Президентът на САЩ Джо Байдън увеличава митата върху китайски внос на стойност 18 млрд. долара в няколко сектора, считани за стратегически за националната сигурност. Това идва като опит да се спре развитието на критични технологии в Пекин и да се даде приоритет на производството в САЩ.

Увеличението ще се отнася за вносната стомана и алуминий, полупроводници, електромобили, компоненти за батерии, критичните минерали, слънчевите клетки, крановете и медицинските продукти. Новите тарифни ставки - които варират от 100% за електромобилите, до 50% за соларните компоненти и 25% за всички останали сектори - ще бъдат въведени през следващите две години, съобщава CNN.

"Китай използва същия наръчник, който е използвал и преди, за да стимулира собствения си растеж за сметка на другите", заяви Лаел Брейнард, директор на Националния икономически съвет към Белия дом, цитиран от CNN. "Китай просто е твърде голям, за да играе по собствените си правила."

Бившият президент Доналд Тръмп, също въведе по време на управлението си мащабна тарифна програма върху китайски внос на стойност 300 млрд. долара. Тръмп се позова на правомощия от разпоредба в търговското законодателство на САЩ, която позволява митата да служат за потискане на конкуренцията, която би застрашила интересите на националната сигурност. Същото търговско право изисква ефективността на подобни тарифни програми да се оценява на всеки четири години, а решението на администрацията на Байдън е резултат от това проучване.

Служители на Белия дом отбелязват, че те също така са преработили параметрите на програмата, за да отразят политическите приоритети на администрацията на Байдън, най-вече прехода към чиста енергия.

"Китай не може да бъде единствената страна, която произвежда чистите технологии за света, от който се нуждаем", казва пред CNN високопоставен служител на администрацията. "Нуждаем се от диверсифицирано, а не от концентрирано производство на нашите най-важни стоки и технологии. Това е динамика, която според нас ще доведе до създаването на устойчиви вериги за доставки и чисти технологии."

За електрическите превозни средства, внасяни от Китай, митата ще бъдат увеличени повече от четири пъти - от 27,5% на 100% - политически лост, който има за цел да се противопостави на практиката на Пекин да насърчава агресивно ниските цени на местните производители, като същевременно налага 40% мито върху вноса на автомобили от САЩ.

"Беше важно тарифите да се увеличат достатъчно, за да се гарантира, че ще се опитаме да изравним условията на конкуренция", казва друг високопоставен служител на администрацията.

Известно е, че Пекин въвежда скъпи контраудари. След като Тръмп представи широкообхватната си тарифна политика, втората по големина икономика в света наложи мита върху американски износ на стойност 101,4 млрд. долара, като ответна мярка, която според Института Brookings е засегнала 294 000 американски работни места, свързани с износа.

Към този момент Белият дом отказва да спекулира за това как Пекин може да отвърне на удара. Длъжностните лица изтъкват, че паралелните разследвания на партньорите в Европа, Бразилия и Турция подкрепят тяхната позиция.

"Китай произвежда стоки с темпове и траектория, които далеч надхвърлят всяка правдоподобна оценка на глобалното търсене", отбелязват източниците на CNN.

Министърът на финансите Джанет Йелън и държавният секретар Антъни Блинкен повдигнаха този въпрос пред китайските си колеги по време на официалните си посещения в страната през април. На 17 април Байдън произнесе реч в централата на Обединените стоманоработници в Питсбърг, като призова за утрояване на митата, които Тръмп наложи на някои стоманени и алуминиеви продукти, внасяни от Китай, както и за ново разследване на нелоялните практики в корабостроенето.

Китайското правителство, твърди Байдън, предоставя държавни пари на местните стоманодобивни компании, за да произвеждат повече стомана, отколкото икономиката изисква, като по този начин натискат надолу цената и правят невъзможно конкурирането на други компании.

"Те не се конкурират", каза Байдън за Китай. "Те мамят."