Две седмици преди изборите за Европейски парламент водещите кандидати за нов ръководител на ЕК се разминаха сериозно по въпросите за разходите в размер на трилиони евро за въздушната отбрана на блока и за това дали да се наложат наказателни мита на Пекин в стила на САЩ. Съперничещите си кандидати за ръководството на Европейската комисия се разминаха по въпроса за размера на бюджета на блока в тези посоки, докато предизборната кампания в ЕС навлиза в последните си седмици.

В стремежа си за втори мандат начело на ЕК в четвъртък фон дер Лайен намекна за нова централно финансирана европейска система за противовъздушна отбрана и мита върху китайски стоки. Тя обаче срещна съпротивата на съперниците си - включително Сандро Гози, френски евродепутат от партията „Обновена Европа“ на Еманюел Макрон, и датският десен кандидат Андерс Вистисен.

„Не съкращавате бюджета, а го увеличавате“, коментира Гози, добавяйки, че новите източници на приходи на ЕС, като например данък върху хранителните отпадъци, биха могли да помогнат за покриването на нови предизвикателства като изменението на климата и сигурността.

„Не можеш да се движиш към бъдещето, гледайки в огледалото за обратно виждане“, добави той по време на дебат, цитиран от Euronews.

През 2022 г. разходите на Брюксел са възлизали на близо 250 млрд. евро, а предвид факта, че всеки от членовете на ЕС настоява за свои собствени приоритети и че все още трябва да се изплащат дългове от времето на пандемията, определянето на нова седемгодишна рамка за бюджета на ЕС ще бъде сред най-трудните политически задачи за следващата Комисия.

Подходът на Гози беше широко подкрепен от кандидата на социалистите Никола Шмит, понастоящем комисар по въпросите на ЕС в Люксембург, който заяви, че настоящият бюджет „не е огромен“ и че изграждането на европейската отбрана след руската агресия „няма да бъде възможно без известно европейско задлъжняване“.

Фон дер Лайен не беше толкова конкретна относно намеренията си, като намекна, че може би е готова да намали скъпите земеделски субсидии и помощите за най-бедните региони, за да даде приоритет на нови области на разходи.

„Земеделието и кохезията без съмнение ще играят роля, но трябва да се съсредоточим върху това, което е най-важно в момента“, каза Фон дер Лайен, насърчавайки потенциално противоречив нов проект за блока, който традиционно се пази от военни въпроси. „Бих се застъпила например за щит за противовъздушна отбрана като общ европейски проект“.

Ако бъде осъществена, тази инициатива може да изисква значително централно финансиране.

Междувременно Вистисен обеща да намали броя на служителите в ЕС с 10 000 души и да премахне половината от агенциите на блока, макар че не посочи точния размер на икономиите, които очаква да постигне от тези промени.

Търговска война?

Кандидатите се сблъскаха и по въпроса как да се противопоставят на агресивните търговски практики на Пекин - Фон дер Лайен предложи ЕС да се отклони от посоката на САЩ, които миналата седмица наложиха рязко увеличение на митата за китайски стоки, включително чипове, слънчеви панели и електрически превозни средства.

„Споделяме някои от опасенията на нашите колеги от САЩ, но имаме различен подход, много по-индивидуализиран“, каза фон дер Лайен, като подчерта продължилото месеци наред разследване, което ЕС е предприел, за да установи дали търговските практики на Китай отговарят на световните норми.

„Ако се потвърди това, което подозирам - че съществуват подобни китайски субсидии, тогава мога да гарантирам, че размерът на митата, които ще наложим, ще съответства на размера на щетите“, категорична беше тя.

Като цяло дебатът не беше толкова пламенен, колкото предишния двубой на 29 април в Маастрихт, в който фон дер Лайен се изправи срещу своите опоненти по теми като Украйна и Газа. След него изглежда, че „Обнови Европа“ е оставила на пейката предишния си представител Мари-Агнес Щрак-Цимерман след скованото ѝ представяне през април и сега е избрала много по-борбения Гози.

Докато социалистът Шмит многократно се позоваваше на Жак Делор, френския социалист, който ръководеше Комисията през 80-те и 90-те години на миналия век, Гози се прицели остро в историята на своите опоненти. Липсата на напредък в реформата на капиталовия пазар на ЕС е „най-големият провал на ЕНП“, каза той, посочвайки дясноцентристката политическа група, към която принадлежи фон дер Лайен, и заяви, че обещанията за по-нататъшна реформа са „твърде малко и твърде късно“.

В същото време Вистисен заяви, че иска да принуди притежаваното от китайците приложение за социални медии TikTok да бъде продадено или забранено - по подобие на САЩ, но Гози го обвини, че се противопоставя на законодателството на ЕС, известно като Закон за цифровите услуги, целящо да ограничи големите онлайн платформи.

Европейците отиват до урните от 6 до 9 юни, за да изберат 720 депутати, които ще заседават в Европейския парламент в продължение на пет години. Резултатът ще определи и кой ще поеме ръководството на изпълнителния орган на ЕС.

Текущите проучвания сочат, че дясноцентристката Европейска народна партия на фон дер Лайен ще бъде най-голямата в ЕП, което я поставя в най-добра позиция да си осигури втори мандат. Но ЕНП вероятно ще трябва да направи коалиция с други членове на ЕП, за да си осигури мнозинство, което също може да създаде някои въпросителни.

САЩ призоваха Европа за общ подход срещу свръхпроизводството на Китай

Този дебат дойде на фона на призив на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън от вторник, в който тя заяви, че САЩ и Европа трябва да реагират на индустриалните политики на Китай по „стратегически и единен начин“, за да запазят жизнеспособността на производителите от двете страни на Атлантическия океан.

В забележките си относно значението на американско-европейския съюз във Франкфурт Йелън посочи, че излишният промишлен капацитет на Китай застрашава както американските и европейските компании, така и индустриалното развитие на страните с нововъзникващи пазари.

„Индустриалната политика на Китай може да изглежда далечна, докато седим тук в тази зала, но ако не реагираме стратегически и единно, жизнеспособността на предприятията както в нашите страни, така и по света може да бъде застрашена“, категорична беше тя.

Коментарите ѝ идват седмица след като администрацията на Байдън обяви нови строги мита върху китайските електромобили, соларни продукти, полупроводници, части за батерии, стомана и други стратегически отрасли. През април тя предупреди китайските официални лица, че САЩ няма да приемат свръхпроизводството им на тези стоки, което ще залее световните пазари с евтин внос.

Йелън също така призова Европа и САЩ да се противопоставят заедно на руската агресия и иранската „подкрепа за тероризма“, включително да се споразумеят за начин за отблокиране на стойността на замразените руски държавни активи на стойност около 300 млрд. долара в помощ на Украйна.

„Ето защо смятам, че е жизненоважно и спешно да намерим колективно начин да отключим стойността на руските суверенни активи, обездвижени в нашите юрисдикции, в полза на Украйна“, посочи Йелън. „Това ще бъде ключова тема на разговор по време на срещите на Г7 тази седмица“.

Финансовите лидери от Групата на седемте индустриални демокрации ще се срещнат в Стреза, Италия, по-късно тази седмица и Йелън настоява те да се споразумеят за план за използване на потока от приходи от замразените руски държавни активи в подкрепа на по-голям заем за Украйна.