Тейлър Суифт завърши 2023 г. с ново гадже, но и с нова титла - милиардер. Благодарение на успеха на разпродаденото ѝ турне Eras, богатството на певицата премина 10-цифрената граница - рядко срещано постижение за музикант.

Но дали Суифт наистина заслужава този успех?

Двама философи се заеха с тази тема във вторник по време на дебат, организиран от Open to Debate, цитиран от Fast Company.

Мнението за всичко, свързано със Суифт - от прекомерното използване на частни самолети през публичните ѝ вражди до връзките ѝ - често предизвиква гнева на феновете ѝ. Въпреки това съществува по-широк философски въпрос за това дали икономическите системи трябва да позволяват на човек, било то Суифт или друг, да натрупа такова богатство.

"Ако някой заслужава да бъде милиардер, то това е Тейлър", казва Джесика Фланиган, професор по философия, политика, икономика и право в университета в Ричмънд. “Това е така, защото Суифт, както и всеки друг, е направила сметка за риска и възвръщаемостта, когато е решавала как да разпредели работата и ресурсите си. Следователно е свободна да бъде високопродуктивна и иновативна в стремежа си да натрупа богатство. По същия начин и нейните фенове са свободни да консумират всичко, което тя произвежда и продава“.

Ингрид Робейнс, ръководител на катедрата по етика на институциите към Утрехтския университет и автор на книгата Limitarianism: The Case Against Extreme Wealth, казва: “Приемането на Суифт за достойна за статута си на милиардер въз основа на схващането, че всички ние сме отговорни за собствения си успех, не отчита широко разпространената роля на късмета. Това важи от генетиката до социалната лотария, която в крайна сметка прави разликата в това кой доминира на различните пазари.“

"Влиянието на късмета върху нашия успех е много по-голямо, отколкото ни се иска да признаем, а това, което следва от него, е незаслужено", посочва Робейнс.

“Истинският проблем със съществуването на милиардерите е, че екстремната концентрация на богатство - която подкопава обществото - е несъвместима с принципа на екологичната устойчивост”, добавя тя. “Това е така, защото парите, натрупани в лични богатства, биха могли да бъдат използвани по-добре на друго място. А рискът е, че милиардерите ще създадат отрицателни външни ефекти за останалата част от обществото.”

Хора, власт и пари

Според Фланиган облагането на милиардерите с данъци не е решение, защото правителството едва ли ще бъде по-добър управител на тези пари, отколкото самите милиардери, за да подобри общите условия на човечеството.

"Хората, които имат най-неотложни от морална гледна точка нужди, няма да са тези, в полза на които американското правителство би преразпределило тези ресурси", казва тя.

Освен това има повече ползи от това, че Суифт е милиардер, отколкото от това, че не е - включително стимулирането както на икономиката чрез хората, които се възползват, когато нейното турне дойде в града.

"Всички тези неща, които Тейлър е направила за света, са безценни - не можеш да определиш цената на това колко влиятелна и важна е нейната работа за толкова много хора", отбелязва Фланиган. "Общество, което произвежда милиардери като Тейлър Суифт, е добро за всички."

Робейнс пък отбелязва: "Тук се фокусираме върху отделния човек, но всъщност по-големият въпрос е: Какво общество искаме?"