Изненадата на Италия: Как Bel paese стана отличник по икономика в ЕС
Не бива да се пропуска фактът, че необичайно добрите резултати се обясняват до голяма степен със "супербонуса" – щедрото данъчно облекчение, въведено през 2020 г.
На фона на депресиращите новини за икономическа рецесия и слаб растеж, прогнозите на Италия могат да подобрят перспективата на хоризонта.
Bel paese се очертава като най-силно представящата се сред големите европейски икономики през последните четири години, съобщава Financial Times.
Статистическата служба на страната ревизира данните си за производството през миналата седмица, за да покаже, че през последните три месеца на 2023 г. икономиката е достигнала 4,2% над нивото през четвъртото тримесечие на 2019 г., преди пандемията.
Това е най-доброто възстановяване на която и да е голяма европейска икономика и е около два пъти по-бързо от темповете, регистрирани във Франция и Обединеното кралство през същия период. То е и много по-силно от липсата на растеж в Германия.
Да, със сигурност става дума за Италия - дългосрочно стагниращата икономика в ЕС, отбелязва FT.
Не бива обаче да се пропуска фактът, че необичайно добрите резултати се обясняват до голяма степен със "супербонуса" – щедрото данъчно облекчение за подобрения в недвижими имоти, въведено през 2020 г.
Трудно е да се проумее огромният мащаб на тази мярка.
Инвестициите в Италия, които включват и жилища, са нараснали с 30% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г., преди пандемията, което е най-бързият темп, регистриран в страната, откакто през 2000 г. започват да се дават сравними данни.
За сравнение, през същия период ръстът на инвестициите във Франция е едва 4%, а в Обединеното кралство - 7%, докато в Германия се регистрира свиване на инвестициите с 5%.
По-добрите икономически резултати на Италия в сравнение с други големи европейски икономики, се "дължат на силните данъчни стимули в строителството", коментира Никола Нобиле, икономист в Oxford Economics.
Данъчните стимули "подпомогнаха строителната дейност много повече, отколкото в други страни, например ръстът на БВП от 0,2% на тримесечна база, отчетен през четвъртото тримесечие на миналата година, беше изцяло задвижван от строителството", казва Нобиле.
По данни на Евростат през декември 2023 г. строителната продукция е намаляла с 13% в Испания, със 7% в Германия и е останала без промяна във Франция. В Италия е нараснала с 40% спрямо предходните 4 години.
Но икономистите предупреждават, че след оттеглянето на мярката бумът може да се обърне в обратна посока.
Първоначално стимулите покриваха до 110% от разходите, но отстъпката беше намалена до 90% през 2023 г. и 70% от януари тази година. Освен това, достъпът до нея е по-труден отколкото през предходните години, а мярката е планирана да приключи през 2025 г.
"Корекцията на инвестициите е неизбежна", казва Мелани Дебоно, икономист в консултантската компания Pantheon Macroeconomics. Според нея, молбите за "супер бонус" са нараснали повече от очакваното в края на 2023 г., тъй като строителите и домакинствата са бързали да се възползват от мярката преди промените през януари и оттогава намаляват.
Отделни данни, публикувани миналата седмица, показаха, че мярката е струвала цяло състояние на Италия.
Официалните данни показват, че бюджетният дефицит през 2023 г. е бил 7,2% от БВП, което е доста над заложените от правителството 5,3%. Това е повече от два пъти повече от средното за еврозоната – тревожна цифра за страна с дълг, равняващ се на около 140% от БВП, която всяка година плаща над 80 млрд. евро под формата на лихви.
"Въздействието на тази мярка върху фискалния дефицит беше много голямо през последните години, тъй като разходите продължават да надхвърлят официалната оценка", смята и Нобиле.
По-разочароващото е, че последните силни резултати едва ли са извели страната от дългосрочната икономическа стагнация, допълва FT.
В сравнение с 2000 г. икономиката на Италия е нараснала само с 9%, което е малка част от 30-40-процентния ръст, наблюдаван в други големи икономики.
Макар и да се занимава с енергийната ефективност и с благоустройството на жилищата, мярката на страната не допринесе за справяне с дългосрочните предизвикателства като слабия ръст на производителността и това, че там живее най-възрастното население в Европа.