от грешките си и да променят курса, ако се налага.

„Добрите учени са мотивирани да търсят причини, поради които може да грешат, а не само причини, поради които трябва да са прави.

Те имат смирението да признаят, че не знаят всичко, и любопитството да продължават да търсят нови знания,

а ние имаме все повече доказателства, че ако научим хората да мислят като учени, ще правят по-добри избори.“, подчертава Грант.

Според него, с такива лидери служителите се чувстват окуражени да изразяват мнението си и да експериментират с нови идеи.

„Ако се научите да мислите като учен, ще изградите култура на учене, в която служителите си казват: „Добре, все още не знаем дали това ще проработи, но си заслужава да опитаме“, и тогава имате шанс да видите потенциала в хората и идеите им“, съветва Грант.