На 24 май България чества Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

„24 май е най-българският, най-обединяващият ни и най-светъл празник. Защото знанието и писмеността са светлината, която осветява пътя на българите и в най-тъмните и тежките им дни. 24 май е денят на почит към словото, към знанието, към духовността. “

Това заяви в приветствието си към учителите, учените, университетските преподаватели, учениците и студентите по повод 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Словото и знанието са в основата на живота. Те са памет, градят моста между минало и бъдеще, свързват поколенията. Те са непреходни.

„Този ден е гордост и радост за всички българи, където и да се намират по света. Защото нашите букви са нашата идентичност и нашият принос за многообразието на европейската култура. Те са българското културно наследство, съхранено от нашата държава от далечни векове до днес.

Безусловно България е част от съвременна Европа чрез своята азбука, книжовност, богослужебна традиция и духовен опит“, добавя министърът, цитиран от БТА.

Наше призвание, съдба и отговорност е да пазим, да развиваме и да обогатяваме свещения ни език като хранител на смисли и значения, на светлина и бъднина за нашите деца. Защото знанието винаги прави светло бъдещето ни.

Георги Господинов: Докато хората си говорят, разказват и се слушат, нищо не е загубено

„В езика и книжовността има място за всички. И всяка наука за света и човека тръгва оттук. От трийсетината букви, които сме научили като деца, от училището, от книгите, от езика на който мислим. Защото, както знаем, ние винаги мислим в границите на езика, през него.“, това отбеляза в академично слово пред БАН по повод 24 май писателят Георги Господинов.

Празникът е и затова, за да си кажем и едно-две непразнични неща, подчерта той.

Живеем в счупено време, векът е разглобен, както казва Хамлет. И едно от най-счупените неща е разговорът между нас.

Разпадите в едно общество тръгват от разпадите в общуването вътре в него, общуване и общество не са случайно близки. Езикът е отровен в самати си същина, да произвежда смисъл и да обозначава истинни неща. Конспиративните теории, които са обидни за едно общество на разума, речта на омразата, дехуманизираща човека и човешкото в него, са сред най-опасните катаклизми днес, близки по заплашителност до войните, които се водят, и до климатичния апокалипсис. Казах по-горе, че сме направени от това, което изричаме. И ако изречеш сто пъти нож, ножът ще се появи в ръката ти.

Неслучайно най-мрачните периоди в историята на човечеството, включително тези през двайсети век, са започнали с използването на дехуманизиращ език, заличаващ човешките черти в другия.  Когато през думите извадиш другия от човешкия род, можеш да правиш каквото искаш с него. На това разчитат най-страшните идеологии. 

Обезчовечаването на човека започва с обезчовечаването на езика за него. Нашите истории, разговорите помежду ни са единственото лепило, което може да ни събере отново заедно.

Докато хората си говорят, разказват и се слушат, нищо не е загубено“, посочи в словото си Господинов.

„Светът се сменя пред очите ни, децата ни се отдалечават от нас със скоростта на светлината и ние и начинът, по който се опитваме да преподаваме в училище, кретаме понякога с волска кола подир тях. Вероятно трябва да се учим взаимо, една нова взаимоучителна метода между нас и нашите деца, с всички предизвикателства на това, което идва. Иска се ново знание, нови умения и нова чувствителност. Нова функционална и емоционална грамотност.

Сънят на разума ражда чудовища, казваше Гоя. Сънят на сърцето също, можем да добавим. Както и сънят на обществата ражда чудовища. Дано не проспим това.“

Затова книжовността и просветата днес са въпрос не просто на образование, а са екзистенциално важен и напрегнат въпрос на оцеляване и на бъдеще. С такава сериозност следва да гледаме на него.

„Точно преди една година, на този ден имах честта при получаването на една награда да произнеса на български в сърцето на Лондон, следните думи, с които ще  завърша и това слово: Честит език! Честити букви! Честито чудо на езика!“, завърши словото си носителят на Международната награда „Букър“ за 2023 г.

Пълният текст на словото на Георги Господинов вижте ТУК.

Profit.bg

Брилянтен роман: "Времеубежище" на Георги Господинов спечели "Букър"

Мерки за сигурност в центъра на София

Националната служба за охрана (НСО) въвежда мерки за сигурност в столицата в района около Паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, съобщиха от НСО.

Програмата за официално честване на празника в София ще започне с тържествено шествие от 10:30 ч., което ще тръгне от Археологическия музей. В 11:00 ч. пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ ще се проведе официалната церемония по случай 24 май.

Достъп на граждани до зоната за сигурност пред Националната библиотека ще бъде осигуряван от 9:30 ч. през два пункта за проверка – на ул. „Шипка“ (срещу СУ „Св. Климент Охридски“) и на бул. „Васил Левски“ (срещу Националната художествена академия). Гражданите ще бъдат проверявани с детектори за метал и скенери за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани. Достъпът на лица във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван.

За времето от 10:30 ч. до 13:00 ч. се въвежда забрана за използване на безпилотни летателни системи (дронове) в зоната за сигурност, посочват от НСО. Още за транспортните промени в столицата вижте ТУК

Profit.bg

Честваме Деня на българската култура и славянската писменост

Празникът в лабиринта на историята

24 май е обявен за официален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г., припомня БТА.

За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив на 11 май по стар стил през 1851 г. - по инициатива на Найден Геров. 

С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва Деня на светите равноапостолни Кирил и Методий на 11 май.

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-ото Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Profit.bg

Мощите на Кирил и Методий идват за първи път в България

Делото на Светите братя

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий.

Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.

В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език.

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент".

Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.