Отива ли обедната почивка в историята

„Обедната почивка е мъртва“. Материал с такова заглавие публикува наскоро авторитетната американска медия NBC News.

Причините могат да се търсят на много места – в хоумофиса, във все по-намаляващите финансови възможности на служителите, в инфлацията. Или във всичко заедно, пише TheGuardian. Но истината е, че статистиката сочи, че в САЩ все по-малко хора харчат пари за обяд в работни дни. Според данните на приложението за онлайн плащания Square тези харчове са спаднали с 3.3% миналата година, сравнено с 2019 г. В градове като Бостън, Атланта и Далас намалението е дори по-голямо.

Американците харчат все повече през уикенда и все по-малко през седмицата, отчита и доклад на Университета в Торонто. Това не означава, че са лишени от обедна почивка формално, просто начинът, по който я прекарват, се е променил.

„Това е най-голямата трансформация в навиците на офис служителите в последните четири-пет години. Но парите все пак отиват някъде, виждаме, че харченето през уикендите е голямо“, казва Ара Хазарян, ръководител на проучването в Square.

Как се стигна до тук? На първо място са увеличените разходи. На второ е намаляващото време за почивка. Резултатът е, че вместо да излизат за обяд на улицата или да ходят до ресторант, работниците се хранят на бюрото си с нещо, донесено от вкъщи. Така целият ритуал се променя, а някои дори твърдят, че изчезва.

Токсичният офис изпраща все повече служители в отпуск или болничен

„Имам един час за обяд, но сандвичът в Subway струва 10 долара, а в ресторанта трябва да платя 20-30 долара. Благодаря, но ще си нося храна от вкъщи“, пише един потребител на Reddit в дискусия по темата.

Строителен работник пък споделя, че има само 30 минути, за да се нахрани.

„Ако искам да изляза от обекта, цялата ми почивка ще отиде в ходене, купуване и връщане обратно. Затова съм принуден да си нося храна и да ям на място“, пише той.

Ето и още един доста показателен коментара по темата:

„Ако обядът струва повече, отколкото изкарвам на час, не излизам от работа“.

Днес обедната почивка се счита за даденост. Не винаги обаче е било така. Въвеждането й започва в края на XVIII и началото на XIX в. Естествено, в началото работодателите не одобряват идеята, но в крайна сметка са принудени да я приемат. Към края на XIX в. компаниите вече започват сами да определят времето за почивка, така че производителността им да е максимално висока, а от там – и печалбите.

Преди работниците да започнат да се сдружават в синдикални организации и да настояват за по-високи заплати и отпуски, обедната почивка е една от малкото им привилегии.

„Говорим за 12-14-16 часови смени. Обедната почивка им позволява да отдъхнат и да се нахранят, за да могат да издържат до края на работния ден“, казва историкът Сара Васберг Джонсън.

Намаляващ персонал: ЕС се чуди как да върне блудните синове на работа

В началото на миналия век обедната почивка донякъде определя и социалния статус на човек. Работниците в предприятия например имат по-малко време от чиновниците, които пък могат да си позволят разходка до кафене или ресторант.

В същото време ръководствата на фирмите „демонстрират мускули“, опитвайки се да намалят обедната почивка, казва Меган Елиас, преподавателка в Бостънския университет и автор на книгата „Lunch: the History of a Meal“. Мениджърите разбират обяда като време за сключване на сделки, т.е. за работа от тяхна гледна точка, макар че е спорно какво точно са успявали да свършат, защото по онова време е установена традицията да се пият по три питиета докато си на масата.

В същото време служителите считат обедната почивка за най-приятната част от деня. За тях това е време на свобода, липса на надзор и възможност сами да избират къде да отидат да ядат.

Сега обаче ситуацията се променя. Всъщност това не е първият път, в който се предрича „смъртта“ на обедната почивка. Подобни опасения е имало и през 90-те години на миналия век, спомня си Елиас. Тогава обаче се появява един друг феномен – т.нар. тъжен обяд. С този термин се означава днешната масова ситуация – служителят яде на бюрото си дали поради липса на пари или на време.

„Фактът, че тъжният обяд бе обект на подигравки означава, че все още сме чувствителни и имаме общи интереси с колегите си“, казва Елиас.

Тя подчертава, че социалната функция на обедната почивка вероятно ще бъде запазена, независимо от настъпващите промени.

„Не знам какво ще ядат хората в бъдеще, но мисля, че ще искат да ядат заедно“, казва Елиас.