Умните устройства играят все по-важна роля в живота на българите
Времето за социални мрежи също бележи значителен ръст, като почти настига това, прекарано в гледане на традиционна телевизия
Умните устройства играят все по-важна роля в живота на българите. Този извод прави представителното изследване за онлайн населението в България - Internet Projector, реализирано от IAB Bulgaria и Talk Online Panel. Проучването, в което участват 1021 респонденти от цялата страна на възраст между 16 и 75 години, очертава и други интересни тенденции за развитието на цифровата култура в страната.
Според резултатите от Internet Projector устройства като таблети, смарт часовници, гривни и електронни четци навлизат с по-бавни темпове, но за сметка на това 96% от участниците в анкетата посочват, че притежават смартфон, 90% лаптоп или компютър, а 71% - смарт телевизор.
Времето, отделяно в полза на социалните мрежи, също бележи значителен ръст, като почти настига това, прекарано в гледане на традиционна телевизия. За сравнение – 24% от респондентите са посочили, че прекарват над 4 часа на ден в социалните мрежи, спрямо 28% - пред телевизора. Ако се прибавят към изчисленията и останалите онлайн дейности, резултатите показват, че интернетът превъзхожда двукратно телевизията.
Наблюдава се и промяна в начина, по който обществото в България консумира съдържание – 66% от анкетираните отбелязват, че се информират основно посредством социалните медии (Facebook, LinkedIn, Twitter и други), спрямо 61% от новинарски сайтове. Интересна тенденция е, че търсенето на информация (68%) надделява над възпроизвеждането на аудио (58%). Основните дейности, които потребителите извършват онлайн, са търсене на информация през търсачки (93%), общуване с приятели (83%), проучване на продукти (77%) и покупка на продукти и услуги (71%).
Друг често използван източник на информация са популярните лица в социалните мрежи – две трети от респондентите твърдят, че следват инфлуенсъри и публични личности, като най-предпочитаният канал за тази цел е Facebook с 54%, а след него се нареждат YouTube – 45% и Instagram – 41 %. Въпреки това нивото на доверие в тях остава най-ниско – 33% от участвалите в анкетата са посочили, че не се доверяват на представяните от тези лица твърдения.
От всички социални мрежи Facebook е най-използваната – основно за контактуване с приятели – 66%, четене на новини – 59% и членуване в групи по интереси – 58%, следвана от YouTube, Instagram и TikTok, които потребителите предпочитат предимно за откриване на най-различно съдържание. Най-често използваните приложения за онлайн комуникация както за работа, така и за лични цели са Messenger и Viber.
Стремежът към дигитализация се отразява и в нарастващ интерес към онлайн пазаруването – 95% от участниците посочват, че пазаруват стоки и услуги онлайн, като 80% го правят поне веднъж месечно. Най-честият метод за плащане е чрез наложен платеж – 49%, а основните стоки, които потребителите си набавят онлайн са дрехи, обувки и аксесоари (67%), домакински електроуреди (57%) и придобивки за дома и градината (55%).
Но въпреки широкото навлизане на смарт устройствата и дигиталните услуги у нас, немалка част от онлайн населението продължава да изпитва безпокойство от възможните последици от употребата на изкуствения интелект и събирането на лични данни. 65% от участниците в анкетата се притесняват от начините, по които може да се използват личните данни, които предоставят в интернет, като според 64% навлизането на изкуствения интелект повишава рисковете за злоупотреба. В допълнение – 50% смятат, че заплахите от събирането на подобна информация са по-големи от ползите, които получават, когато я представят. Едва 38% от респондентите подкрепят твърдението, че след влизането на регламента за защита на личните данни на ЕС – GDPR, се чувстват по-защитени.