Водещи банки в САЩ са отпуснали 1 трилион долара на сенчести кредитори
Размерът на заемите, отпуснати от водещи американски банки на по-слабо регулирани "сенчести" кредитори, е надхвърлил 1 трилион долара през януари.
Необслужваните заеми към финансови субекти като частни инвестиционни дружества и хедж фондове достигат 1,0024 трлн. долара за миналия месец, което представлява приблизително 12,16% годишен скок спрямо януари 2023 г., сочат данни на Федералния резерв.
Рязкото нарастване на кредитирането на слабо регулирани банки поражда загриженост сред регулаторните органи за потенциални системни рискове, съобщи Financial Times, цитиран от BusinessInsider. Тези т.нар. сенчести банки често отпускат заеми на предприятия, при които рисковете са много по-високи от тези, които една регулирана институция би могла да понесе.
Експерти коментират пред FT, че такива слабо регулирани финансови институции излагат банките на риск от нискокачествени кредити. На този фон, големите банки постоянно увеличават кредитирането на по-слабо регулирани финансови компании.
От 2010 г. насам, когато банките за пръв път бяха задължени да докладват обема на кредитите, отпуснати на небанкови кредитори, делът на финансирането в сянка е достигнал 6% от всички банкови кредити, което е повече от заемите за автомобили и е близо до задълженията по кредитни карти.
Сенчестото банкиране всъщност е един от най-сериозните недостатъци на финансовата система, довели до световната финансова криза, отбелязва в анализ по темата МВФ.
Терминът "банка в сянка" е въведен от икономиста Пол Маккъли в реч през 2007 г. на годишния финансов симпозиум, организиран от Банката на Федералния резерв в Канзас Сити в Уайоминг. В речта на Маккъли сенчестото банкиране има подчертано американски фокус и се отнася главно до небанкови финансови институции, които се занимават с това, което икономистите наричат падежна трансформация.
Търговските банки участват в трансформация на падежа, когато използват депозити, които обикновено са краткосрочни, за финансиране на заеми, които са по-дългосрочни. Банките в сянка правят нещо подобно.
Те набират (т.е. предимно заемат) краткосрочни средства на паричните пазари и използват тези средства за закупуване на активи. Но тъй като не подлежат на традиционното банково регулиране, те не могат, както банките, да вземат спешни заеми от Федералния резерв и нямат традиционни вложители, чиито средства са застраховани; тоест те са в "сянка".
След световната финансова криза официалният сектор събира все повече и по-добра информация и търси скрити уязвимости.
Банковите надзорници проучват експозицията на традиционните банки към сенчестите и се опитват да я ограничат чрез по-добри регулации на капитала и ликвидността, тъй като тази експозиция позволява на сенчестите банки да влияят на традиционния финансов сектор и на икономиката в по-общ план.
Освен това, тъй като много субекти на паралелната банкова система бяха слабо регулирани или извън обхвата на регулаторните органи, много органи разшириха обхвата на отчитане на информацията, а някои промениха регулаторния периметър, за да обхванат субектите на паралелната банкова система и използваните от нея пазари.
Властите се опитват да възпрат сенчестите банки да адаптират поведението си така, че да попаднат под надзора на най-слабите (или на никакви) регулатори - в национален или глобален мащаб.
Органите постигат напредък, но самите те работят в сянка – опитват се да съберат разнородни и непълни данни, за да установят какви системни рискове са свързани с различните дейности, субекти и инструменти, които съставляват сенчестата банкова система, ако има такива, допълва МВФ.