Преди 5 години, когато Калих Раксасеу кара колата си на ремонт, механикът му споделя любопитна подробност – че се е натъкнал на тигър близо до дома си. Изплашеното животно прескочило оградата и изчезнало, разказва мъжът.

Странна среща, мисли си Раксасеву. Най-вече защото двамата живеят на най-населения остров в Индонезия – Ява, и особено защото яванските тигри отдавна се смятат за изчезнали. Последното документирано наблюдение на екземпляр от вида датира от 1976 г. – преди близо половин век.

Раксасеу вади телефона си и показва на автомонтьора снимки на леопарди, които хората често бъркат с тигри. „Не господине“, отговаря мъжът. „Тази котка имаше ивици.“

Калих Раксасеу усеща нарастващо вълнение. Като изследовател, който се занимава с опазване на околната среда, той е слушал много за гигантската котка, включително от майка си, която я е виждала веднъж, докато шофира. „В сърцето си винаги силно съм се интересувал от този вид и много се натъжих, когато го обявиха за изчезнал“, споделя Раксасеу пред Wall Street Journal.

Ученият – заедно с механика, шефа на сервиза и още няколко ентусиасти, решават да потърсят следи от едрия хищник. Внимателно обследват мястото на предполагаемата му поява, близките плантации и горски масиви, обитавани от диви прасета и други животни, които влизат в менюто му.

Тогава го намират – косъм върху ниската дървена ограда, която по думите на автомонтьора животното е прескочило. „Надявах се част от козината му да е останала по оградата при скока. Оказах се прав“, казва Раксасеу.

И те си правят номера: Най-смешните снимки на животни в дивата природа

„Лазаров вид“?

Отначало догадките за произхода на косъма варират – от местно растение до обикновена котка (от мъркащия, а не от внушителния, ревящ вид). Макар и нехарактерни за климата на острова, и двете предположения изглеждат по-правдоподобни.

Минават години, през които пробата обикаля правителствени офиси и лаборатории и бива оглеждана от множество местни жители, бюрократи и учени.

Преди две седмици обаче ДНК анализ разкрива съвпадение – явански тигър. В статия за Oryx – академичен журнал, издаван от Cambridge University Press, изследователи съобщиха, че са сравнили косъма с такъв от най-близкия жив роднина – суматранския тигър. Пробите са почти идентични. Същото важи за ДНК на яванския леопард, която се доближава най-много до тази на явански тигър от 30-те години на миналия век, съхраняван в музей в Индонезия.

„В Индонезия, когато говорим за „краля на джунглата“, имаме предвид тигъра“, казва Вирдатети, учен в областта на генетичния анализ, която пише научната статия заедно с Раксасеу и още двама колеги. Ако резултатите бъдат потвърдени от допълнителни тестове, това би бил един от най-драматичните примери за така наречените „Лазарови видове“ – животни, обявени за изчезнали, които някак си са оцелели.

Твърде налудничаво, за да е истина?

Научното откритие предизвиква оживление, но и доста скептицизъм.

Д-р Анубхаб Кан, изследовател от университета в Копенхаген и експерт по генома на тигъра, изразява съмнение. Според него геномът на големите котки е изключително сложен, с характерни особености, които влияят на това, което се случва, когато тяхното ДНК се секвенира за изследване. В този случай индонезийските учени са смятали, че сравняват така наречената митохондриална ДНК, но всъщност са сравнявали друг тип ДНК – това опорочава анализа, смята Кан.

"Новата голяма петорка": Дивите животни, които са в риск заради хората

Кан казва, че може би има начин за по-задълбочено изследване на ДНК, но подобно начинание би представлявало сериозно предизвикателство, защото учените разполагат с един-единствен косъм от предполагаемия тигър. При сегашното положение той е почти убеден, че косъмът е от голяма котка, но не смее да отива по-далеч в предположенията си. „Това е просто неубедително“, смята Кан и възнамерява да публикува отговор на изследването в академичен журнал.

Индонезийското министерство на околната среда пък възнамерява да използва капани с камери и да възложи допълнителни генетични изследвания. Ведомството аргументира решението си с факта, че дълбоководният шаран, който от десетилетия се смяташе за изчезнал от едно от големите езера в Европа, от 2010 г. отново се появява в рибарските мрежи.

Тигрите обаче са „друг вид риба“. „Това е нещо съвсем различно“, казва за изследването на индонезийския екип Улан Пуспарини, индонезийски еколог и докторант в Оксфордския университет. „Доста съм скептичен относно вероятността голяма котка да остане скрита от човешкия взор близо половин век“, допълва той.

Някога гигантските хищници на о-в Ява са били толкова много, че цели села са били евакуирани след нападения от тигри. Едрите котки са убивали стотици годишно през по-голяма част от XIX век, когато плантациите за кафе и захарна тръстика се разширяват към горския хабитат на тигрите. Местните наричали тези мрачни периоди „тигров мор“ и укрепвали селата срещу набези.

Британският биолог Алфред Уолъс посещава о-в Ява през 60-те години на XIX век и описва ужасяваща гледка – тигър влачи малко момче от каруца. Около 700 селяни, въоръжени с копия, убили котката и направили амулети от зъбите ѝ.

Сушата разкри стъпки от динозаври в Тексас

Днес индонезийският остров до голяма степен е загубил дивия си чар. С население от над 150 милиона, той е едно от най-гъсто населените места на планетата, затова няма голяма вероятност явански тигър да остане незабелязан.

Въпреки че от време на време жители твърдят, че са видели „тигър“, в повечето случаи котките се оказват леопарди. Някога се смятало, че яванският тигър е просто част от местния фолклор – използван като герой в кукления театър на сенките и върху емблемите на въоръжените сили.

Вирдатети, която използва само фамилията си, обаче е убедена, че намереният косъм е от явански тигър, и планира допълнителни изследвания, които да потвърдят откритията на екипа. По думите ѝ и други местни съобщават, че са видели изчезналия вид.

Пред Wall Street Journal Рипи Янур Фаджар – механикът, който твърди, че е забелязал тигъра през 2019 г., казва, че е сигурен в това, което е видял, докато е карал мотора си късно през нощта: „Тигърът беше точно пред мен. Изглеждаше като онези в зоопарка.“