Защо Мъск не издава детайли за мозъчния експеримент на Neuralink
Съобщението на Илон Мъск, че компанията му Neuralink е имплантирала експерименталния си мозъчен чип на човек, веднага прикова вниманието.
Но изявленията в социалната му платформа X повдигнаха повече въпроси, отколкото отговори за изпитанието на рисковото устройство, което според милиардера един ден може да помогне на парализирани хора да се движат, коментират пред Reuters експерти в областта на мозъчните импланти.
Neuralink не разкрива дори основни подробности за своето изпитване, включително обекта, където на пациентите се имплантира устройството и се извършва наблюдение, както и броят на участниците и очакваната дата на приключване.
Това е така, защото проучването е одобрено от Американската администрация по храните и лекарствата като "първо при хора" или "ранно осъществимо" въз основа на характеристиките на Neuralink, обясняват експертите.
За разлика от стандартните клинични изпитвания, подобни проучвания позволяват на компаниите да разработят концепция за продукт, но не са предназначени да доказват безопасност или ефикасност, допълват те.
Ранните проучвания за осъществимост като това на Neuralink са освободени от изискването да публикуват подробности за проучването на уебсайта ClinicalTrials.gov на Националния институт по здравеопазване на САЩ.
Това дава на Илон Мъск по-голям контрол върху това, което се знае за напредъка на Neuralink.
Според експертите, това е обезпокоително, като се има предвид досегашната публична хипербола на Мъск по отношение на разнородните му начинания – от производителя на електромобили Tesla до стартъпа за ракети SpaceX.
"Илон Мъск не се стреми към прозрачност", убеден е Кип Лудвиг, бивш програмен директор за невронно инженерство в NIH. "Той се занимава с частично разкриване на информация, често по подвеждащ начин".
Neuralink не отговори на въпросите на Reuters за коментар.
Говорител на FDA заяви, че всеки участник в клинично изпитване трябва да получи информация за рисковете, потенциалните ползи и алтернативите на конкретното проучване и да даде информираното си съгласие.
"FDA ще продължи да следи за безопасността на участниците в проучването за имплантираното устройство на Neuralink чрез необходимите редовни доклади", твърди говорителят.
През 2022 г. FDA съобщава, че е одобрила около 40 ранни проучвания за осъществимост.
Забранено е обаче да разкрива подробности за тях и обикновено трябва да разчита на компанията да съобщи доброволно за всички проблеми.
Ако се прецени, че дадено нежелано събитие представлява "разумен" риск за пациентите, FDA може да спре изпитването.
Като се има предвид чувствителността на имплантирането на устройства в мозъка, някои компании предпочитат да са прозрачни, дори ако не е задължително.
"Те биха могли да дадат на обществеността по-голяма увереност за своите гаранции и защита на участниците в изпитванията, ако се регистрират на сайта на NIH", казва Виктор Краутхамер, бивш служител на FDA, чиято работа е включвала разглеждане на искания за изпитвания на мозъчни импланти върху хора.
Synchron, който е по-напред от Neuralink в тестването на своето мозъчно устройство, е включил проучването си за "ранна осъществимост" на шестима пациенти в уебсайта на NIH, където приблизително 4,5 милиона посетители търсят информация за стотици хиляди клинични изследвания всеки месец.
Големите медицински издания често изискват дадено изпитване да бъде регистрирано в ClinicalTrials.gov, за да публикуват данни от изследването, твърдят експерти.
"За 10 години сме публикували над 25 публикации", казва Том Оксли, главен изпълнителен директор на Synchron. "Искаме да бъдем част от клиничната и научната общност", допълва той.
Оксли потвърждава, че и на шестимата пациенти е било имплантирано устройството на компанията.
Neuralink беше пусната на пазара през 2016 г. и получи одобрението на FDA за изследвания върху хора през май 2023 г., няколко години след като Илон Мъск прогнозира, че ще получи зелена светлина.
Бичи настроените му изказвания спомогнаха за повишаване на оценката на компанията до около 5 млрд. долара през юни.
Досега Neuralink е заявила, че изпитването ѝ е насочено към малък брой пациенти с ограничена или никаква способност да използват двете си ръце поради увреждане на шийния гръбначен мозък или дегенеративно заболяване, известно като амиотрофична латерална склероза (АЛС).
Проучването ще използва робот за хирургично поставяне на импланта в областта на мозъка, която контролира намерението за движение, като първоначалната цел е да се даде възможност на хората да управляват компютърен курсор или клавиатура, използвайки само мислите си.
Тази седмица Мъск публикува в X, че първият пациент на Neuralink се "възстановява добре", ден след имплантирането на устройството.
Той описа това, което изглеждаше като положителен знак, че устройството открива невронна активност. Тя обаче не е задължително доказателство, че устройството ще работи в дългосрочен план, заявиха експертите, интервюирани от Reuters.
Такива сигнали могат да затихнат за седмици поради нормалната оздравителна реакция на импланта.
"Въпросът е какво ще прави устройството след шест месеца или три години?", допълва Лудвиг.