Лекарят, който умря, за да докаже, че е прав

Джеси Лазиер е лекар. Но освен това е решителен мъж, който е готов да стигне до края заради това, в което вярва.

Той няма късмет, защото живее във време, в което напредъкът на медицината е на светлинни години от днешния. Роден е през 1866 г. в Балтимор. Учи във военно училище, а след това завършва и медицина в престижния университет „Джонс Хопкинс“.

След като се дипломира, остава да работи в Балтимор. Научните му интереси са концентрирани в откриването на източника на две болести, смятани за бич на онова време – маларията и жълтата треска.

Едва 34-годишен Лазиер заминава за Куба, където служи в американска военна база. Там се среща със своя колега Уолтър Рийд, също записал името си в историята на медицината.

По онова време испано-американската война тъкмо е приключила. Оценката на САЩ е, че жълтата треска и маларията са убили повече войници, отколкото врагът им. Затова се полагат усилия да се открие източникът и адекватното лечение или ваксина срещу тези зарази.

Научен пробив обещава да спре развитието на раковите метастази

Наложеното тогава схващане е, че жълтата треска може би се предава по въздушно-капков път или чрез дрехи на заразения. Лазиер, Рийд и другите от екипа не са съгласни с тази концепция, но все още нямат доказателства, за да я оборят. Същевременно болестта взема нови и нови жертви. Тя се развива в рамките на 3-6 дни след заразяването. По това време болният вдига висока температура, появяват се треска, главоболие, болки в тялото и повръщане. Един на всеки петима получава тежки чернодробни усложнения, което пък води до появата на характерния жълт цвят по кожата и очите.

Още през 1881 г. се появява теорията, че преносител на заразата може да са комари. Тя е описана подробно от кубинския епидемиолог Карлос Финлай. Лазиер също е убеден в това, но все още става дума за недоказана теория.

Какво точно се случва по време на престоя му в Куба не е докрай изяснено. Смята се обаче, че той умишлено се оставя да бъде ухапан от комар, за да види дали ще се зарази. Лекарят преживява още 17 дни и умира едва 34-годишен. Но това не е краят на историята. Неговият сътрудник Рийд твърди, че е открил сред записките на починалия доказателства, че той е провеждал експеримент върху себе си.

Ново научно откритие намалява времето, нужно за създаване на лекарства

Всъщност Рийд печели голямата слава за разнищването на механизма за предаване на жълтата треска. След смъртта на Лазиер той успява да убеди армията да финансира още изследвания, с които се доказва, че главният преносител са комарите. В следващите години са взети множество мерки, за да се контролира популацията им и да се набавят предпазни средства за хората. В края на 30-те е създадена и ваксина.

Лазиер лесно може да бъде наречен луд. Но истината е, че без неговата саможертва вероятно на медицината щеше да ѝ отнеме още дълго време, за да разгадае как точно се предава болестта. И той, и Рийд не забравят да отдадат дължимото на кубинския лекар Финлай, който пръв се сеща, че комарите са преносителят.

Джеси Лазиер | Източник: National Library of Medicine

Лазиер обаче не е единственият, стигнал до крайности, за да докаже, че е прав. През 1914 г. един друг медик – Джоузеф Голдбъргър започва усилено да прочува източника на пелаграта. Лекарят е убеден, че причината е в лошата диета и недостига на определени вещества, но не може да каже точно на кои.

Голдбъргър провежда няколко експеримента – първо изследва различни групи жени, след това затворници. Резултатите доказват тезата му. Но въпреки това остава господстващо схващането, че пелаграта е инфекциозна болест. Тя причинява сериозни кожни проблеми и диария, а в миналото е бъркана с проказа. Исторически пелаграта е възниквала по-често сред бедни хора, т.е. сред такива, които нямат възможности да се хранят пълноценно.

Защо Eli Lilly заслужава да измести Tesla във Великолепната седморка

След като не успява да убеди обществеността в САЩ, че причина за пелаграта е лошата храна, Голдбъргър решава да инжектира себе си, съпругата си и още 14 души с кръв на болни от пелагра, за да докаже, че заразяването не става по този начин, каквото схващане битува по онова време. Нито един от инжектираните не се разболява. Голдбъргър доказва връзката между болестта и начина на хранене, но едва през 1937 г. друг лекар – Конрад Елвхем доказва, че тя се причинява от липсата на витамин В3.

Novo Nordisk ще финансира суперкомпютър с изкуствен интелект, задвижван от Nvidia

Подобни експерименти със собственото здраве не са характерни само за по-далечни времена, когато медицината не е била развита.

През 80-те години на миналия век австралийският лекар Робин Уорън е убеден, че има връзка между бактерията хелиобактер пилори и заболявания като гастрит, язва и дори рак на стомаха. Той работи заедно със своя колега Бари Маршал. Уорън представя теорията си пред свои колеги от медицинската общност, но те не я приемат. В един момент той се оказва в безизходица, защото не може да докаже твърденията си с експерименти върху животни, а не може и да прави опити с хора. Така Уорън решава да направи опит върху себе си. Той лекува пациент с гастрит и му предписва антибиотици – лечение, смятано до тогава за неефективно. Уорън прави изследване, а получените от пациента бактерии решава да изпие.

„Стомахът ми започна да къркори, а след няколко дни вече се събуждах болен и тичах в банята да повръщам. След десет дни ми направиха ендоскопия и бактерията беше навсякъде“, разказва той в интервю през 2010 г.

Така се стига до извода, че състояния като гастрит могат да бъдат лекувани и чрез антибиотици. През 2005 г. Уорън и Маршъл печелят Нобелова награда заради откритията си.