Учените откриха тревожен катаклизъм в миналото на Антарктида
Според ново изследване данните от ледено ядро с дължина 600 метра разкриват, че леденият щит на Западна Антарктида се е свил внезапно и драматично преди около 8 000 години, което дава тревожна представа за това колко бързо може да се стопи антарктическият лед и да доведе до покачване на морското равнище в днешно време.
Според изследването, публикувано в сряда в списание Nature Geoscience, част от ледената покривка е изтъняла с 450 метра за период от само 200 години в края на последния ледников период. Това е първото пряко доказателство, което показва толкова бърза загуба на лед навсякъде в Антарктида едновременно, твърдят авторите на изследването.
Макар учените да знаят, че в края на последния ледников период ледената покривка е била по-голяма, отколкото днес, много по-малко се знаеше кога точно е станало това свиване, казва Ерик Волф, глациолог от University of Cambridge и автор на изследването.
Екстремните рекорди превръщат Земята в непозната територия за учените
Това изследване променя всичко, казва той пред CNN:
"Успяхме да кажем кога точно се е оттеглил, но също така успяхме да кажем колко бързо се е оттеглил. Сега вече е ясно, че ледената покривка се е отдръпвала и е изтънявала много бързо в миналото. Ако започне да се оттегля, това наистина ще стане много бързо".
А това може да има катастрофални последици за покачването на световното морско равнище. Западноантарктическият леден щит съдържа достатъчно вода, за да повиши нивото с около 5 метра, което би довело до опустошителни наводнения в крайбрежните градове по целия свят.
Изследването е "отлична детективска работа" за голяма част от антарктическия леден щит, казва и Тед Скамбос, глациолог от University of Colorado.
Основното послание е, че "количеството лед, съхранявано в Антарктида, може да се променя много бързо - с темпове, с които много крайбрежни градове трудно биха се справили", казва той.
Ледените ядра са исторически архив на земната атмосфера. Съставени от слоеве лед, които са се образували при падането на сняг и са се уплътнявали в продължение на хиляди години, те съдържат мехурчета от древен въздух, както и замърсители, които осигуряват данни за промените в околната среда през хилядолетията.
Леденото ядро, анализирано в изследването, е пробито от възвишението Скайтрейн, близо до мястото, където ледът започва да плава и става част от ледения шелф Роне.